Контрабандистът Георги Мишков (в средата) на среща на Съюза на подводничарите ... Снимки: submarines-bg.com
05 Август 2011, Петък
Месец и половина след ареста на кораба „Ина“ в гръцки териториални води, шестима български моряци продължават да бедстват
Автор: Десант
в съседна Гърция, без никаква яснота кога ще могат да се завърнат в родината си.
Държавата ни, олицетворявана в случая от чиновниците си във Външно министерство, не предприема никакви действия да помогне на своите поданици. Грижа за тяхната съдба не прояви и корабособственикът Георги Мишков.
Единствено телевизия СКАТ, която плати гаранцията на сънародниците ни, за да останат на свобода, се противопостави на опитите случаят да бъде скрит от широката общественост.
На последното си заседание магистратите в Гърция открито изразиха изумлението си от незаинтересоваността на българската държава към случая. Едно писмо от посолството само беше нужно и щяха да ни пуснат да се приберем в България, казва главният механик на „Ина“ Николай Туртов.
Съмненията, че хора, облечени във власт, са използвали услугите на Георги Мишков, за да извършат контрабандата, заради която нашият плавателен съд бе задържан, изглеждат все по-основателни.
Според доклада на разследващите, незаконният превоз е дело на висши лица от българска и гръцка страна. Разкритието направи собственикът на СКАТ Валери Симеонов в предаването „От упор“ миналата неделя. Досега от касата на медията са изплатени над 12 хиляди евро – за гаранцията, за таксите на гръцкия адвокат и за преразглеждане на мярката за неотклонение на моряците.
Вместо да благодарят за безкористната проява на телевизията, корабособственикът и Министерството на външните работи се правят на неприятно изненадани от този факт. Адвокати на Георги Мишков дори са се обаждали на наетия от СКАТ съдебен защитник Константинос Либериас и са му търсили сметка защо се е заел с освобождаването на моряците.
„Те са готвени за жертвени агнета – смята Валери Симеонов. – В затвора нямаше да имат връзка със света и нямаше да могат да се защитят публично. В казионните медии пък тенденциозно се лансираха изявленията на Мишков, докато телевизия СКАТ не обърка плановете на замесените в контрабандата“.
Смущаващ е фактът, че корабособственикът е събрал екипажа преди рейса и ги е уверил, че преди планирания ремонт на „Ина“ ще се наложи да направят още един кратък курс до Гърция – по държавна поръчка.
55-годишният Мишков в момента се е скрил с цялото си семейство, но няма информация да се издирва от българската полиция. Той се оказа бивш офицер от Военноморските сили – член е на Съюза на подводничарите в България. Служил е преди много години като специалист по радиотехническата свръзка на подводница във Варна.
Според неофициални данни, той е представител на нечисти руски капитали. Корабът „Ина“ се води собственост на „Ростов транспорт“ – руска компания, макар и регистрирана в Лондон.
Консулът ни в Атина Герман Ванчев първоначално заплашва Мишков с НСБОП, но след това получава информация, която го принуждава да спре да се занимава активно с подпомагането на бедстващите български моряци в Нафлио.
Звучи шокиращо, но когато е трудно да се направи разграничение между държавна власт и организирана престъпност, подобни изводи съвсем не бива да ни учудват.
Отговорът на Външно министерство: Нямаме право да се месим (?!?). Отговорността е на работодателя
На наше запитване защо не са реагирали на случая, от пресцентъра на Министерството на външните работи обясниха, че не са изпратили писмо до гръцкия съд в подкрепа на бедстващите българи, тъй като „нямали такова право“.
Оттам допълниха още, че „за всички е напълно ясно, че отговорността за тежкото положение на моряците е на корабособственика и работодател Георги Мишков, с когото те имат трудови договори. Морска администрация е компетентната институция за въпроси, свързани с моряци и кораби“.
Според пресслужбата българското посолство няма правно основание и бюджетни възможности да осигури подслон и храна на моряците, а това е задължение на техния работодател. Очевидно това е достатъчно за дипломатическата ни мисия в Атина да си измие ръцете, без да се интересува от това, че въпросният работодател е потънал вдън земя.
По отношение на участта на помощник-капитана Недялко Петров от Външно министерство увериха, че са в контакт с длъжностни лица от съдебния затвор в Нафлио, но нямали право на телефонна връзка с моряка. Това можело да стане единствено посредством адвокат.
