Николай Хайтов е автор на множество сценарии за киното и много негови творби са дали хляб на други сценаристи.
Само от сборника „Диви разкази“, на екран се появяват десет от включените в него произведения. Образците, изпълващи неговата филмография, може да се похвалят с множество отличия, но най-вече с неугасващата любов на публиката, която се споделя от цели поколения зрители.
Козият рог Несъмнено това е един от най-награждаваните български филми, неслучайно оглавяващ класацията на шедьоврите в нашенската кинокласика.
Той грабва специалната награда на журито от Международния филмов фестивал в Карлови вари; голямата награда и наградата на публиката от Фестивала на българския игрален филм във Варна; наградата „Сребърен Юго“ от Международния филмов фестивал в Чикаго; Голямата сребърна купа, Сантарен (Португалия), Трета награда, Коломбо (Шри Ланка), а изпълнителката на главната женска роля Катя Паскалева се окичва с приза „Фемина“ за най-добра актриса от фестивалите в Панама и Брюксел.
Кинолентата буквално разбива Желязната завеса, но прът в колелата й слага не кой да е, а Турция. Тогавашният шеф на „Българска кинематография“ твърди, че тъкмо турското правителство е направило спънки „Козият рог“ да бъде допуснат до участие на фестивала в Кан през 1972 г.
Емисарите на фестивала са одобрили за участие в престижния форум филмираната Хайтова творба, но съседите ни съзират в нея антитурски настроения и активират протести както от страна на мюсюлманските държави Алжир, Мароко и Тунис, така и на френските домакини, които се обявяват против филма.
Въпреки тези протести, екранната версия на „Козият рог“ е прожектирана в 62 страни по света и през 1972 г. година е един от осемте филма, включени в надпреварата за престижния „Оскар“.
Макар че е заснет само за месец и половина с жалкия бюджет от 156 хил. лв., култовата лента безапелационно е посочена като най-добрия български филм за всички времена в анкетата на в. „Култура“, проведена през 1993 г. сред кинематографистите у нас.
Римейкът на кинотворбата от 1994 г. така и не постига успеха на по-стария си съименник и се окичва само с варненската „Златна роза“, „Сребърна роза“ от Бергамо, наградата „Европа“ от Ла Бол (Франция) и „Златният орел“ от Батуми.
Мъжки времена Героите от Хайтовите разкази „Сватба“ и „Мъжки времена“ оживяват на екрана в едноименния филм, създаден по негов сценарий през 1977 г.
С блестящото си превъплъщение в образа на красивата и трудолюбива Елица актрисата Мариана Димитрова заслужено печели голямата награда „Златен козирог“ на Международния филмов фестивал в Техеран, а заедно с екранния си партньор – незабравимият Григор Вачков, на следващата година грабват отличията на Фестивала на българския игрален филм във Варна.
А ревностните зрители на филма остават възнаградени с едно незабравимо преживяване, ставайки неволни свидетели на жестоката ирония на съдбата, сполетяла Банко и любимата му Елица. Трагичната любов между двамата е представена драматургично така истински, че успява да трогне и най-каменното сърце.
Капитан Петко войвода В основата на биографичния филм за Петко Киряков, известен повече като Капитан Петко войвода, е залегнал едноименният исторически роман на Николай Хайтов.
Писателят и сценаристът е вдъхновен от живота и делото на легендарния българин, останал в паметта на народа като непримирим борец за независимостта на родината ни, както и за мир и равноправие на целия Балкански полуостров.
Политическата обстановка в Османската империя и най-вече в Източните Родопи, която Хайтов разяснява в началото на всяка серия, хвърля безстрашния хайдутин в неравна борба за свобода, а преживяното от него в името на този негов идеал, му дава право да укори властниците, сочейки ги с пръст:
„Те погребаха България“. Филмът е направен толкова увлекателно, че се гледа с еднакъв интерес както от по-възрастните зрители, така и от малките деца. А актьорът Васил Михайлов повече не може да се отърве от идентифицирането си с образа на юначния войвода, въпреки че близо десет години преди това е направил много силна роля в „Краят на песента“.
Краят на песента И тази кинолента от далечната вече 1970 г., пресъздала на екран Хайтова творба – разказа „Ибрям Али“, е посветена на обречената любов. И тук действието се развива в Родопите. И тук във фокуса попада съдбата на българомохамеданското население в този измъчен край.
Драмата на Ибрям и Нейме и до днес разплаква зрителите, а едва ли може да се намери в цялата световна кинематография филм с по-силен финал. Как един живот завършва с песен, обезсмъртена от невероятния глас на актьора Васил Михайлов.
Неговото изпълнение на „Руфинка болна легнала“ е толкова вдъхновяващо, че неизменно ни кара да се чувстваме горди, че сме българи. Поклонът, който патриотът Хайтов сторва към българския фолклор с „Руфинкината“, оставя без дъх всеки, който милее за България и съхраняването на българщината.
