Сградата край Елховец, за която общината в Рудозем отказва да промени предназначението в името на селското спокойствие
13 Юли 2011, Сряда
Наслушахме се на истории за хора, зверски нахапани и обезобразени от бездомни кучета.
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Не малко са пострадалите и от ухапвания на кърлежи, които псетата ръсят изобилно по тротоари и градинки, докато се шляят безгрижно по улиците. И някак си обществото ни започна да свиква с мисълта, че ни предстои неизбежно съжителстване с безпризорните най-добри приятели на човека.
Статистиката просто не е за вярване – една женска хрътка и нейните пораснали отрочета от нежния пол само за една петилетка може да нароят още близо 60 хиляди себеподобни! При такъв завиден прираст е ясно, че ситуацията не може да бъде овладяна без да се приложат системни и повсеместни мерки за кастрирането на уличните кучета.
Тъкмо с тази мисия се е заела британската двойка Даян и Антъни Роулс, които се заселват заедно с децата си в Рудозем през 2007 г. Ужасени от огромния брой бездомни животни в българските градове, те превръщат дома и градината си в кучкарник, в които постоянно пребивават по около петдесетина четириноги несретници.
Само от 2009 г. досега под техния покрив са преминали прибраните от улицата 243 кучета и 22 котки. 146 песа от тях вече са намерили своите нови стопани, но зад граница – в Холандия, Франция, Германия и САЩ.
Оказва се, че чужденците масово осиновяват нашите бездомници, като най-търсени са тези, „родом“ от Смолянско. Откакто сме член на ЕС, се ползваме от опростена процедура за придвижване на кучета в еврозоната.
С уреждане на подобни осиновявания се занимават и други две английски семейства, които пък са се заселили в с. Полковник Серафимово, но те изпълняват само посредническа роля за намиране на нов дом на питомници на смолянския общински приют за безстопанствени кучета.
Тъжната констатация на директорката на това заведение д-р Валерия Пампорова е, че „българите не проявяват интерес към осиновяването на бездомни кучета, а обратното – масово ги изоставят“.
В същото време Даян и Тони ясно осъзнават, че не е достатъчно само да прибират скитащите се улични животни. За да се реши проблемът с тяхното безконтролно размножаване, те трябва да бъдат кастрирани.
Затова през 2010 г. семейството купува една стара постройка в околностите на рудоземското село Елховец с идеята да обособи в нея клиника за стерилизирането на бездомните животни, както и за обслужване на нуждаещите се от медицинска помощ „лаещи пациенти“.
Покрай нея, разбира се, е предвидено да има и помещения за настаняване на подготвените за осиновяване кучета, изолатор, индивидуални клетки, пералня, стая за къпане на животните и т. н.
И тъй като живущите в съседните къщи, въпреки че са на около 300 метра от това място, вече се оплакват от кучешкия лай, който се чува от иначе добре оградения имот. Те дори са успели да съберат около 50 подписи за изнасянето на кучкарника извън селото или тоталното му премахване, семейство Роулс планират специална изолация на стените, прозорците и покрива, която да намали чувствително нивото на шума.
Освен това проектът им включва изграждането на дренажно съоръжение, както и солидна метална ограда по целия външен периметър на парцела, която ще спира лаят на кучетата, когато покрай сградата минават пешеходци.
Англичаните вече имат съгласието на доста ветеринари доброволци от други страни да дойдат в Рудозем, за да кастрират приютените от тях животни. Те дори са готови да обучат местните ветеринари на новите методи, с които се извършва стерилизацията и имат намерение да предложат безплатно обслужване на всеки, който желае домашният му любимец да бъде кастриран, ваксиниран или третиран срещу паразити.
Впрочем, самите стопани имат изгода, кучетата им да останат безплодни, тъй като според закона кастрираните кучета са освободени от такси.
Само че през май т. г. регистрираната от Даян и Тони фондация за спасяване на уличните кучета в Рудозем (RSDR) получава отказ на молбата на семейството за промяна на предназначението на сградата.
Така се наложило планираното за август посещение на първия ветеринар доброволец, който е трябвало да пристигне тук от Великобритания, да бъде отменено, а подготвените за кастриране 60 животни – да бъдат оставени да се размножават безконтролно на воля.
Досега работата на фондацията изцяло е извършвана с финансовата подкрепа на частни лица от цял свят. От българското правителство или пък от общината в нея не е постъпила и стотинка.
Самите й учредители не печелят нищо от спасителната и осиновителната си дейност, тъй като не продават кучетата, а ги предоставят безплатно на новите им задгранични собственици. Но пък разходите по изхранването, ваксинирането, маркирането и транспортът до новия им дом се покриват изцяло от фондацията.
Все благодарение на същите тези дарения от милозливи приятели на животните по света. Със събрани от тях пари е закупен и имотът за кучешката клиника край Елховец, за което от RSDR са наплатили 38 000 евро.
Вместо да получат подкрепа на благородната си кауза обаче, ентусиазираните англичани се сблъскват на всяка крачка с различни спънки. Наскоро дори са посетени от полицаи, които прегледали всичката им документация, регистрации, нотариални актове, проекти и пр.
След като установили, че всички кучета, които заварили тук, са здрави и добре обгрижвани, казали на притеснените чужденци, че скоро ще имат посещение и от полицията в Смолян.
„А ние искаме всичко да е направено както трябва, съгласно изискванията на ЕС. Документите ни са изрядни. И не разбираме защо хората тук се противопоставят на това, което правим. Ние само се опитваме да решим един проблем и да предоставим обслужване, което само ще е от полза на обществото“ – с болка споделя семейството в сайта на фондацията.
Във връзка с получения отказ от общината за промяна на предназначението на имота им край Елховец, те се обърнали към адвокат, който ги посъветвал да продължат с това, което правят и да кандидатстват отново за необходимото им разрешително... след изборите?!
И докато нашенци бутат прът в колелата на всякакви подобни начинания, щом са частна инициатива – пък не дай си Боже да е подета от чужденци, имали наглостта да изберат България за своята дейност, сума ти пари продължават да се наливат в периодично откриваните общински приюти без това да води до разрешаване на проблема с нещастните бездомни кучета.
Май и занапред не се вижда благоприятен изход от това положение. Както се казва „Кучетата си лаят, керванът си върви“... в случая – по улиците на България.
