Оставам с много тягостното впечатление за тотална управленска немощ в българското президентство,
Автор: Валентин Фъртунов
за липсата на каквато и да е стратегическа, да не говорим геополитическа визия за нашата България. Току-що приключилото посещение у нас на турския президент Абдула Гюл, поне според финалните изявления на българския президент, бе по-скоро опознавателна екскурзия със силни елементи на „Агитация и пропаганда” из няколко села и паланки, където има български граждани, които смятат, че имат турски етнически произход. Толкова.
Вероятно с предизборна цел, в българските изявления за височайшето турско посещение се споменаваше, че „нерешените проблеми” между България и Турция остават. Като се има предвид изконното туркофилство на Първанов, обяснимо е любопитството ми какви ще да са тия според него „нерешени проблеми”.
И логично, не се изненадах да установя, че това са празни приказки. Държавният ни глава отново чертае някакви газови мрежи, някакви доставки от Азербайджан. С две думи – глупости на търкалета.
Това не са нерешени проблеми. Това са икономически политики, които се състояват при наличие на обективно благоприятни условия и най-вече фактора печалба – финансова и стратегическа. От всичките дрънканици в президентското изявление ми е останала идеята, че се споменаваше за някакъв язовир „Тунджа”.
И понеже такъв язовир е жизнено необходим не на България, а на Турция, без всякакво съмнение въпросът не е бил повдигнат от българска, а от турска страна.
В такъв случай у мен възниква питането – г-н президент Първанов, това означава ли, че всъщност ние, България, нямаме претенции към турската страна, нямаме нерешени проблеми с Турция?
Ами Резово? Там всичко ли е наред?
Ами стотиците хиляди кубически метри камъни и чакъл, насипвани от южната ни съседка с цел небивало агресивна промяна на талвега на реката, чрез което криминално, в противоречие с всякакви норми на международното право се прави опит от България да се заграбят прилежащи морски територии, континентален шелф и т.н.
Нима г-н Първанов не е „нерешен проблем” т. 3 на Приложение 1 към Споразумението (между България и Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море) от 4 декември 1997 г., съгласно което двете страни, цитирам: „се споразумяват разчистването и преоформянето да се извърши на базата на съвместен инженерен проект“ (има се предвид коритото на р. Резовска), който пък следва да бъде изработен не по-късно от 12 месеца след влизането в сила на това Споразумение.
14 години след подписването му обаче, поне на мен не ми е известно то да е изпълнено! Защо г-н Гюл си мълчи по този болен въпрос ми е ясно, но защо вие, г-н Първанов, мълчите? Ами за ядрената централа в Инеада? Защо не поискахте публично турският президент да обяви, че такава няма да се строи на 10 км от Резово?
Мълчание.
Може би затова президентът на Турция си позволи безпрецедентното нарушение на протокола да не допусне близо 10-минутната му реч в Хитрино да се превежда на български език, оставяйки в неведение трийсетината наши журналисти какво точно приказва.
