В Крумовград искат втори Перперикон, не злато


В Крумовград искат втори Перперикон, не злато
След няколко години тази снимка няма да е актуална и никой няма да си спомня за Ада тепе. Върхът ще бъде взривяван заради златото под него
15 Юли 2011, Петък


Ще изкопаят златото, ще съсипят природата, ще убият живота в региона, после ще си тръгнат.

Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net

 След 30 години Бойко Борисов никой няма да го помни, то няма и да е останал никой тук, за да го кълне, защото тази част от Източни Родопи ще е безвъзвратно затрита. Тежките коментари са на местните хора в Крумовград и близките селца Дъждовник, Сърнак, Къпел, Къклица, Скалака, Звънарка и Овчари.

Всичките те са в подножието на връх Ада тепе, който по проект на канадската фирма “Дънди прешъс металс” ще бъде дупчен, взривяван и напълно изгребан. Заради златото в недрата му.


Както ДЕСАНТ вече писа в няколко поредни броя, в този район има златни залежи за милиони долари. Според концесионния договор с дъщерната фирма на “Дънди” - “Болкан Минерал енд Майнинг” (БММ) обаче, страната ни ще прибира по-малко от два процента от печалбата от добива. За сметка на това пък ще ни останат отровените води, мръсните почви и променения ландшафт (ако някой се съмнява в тревожните прогнози на независимите еколози, да си спомни Челопеч).

Това, което по-малко се знае, е че с изчезването на Ада тепе (виж снимка на макета с огромния кратер, който ще се появи на мястото на върха), от лицето на земята завинаги ще бъде заличена една уникална по рода си археологическа находка. Всъщност, става дума за огромен терен с културни пластове, пръснат върху над 650 декара.

Само шесте сектора, разработени до момента, обхващат площ от близо 180 дка. От проучванията ще останат само научни доклади и снимки за поколенията, както и експонати, съхранявани в музеите.

На Ада тепе е разкрита най-старата златна мина, известна досега в Европа.
Древните рудници са на 3 500 години, а според една хипотеза точно те са захранвали с благородни метали античните градове Троя и Микена.

Мината е функционирала от 16 до 18 век пр. Хр. и датирането й съвпада с времето на Троянската война, разказва на място ръководителят на обекта – археологът д-р Христо Попов.

Още Омир описва в „Илиада” древните траки като изключително богат народ. Според него те участват в Троянската война с позлатени доспехи. Доскоро това се смяташе за легенда или преувеличение, но находките от рудника край Крумовград доказват, че разказът на Омир може и да е достоверен.

Със сигурност златото е присъствало в бита на тогавашните обитатели на тази част от Родопите, добавя Христо Попов и дава пример пак с древногръдския поет. В “Одисея”, казва той, намираме съвсем конкретна информация, свързана със селището Исмарос (по-късно – Маронея), което се намира по права линия на около 50 километра от  Ада тепе.

На връщане от Троя Одисей се отбил в него, за да плячкосва бреговете на Егея. Тогавашният цар и жрец на Аполон Марон дарил Одисей с вино и седем таланта злато, за да го отпрати. Благородния метал пък той най-вероятно е имал от тракийското племе, обитавало Източните Родопи по това време. Предполага се, че това са киконите.

След две години проучване и разработване на терена, археолозите вече имат представа не само за местата, на които е било добивано златото над Крумовград, но и за бита на хората, които са го извличали от земята, за местата на които са живеели, с какво са се изхранвали.

„Рудникът датира от късната бронзова епоха, а районът е представлявал северна периферия на тогавашния егейски свят и е имал пряка връзка с егейското крайбрежие.

Разкопките се финансират от „Болкан минерал енд майнинг” – фирмата, която има намерение да развива концесия в района. Проучванията се правят съгласно Закона за културното наследство, според който именно инвеститорът е длъжен да даде парите за тях. По предварителен проект, работата ни тук би трябвало да приключи изцяло през 2012 г.”, казва Попов.

Екипът ни се срещна с него на 8 юли, когато на обекта течеше организация за консервация на археологически разкрития. Заради летните жеги, разкопките ще бъдат подновени в края на август.

Няколко часа ни бяха нужни само да обиколим пеша и да заснемем най-интересните находки, спазвайки подробните указания на д-р Христо Попов.

На източните склонове на Ада тепе има регистрирани места, на които се е извършвал добив на злато чрез открит способ на много голяма площ. На върха пък са открити части от селището, в което са живели хората, които тогава са се занимавали с този поминък. А на югозападните баири има разкрита една малка галерия. До момента няма сведения да е откриван по-древен подземен рудник в Европа. Приблизително на тази възраст е само един в Азия, на територията на Грузия.

“Характеристиките на находището са такива, че откритият способ е бил по-рентабилен – това са седиментни скали, които са сравнително меки. Но се надяваме през тази година да открием поне още една галерия. Вече имаме някакви предварителни податки за местонахождението й”, обяснява ръководителят на експедицията.

Намерени са и работни площадки, на които е била обработвана първично рудата и се е обогатявала. Тоест, всеки един от тези шест сектора на Ада тепе дава някакви различни като характеристики информации, които допълват общата картина на един доста голям пъзел, добавя той.

Земетресение помело къщите на древните рудокопачи, предполагат учените, заради откритите на върха деструкции, разсипи от каменни стени и мазилки, хромелите между тях, голямото количество керамика. Всичко това е пръснато на голяма площ от няколко декара на най-високата точка на Ада тепе.

Типично за топографията на обитаването в Източни Родопи през бронзовата епоха – селищата да се разполагат по възвишенията,  възможно заради някакви климатични причини или от гледна точка на сигурността. Тепърва предстои да бъде намерен и некрополът, за който се знае, че е някъде наблизо, но мястото му все още не е установено. 

В разкрития досега само най-горен слой на селището са намерени останки от пшеница и просо, които дават сведения с какво да се хранили траките по тези места. Едно от най-често срещаните животни в бита пък е било домашното говедо, което очевидно е било ползвано не само за изхранване, то и като впрегатен добитък.

Археолозите са попаднали на цели съдове и множество дребни предмети, свързани с бита – каменни сечива, тесли и камъни, които са служили за непосредственото обработване на рудата като хромели, чукалки, кремъчни сечива и др.

Една от най-интересните находки до момента е двоен калъп за отливане на бронзови брадви. Което означава, че тогавашните хора на място са си произвеждали необходимите инструменти и сечива. Досега има още два такива известни калъпа, но те са открити случайно.

Какви тайни крие още Ада Тепе тепърва светът ще научава. Дали обаче времето, отпуснато от концесионера, ще стигне за цялостното проучване на района – това тревожи местните хора. Защото (ако изобщо има кой да ги чуе) те не искат там да има златодобив.

Те искат Крумовград да се превърне в част от културния туризъм в Източните Родопи и да бъде включен в маршрута на дошлите да видят Перперикон и Татул. И не спират да се надяват на чудо, което да спре плановете на “Дънди прешъс”.



Входът на закритата галерия, единствена по рода си и най-древна в Европа Ръководителят на експедицията археологът Христо Попов разкри пред екипа ни част от тайните на траките по тези места Вляво е макетът на Ада тепе, който показва нагледно първия етап от работата. Канадците обаче ще оставят след себе си пейзажът вдясно Разкопките ще бъдат преустановени за месец. В кръгчето сн. - оръдия на труда от бронзовата епоха Откритият способ за добив на злато е бил по-популярен сред траките в Източни Родопи. Това находище е на голяма площ и все още не е докрай проучено

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки