И у нас е имало „Вавилонска кула“


И у нас е имало „Вавилонска кула“
Връх „Циганско градище“
21 Юли 2011, Четвъртък


На мястото на старо тракийско скално светилище, разположено върху един от върховете на Ардинския дял на Родопите,

Автор: Яна Славянска

в стари времена се събрали множество цигани от околността и се наговорили да вдигнат висока до небесата кула, по която да достигнат Бог.

Речено-сторено. Започнали дружно градежа, но лека-полека между тях започнали да се промъкват противоречия, разразили се спорове и в един момент мургавите строители здраво се изпокарали.

В резултат на това, подобно на историята с вавилонската кула, и това укрепление се срутило до земята и помен от него не останало. Запазило се само името на градежа – еднакво на всички езици, които се говорят наоколо – „Циганско градище“ на български, „Ченгене хисар“ на турски и „Чифтокастро“ на гръцки.

Върхът, съхранил от древността тази неостаряваща легенда за произхода на названието си, е висок 1827 м и се намира в граничната община Рудозем, на около 8 км южно от с. Мочура, което  пък отстои на 18 км от общинския център.

Той е изграден от кристалинни шисти, а северните му склонове са дълбоко насечени от Елховска река – десен приток на Арда. До 1945 г. той се е наричал „Грамада“.

Останките на тракийското светилище, за което някои учени предполагат дори, че именно то е прочутият храм на Дионисий, са разположени по самата гранична бразда с Република Гърция до гранична пирамида № 62.

Край основите на крепостните стени и в околността е открита керамика, датирана още от времето на ранножелязната епоха и късната античност. Но времето и иманярските набези не са пощадили оброчището и днес то е напълно унищожено.

Въпреки това екопътека може да отведе всеки турист, желаещ да зърне оскъдните останки от Божествената кула и древните руини, а и да хвърли един поглед към прекрасната гледка, която се открива от върха към гръцката част на Родопите. Пред очите му ще се разкрие цялото дефиле и комшийското село Димарио.

Но трябва да направи прехода от юни до октомври, защото през другото време районът е загърлен с непроходима снежна пелена. Иначе местните жители  използват върха като ориентир за метеорологичните си прогнози. Знае се, че когато той потъне в мъгла, до два дни ще завали дъжд.

Трябва да се има предвид обаче, че този район е един от най-оживените откъм мечешко присъствие. Баби меците редовно пресичат граничната бразда, но никой не смее да им търси сметка за тези „нарушения“.  Покрай огромните находища – най-големите у нас – на цветето „Родопски крем“, местността попада в зоната на „Натура 2000“.


Останки от зидарията на крепостта и Божествената кула Защитеният „Родопски крем“

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки