На мястото на старо тракийско скално светилище, разположено върху един от върховете на Ардинския дял на Родопите,
Автор: Яна Славянска
в стари времена се събрали множество цигани от околността и се наговорили да вдигнат висока до небесата кула, по която да достигнат Бог.
Речено-сторено. Започнали дружно градежа, но лека-полека между тях започнали да се промъкват противоречия, разразили се спорове и в един момент мургавите строители здраво се изпокарали.
В резултат на това, подобно на историята с вавилонската кула, и това укрепление се срутило до земята и помен от него не останало. Запазило се само името на градежа – еднакво на всички езици, които се говорят наоколо – „Циганско градище“ на български, „Ченгене хисар“ на турски и „Чифтокастро“ на гръцки.
Върхът, съхранил от древността тази неостаряваща легенда за произхода на названието си, е висок 1827 м и се намира в граничната община Рудозем, на около 8 км южно от с. Мочура, което пък отстои на 18 км от общинския център.
Той е изграден от кристалинни шисти, а северните му склонове са дълбоко насечени от Елховска река – десен приток на Арда. До 1945 г. той се е наричал „Грамада“.
Останките на тракийското светилище, за което някои учени предполагат дори, че именно то е прочутият храм на Дионисий, са разположени по самата гранична бразда с Република Гърция до гранична пирамида № 62.
Край основите на крепостните стени и в околността е открита керамика, датирана още от времето на ранножелязната епоха и късната античност. Но времето и иманярските набези не са пощадили оброчището и днес то е напълно унищожено.
Въпреки това екопътека може да отведе всеки турист, желаещ да зърне оскъдните останки от Божествената кула и древните руини, а и да хвърли един поглед към прекрасната гледка, която се открива от върха към гръцката част на Родопите. Пред очите му ще се разкрие цялото дефиле и комшийското село Димарио.
Но трябва да направи прехода от юни до октомври, защото през другото време районът е загърлен с непроходима снежна пелена. Иначе местните жители използват върха като ориентир за метеорологичните си прогнози. Знае се, че когато той потъне в мъгла, до два дни ще завали дъжд.
Трябва да се има предвид обаче, че този район е един от най-оживените откъм мечешко присъствие. Баби меците редовно пресичат граничната бразда, но никой не смее да им търси сметка за тези „нарушения“. Покрай огромните находища – най-големите у нас – на цветето „Родопски крем“, местността попада в зоната на „Натура 2000“.
