Кметът на Сливен Йордан Лечков е дал на Йоско в нарушение на закона разрешение за добив на инертни материали по поречието на Тунджа
08 Август 2011, Понеделник
Каре от гангстер, горски шеф, кмет и бивш червен министър разигра злокобен белот, в който заложи на карта безопасността и здравето
Автор: Лалка Кипрова
на много хора от Сливенския край.
Скандалът е безпрецедентен – районът на загробена уранова мина, само на километър от сливенското село Сборище, е разкопан с багери, въпреки предупрежденията на екоексперти за силния радиационен фон в рудника.
Изкопните действия са толкова брутални, че близо 30 дка от държавния горски фонд в района буквално са изтърбушени и напук на всички съмнения за радиация, инертните материали от площадките пред бившата мина в местността Благорица са изнасяни безконтролно с камиони месеци наред. А последният слух, който обикаля наоколо, е направо зловещ – опасната шлака е използвана за строителство на нови жилищни сгради и пътища.
Престъпленията не свършват до тук. С разрешението на бившия вече началник на Държавното лесничейство в Твърдица Стоян Божилов и с безучастието на шефа на РУГ-Сливен от онова време Пейчо Върбанов (бивш сътрудник на ДС с агентурно име Гора, който не само успя да опази поста си и при новото правителство, но и постигна още по-големи висини в кариерата си, като бе назначен за шеф на едно от шестте държавни горски предприятия в страната), в абсолютен разрез със Закона за подземните богатства теренът около бившия рудник буквално е харизан на частна фирма.
С договор, парафиран от Божилов, скалната маса от минно-добивната промишленост е продадена на софийската строителна фирма „Екоседиментс“ за смешния 1 лев за кубичен метър. За сравнение, цената на кубик инертни материали започва от 6 и достига до 60 лева. В документите е посочено, че контрактът се сключва за добив на 16 900 куб. м.
Местните жители твърдят обаче, че от района са изнесени 10 пъти по-големи количества. Абсолютно незаконно багерите са навлезли дори в държавния горски фонд. Длъжностните лица, които били назначени да следят дейността на фирмата, са подписвали протоколи за добитото количество материали без дори да проверят лично процеса.
Никой така и не си е направил труда да замерва за радиация. От „Екоседиментс“ представили в горското хвърчащ лист, в който пишело, че изземването на скална маса ще се изпълнява под непрекъснатия контрол на независима лаборатория и на всеки напускащ камион ще бъде издаван сертификат за радиационния статус на натоварения материал. Но такова нещо се случва само на думи.
От друга страна, съгласно закона добивът на инертните материали, които се явяват подземни богатства, се извършва само след сключена концесия. И юристите, и шефът на Държавното лесничейство би трябвало отлично да познават разпоредбите. „Неволно са ме подвели“ – така абсурдно Божилов обяснява защо е сключил договора със софиянци без никакви концесионни процедури.
Още по-абсурдно е, че МВР и прокуратурата в Сливен, които вече са били информирани за това скандално закононарушение, решават, че данни за престъпление няма поради абсолютно същата причина – „неволно подвеждане“.
Апелативната прокуратура в Бургас обаче смята, че тази теза звучи „нелогично“ и разпорежда ново разследване по случая. „Към настоящия момент може да се приеме, че директорът на Държавно лесничейство е нарушил правата си, а въпросът за субективната страна на деянието ще се прецени след провеждане на цялостно разследване по делото“, пише в постановлението си за това зам.-шефът на бургаската магистратура Любомир Петров.
Документите, до които екипът на „Десант“ успя да се добере, дават отговор на въпроса защо аферата се прикрива с години и на какво се дължи просперитетът на столичната фирма "Екоседиментс" ООД.
Последно името на компанията лъсна в медиите през юни т. г., когато се разбра, че фирмата е добивала камъни от закритата уранова мина „Пробойница” до гара Лакатник, които се оказаха с радиоактивност над 3 пъти над нормата за безопасност. Въпреки скандалната си слава обаче, фирмата слага в малкия си джоб конкуренцията в бизнеса с инертни материали.
Според Търговския регистър дружеството се управлява от 45-годишния Георги Василев и 58-годишния Георги Лачков. Двамата държат по 10 % от дяловете, а останалите 80 % са на никому неизвестния Мариян Георгиев, който е едва на 30 години.
Любопитно как за сравнително крехката си възраст и още по-крехка професионална биография, младежът успява да спечели инфраструктурни проекти за милиони. При това през април т. г. Василев и Лачков напускат компанията и така Мариян става едноличен собственик на капитала й.
Тъкмо заради същата тази фирма кметът на Сливен Йордан Лечков си докара куп неприятности с прокуратурата, когато стана ясно, че бившият футболен национал тихомълком е дал разрешение за безконтролен добив на инертни материали от коритата на деретата край града без да уведоми съответната Басейнова дирекция.
Зад кулисите в цялата тази история се крие една мрачна фигура от ъндърграунда – 42-годишният Йосиф Йосифов – Йоско, който се оказва свързващото звено в бизнес контактите между Лечков и Георгиев. Това е същият топмафиот, който през 2004 г. бе разследван за убийството на контрабандист № 1 Констанин Димитров – Самоковеца, но българските власти така и не намериха доказателства срещу него.
През март т. г. пък в пияно състояние популярният гангстер уби с бронирания си джип двама души и прати други двама в болницата при катастрофа в баровския квартал „Бояна“ в столицата. „Контактите на Йоско с кмета на Сливен са публична тайна в града. И макар да не фигурира в официалните документи, именно той контролира скандалната фирма“ – мълвят висши магистрати, запознати с аферите на Лечков.
Оказва се, че Йоско е стратегическият доставчик на инертни материали за ремонти на пътища в Сливенско. През последните четири години той е осигурявал чакъла и пясъка за кърпенето на 18 отсечки в региона.
Материалите са взимани предимно от кариери в Калояново, Тополчане, включително и от района на урановата мина в Сборище, а екип на „Десант“ засече тежкотоварни машини на близка до него фирма да разкопават и поречието на река Тунджа – така безобразно, че чак коритото й се е изместило.
Неотдавна достояние станаха и други контакти на Йоско с представители на властта. Оказа се, че бандитът е в близки отношения с бившия министър на регионалното развитие и благоустройство по време на Тройната коалиция Асен Гагаузов, който е и бивш кмет на Сливен.
Злите езици твърдят, че именно в периода, докато той управлява под Сините камъни, започва възходът на Йосковия бизнес. Бандитът изнася свежа плът в Амстердам и в Брюксел. Службите твърдят, че в онова време за него работели над 200 проститутки. Парите от мръсния си бизнес Йосифов влага в екзотични животни и различни имоти и вдига и палат, точно до имението на банкера Емил Кюлев в „Бояна“.
Към днешна дата подземният бос няма официално участие в нито една фирма. Но съпругата му Ваня регистрира компанията „Билдинг протект“ ЕООД с предмет на дейност строителство и търговия с недвижими имоти.
Справка в „Държавен вестник“ сочи, че през 2008 г. нейното дружество получава правото да търси и проучва подземни богатства в землището на сливенската община Твърдица. Разрешението за това е подписано лично от тогавашния министър на регионалното развитие – съгражданинът му Асен Гагаузов.
