Днешните деца проявиха живо любопитство с какво са си играли техните родители
04 Август 2011, Четвъртък
Родителите на днешното младо поколение са израснали с красивите картинки в старите детски книжки, нарисувани
Автор: Яна Славянска Снимки: Николай Недев
от руския емигрант Вадим Лазаркевич. Бащата на българската детска илюстрация е сътворил множество образи на любими приказни герои. Под четката му се раждат Косе Босе, работната Мецана, Гъбарко, Червенушко и неговата сватба, Кума Лиса, Кумчо Вълчо... С две думи – приказки без край!
Към „спомените от детството с героите на художника Вадим Лазаркевич от вечните български приказки“ ни връща едноименната изложба, открита в сряда в Историческата експозиция на РИМ-Бургас.
Снахата на художника – Анета Лазаркевич, бе щастлива да сподели, че най-сетне, след много години на забвение, творчеството на нейния свекър отново е извадено на бял свят.
Творбите му са представяни за последно в столицата преди 10 години по повод неговата 100-годишнина и оттогава детските му илюстрации едва сега се появяват в музея в Стара Загора.
Точно там те са видени от бургаските уредници, на които им хрумнало, че може да ги изложат и край морето. Още повече тъкмо на българския бряг стъпва за първи път у нас семейството на емигриралия тук по политически причини руски белогвардейски генерал Вадим Лазаркевич-старши – баща на именития илюстратор.
Забележително е, че от всяка рисунка лъха неподправено българско звучене. Всички герои – и хора, и животни, са облечени в български носии, а къщите са издържани върху белия лист в стила на възрожденската българска архитектура.
Покрай изложените в бургаската зала оригинали, посетителите биват развълнувани и от съпътстващата изложба на детски играчки от фонда на Старозагорския музей, събрал образци от времето на 30-те до 70-те години на миналия век.
И уж те би трябвало да са по-интересни на групите от дечица, дошли на откриването, а всъщност въздействаха по-емоционално на по-възрастните посетители. Мнозина от тях откриха в изложбените експонати играчки от своето детство и с умиление си спомниха как са си играели с тях...