Акцентът на уникалния паметник са четирите 37-метрови пилони, ориентирани по посоките на света
09 Август 2011, Вторник
Невероятно, но факт – камбаните от монумента „Знаме на мира” са още тук и пак са същите – пратеници на държави и институции от петте континента, посланици на добра воля.
Автор: Борислав Наумов
Някога се казваше: на 14 км в източна посока от центъра на София, в подножието на Витоша. Днес се използват GPS-координати.
Това – с целия риск любезен женски глас да ти каже: „След 100 метра завийте наляво!”. И вие да се озовете очи в очи с охраната на „Бел вали” – комплекс от „затворен” тип за много богати хора, затворили се доброволно зад огради, камери и решетки.
Та така – камбаните са там, където си бяха – от южната страна на Околовръстното шосе – срещу „Младост-4” , в края на пътя, който води към столичния „Бевърли хилс” – „Бел вали” (речено на български – „Долината на камбаните“).
В далечната 1979 година монументът „Знаме на мира” се е простирал върху 400 дка, повечето от които борова гора. Сега местните реститути вече са си върнали 240 дка и са ги превърнали в пари, т.е. в палати зад огради.
А по табелата – дупки от куршуми
Камбаните са там, където си бяха. Преди да стигнеш до тях, има безплатен паркинг със 17 места и надупчена от куршуми табела „Международен парк на децата от света“. Пробойните по нея надали може да учудят някого – най-вероятно са стреляли пораснали деца, намерили в оръжието въплъщение на мотото „Единство, творчество, красота”.
Този красив девиз – казвам го без всякаква ирония – е заселен тук преди 32 години. В пожълтелите от времето вестникарски страници четем: „В деня на откриването, 25 август 1979 г., строителите поставят в основите на монумента капсула с обръщение на децата към идните поколения.
Думите гласят: „Деца на бъдещето, приемете нерушимия огнен зов на безсмъртието – Единство, Творчество, Красота".
И още: монументът е създаден по идея на Людмила Живкова.
Проектът е на колектив с ръководител скулпторът Крум Дамянов, в него са още архитектите Благой Атанасов и Георги Генчев, скулпторът Михаил Бенчев и инж. Антон Малеев. Строителството е извършено за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов.
Основният архитектурен акцент на този уникален паметник са четири вертикални пилона, високи по 37 м, ориентирани към четирите посоки на света, и спираловидна композиция от два полуринга на различни нива с камбаните.
В горния край на четирите пилона е оформена пространствена сфера, представляваща света. В нея спираловидно са разположени седем камбани, символизиращи седемте световни континента, които са отлети през 1982 г. в бронзолеярната на Синодалния комплекс в София от Иван Костадинов и са с общо тегло 12 тона, като най-голямата тежи 3650 кг.
Освен като символ, те биват използвани и като акомпаниращи инструменти при концертни изпълнения на основните музикални камбани – 18 на брой, монтирани в основата на пилоните и представляващи своеобразен музикален инструмент – глокеншпил. Техните сладкогласни бронзови тела са отлети през 1979 г. и са подбрани и настроени от проф. Добри Палиев.
След близо 25-годишно мълчание, камбаните оживяха отново, след като на 11 юни 2010 г. бе открит обновеният монумент „Знаме на мира”. Аз ще се радвам, ако наистина това място в бъдеще стане истинското място на всички деца от България, децата на Европа, каза развълнуван тогава Вежди Рашидов в качеството си на културен министър.
Скулпторът си припомни вълнението, с което е приел на времето задачата да изработи камбаната на България, която е поставена на монумента редом с другите си посестрими, достигнали до полите на Витоша от близо 100 страни по света. Последните две камбани са подарък от НАТО и от папа Йоан Павел Втори. По думите на Веждито, тогава мястото било голо, а дръвчетата – още млади фиданки.
Засега монументът се стопанисва от Националния учебен комплекс по културата, като ежегодно Министерството на културата отпуска по 50 000 лева, които стигат за заплащане на охраната и осветлението на този уникален обект. През последните години, въпреки наличието на пазачи, са откраднати три камбани, както и паметникът на децата-жертви на насилие.
Да си спомним за Хемингуей и Джон Дън
За кого бият камбаните, които иначе са просто мъртви черупки от метал? Американският писател Хемингуей е избрал за мото на едноименния си роман думи на английския поет и проповедник Джон Дън, живял преди повече от 400 години:
„Човекът не е Остров,
вътре в себе си затворен;
Човекът има връзка с Континента,
той е част от всичко друго;
Отмъкне ли Морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа,
както ако откъсне Полуостров цял
или събори Замъка на твой приятел
или твоя собствен Замък;
всяка човешка смърт ме намалява,
аз съм част от цялото Човечество;
и затова недей да питаш
за кого бие камбаната –
камбаната бие за теб''.
