Въпреки че в завещанието си Вазов не завещава нищо на Атина, тя наследява голяма част от парите му, тъй като Светият Синод така и не разтрогва брака им
26 Юли 2011, Вторник
През 1878 г., непосредствено след Освобождението, Иван Вазов е преместен от Свищов,
Автор: Огнян Стамболиев
където работи като преводач при губернатора Найден Геров, в Русе – на същата длъжност при руския генерал Акимов.
„Цялата ми работа в канцеларията на губернатора Акимов се състоеше в това да давам в края на месеца общ отчет за произшествията в Русенската губерния“ – споделя той с проф. Иван Шишманов.
Тази му „деятелност“ обаче не го задоволява и той копнее за „по-напредна по служба в някаква по-сериозна работа“. Когато загатва обаче това на генерала, той усмихнат му отвръща: „Батюшка, защо ви е повече работа? Та вие сте поет и аз ви оставям време да пишете!”
Но покрай службата и поетичните си занимания, Вазов сериозно се замисля и за женитба. Той е вече на двадесет и девет години. Роден е под знака на Рака и счита, че е създаден за семейство, да има съпруга, дом, да бъде баща...
Русенци от неговия кръг решават да му помогнат в това начинание. Запознават го с госпожица Атина Болярска – племенница на Митрополит Климент (Васил Друмев). Тя е красива, умна, образована, от много добро и богато семейство, с вкус към поезията и музиката, с жив темперамент.
При това е учила в Петербург. Тази млада светска дама от елита на Русе е изглеждала много подходяща партия за поета с неговите високи културни изисквания и социалното му положение в обществото...
Но, за съжаление, големите очаквания не биват оправдани. Между характера и понятията за живота на Атина Болярска и тези на Вазов постепенно изпъква непримирима противоположност. Поетът предпочита семейния уют пред шумните светски забавления и решава да се посвети изцяло на работата си. При това бракът е бил сключен повече по съвест, а не по чувство.
„Тая женитба не беше по любов – свидетелства добре посветеният в братовите си семейни работи Борис Вазов. – Брат ми беше, тъй да се каже, оженен доста набързо от своите добри приятели Михалаки Георгиев и Атанас Илиев, които очевидно му желаеха доброто. Той съвсем не е имал възможност да опознае бъдещата си жена”.
Накратко казано, настъпват куп недоразумения, конфликти, скандали, които бързо слагат край на съпружеските отношения. Първият и единствен брак на народния поет трае едва 13 месеца, но пък разводът продължава близо 30 години. Неудовлетвореността си от брачния живот Вазов изразява в стихотворението „Трънкосливката”.
Патриархът на българската литература престоява в Русе около една година. От началото на май 1879 г. по предложение на министъра на просветата Марин Дринов той е назначен за председател на окръжния съд в малкото балканско градче Берковица.
Но русенци запазват почитта си към него дълго след това и по случай 70-годишния му юбилей през 1920 г. нарочна делегация от дунавския град му донесла хубав подарък – халат от скъпа материя с оригинална красива бродерия, кепе и домашни везани пантофи, изработени от ученичките от Русенското девическо професионално училище. Самият Вазов също запазва за престоя си край Дунав „най-хубави, най-светли спомени”.