Орисия Високо в Родопа планина ни отвежда и действието във филма „Орисия“, създаден през 1983 г. по мотиви от разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе“, който отново ни среща с една история за невъзможна любов, за отчаянието и примиряването със съдбата, за проблемите пред младите, произтичащи от безпрекословното спазване на консервативните традиции за продължаването на рода...
Внушението на кинотворбата е, че човек трябва да запази човещината и състраданието си към другите, независимо от несправедливата орисия, която го е споходила. И този филм се окичва с няколко награди, сред които специалната награда на журито на Международния филмов фестивал в Тренто и почетен диплом на СИДАЛК.
Куршум за рая Основната мишена на изстреляния в ефира през 1992 г. „Куршум за рая“ е придържането към християнските ценности и отказа от насилие. Действието на кинолентата се развива преди 110 години в Центалните Родопи, където върховистите водят борба за обединението на Велика България.
Драматичен е паралелът между българския войвода и турския главатар, душевните терзания на главния герой Карата и участта на бившия опълченец Фертига. Всичко това забъркано с изтънчената вещина на проникващия и в най-тъмните дълбини на човешката душа майстор на перото Николай Хайтов още в литературния първоизточник за филма – разказът му „Грях“ от сборника „Хвърковатото корито“.
Изпит За трудното извоюване на име на майстор и за защитаването на честта разказва забавната киноновела „Изпит“, създадена по едноименната творба на Николай Хайтов, намерила място в сборника „Диви разкази“. Премиерата й се състои на 29 септември 1971 г. и въпреки че лентата е черно-бяла, тя оставя у зрителя усещане за пъстроцветност и силна емоционална обагреност.
Всички пред екрана тръпнат и стискат палци на вироглавия и самоуверен Лию, изигран от Филип Трифонов, защото облогът му с Карата е, ако изработената от него каца оцелее като я хвърли в каменистата пропаст, прорязана от буйна река, да обръснат брадата на ходжата. А такава гледка не е за изпускане.
И младият новоизпечен бъчвар доказва красноречиво майсторлъка си – неговата каца оцелява във водовъртежа на грохотливия вир. А ходжата остава без брада – така символично българският дух надделява над мюсюлманското присъствие в Родопския край.
Ламята Доста в по-старо време ни отвежда „Ламята“. Филмът се появява на българския екран навръх Никулден през 1974 г. 78-минутната лента разказва за тревогите на жителите на селцето Трипетли, около което от известно време се навърта ламя.
Опитите на хайките да заловят страховитото чудовище постепенно прерастват в бунт срещу болярина Калота, който се оказва главният неприятел на селяните, а не митичният звяр.
Вълненията на овчарите, дърварите и ловците са подкрепени и от стражите на местния властелин и с общи усилия те успяват да прогонят Калота и старейшините. А на ламята „сервират“ едно натоварено с прахан магаре, от което буквално й се пръсва коремът. Така в Трипетли се отървават от всичките си тирани.
Новаторската за времето си фентъзи комедия за първи път съчетава в бг ефира елементи от игралното и анимационното кино – нещо, което едва в последните години стана хит в модерните холивудски продукции.
Семейство Калинкови Николай Хайтов е сценарист и на първия български сериал, който се излъчва през лятото на така далечната 1966 г. – точно преди 45 години. Семейната сага се превръща в истинска телевизионна сензация, макар че по това време все още не във всеки дом има телевизор.
Проблемите и конфликтите, които разтърсват семействата на двамата братя Мирко и Калин Калинкови, както и сродилата се с тях впоследствие фамилия Симеонови, държат в напрежение и захлас почитателите на филмовата поредица, които не пропускат нито една от дузината му серии. А ярките образи на главните герои и до днес са живи в спомените на по-възрастните българи.
Горски дух Последният филм, създаден по сценарий на Хайтов, е „Горски дух“. Това става през 1996 г. В него е застъпена още една от темите, по които „воюва“ големият ни родолюбец – опазването на българската природа. Главният герой Метю се опълчва срещу унищожаването на една гора, за да се изгради път и макар че злото побеждава, духът на екозащитника продължава да предупреждава всеки за неминуемите опасни последици от това.
БИБЛИОГРАФИЯ Общият тираж на книгите на Николай Хайтов, които са издадени и преиздадени досега в България, е над 5,5 милиона екземпляра. Прочутите му „Диви разкази“ имат над 15 издания у нас и 32 в чужбина, като са преведени на 22 езика.
Неговото творчество е смайващо разнообразно. Удивително е как един човек може да създава висококачествени произведения в толкова много жанрове – голяма част от които са твърде новаторски за времето си. Други пък – като документалната проза, посветена на дългогодишните му проучвания за гроба на Левски, дават насоките за бъдещи мисии на неговите последователи.
Когато пише, Хайтов споделя, че не се е съобразявал коя дума е „диалектизъм“, коя е „варваризъм“ или „провинциализъм“. „Пледирах – казваше той, – че няма лоши думи в езика. Затова повествуванието така убедително звучи, като да е изтекло от устата на хора, които наистина сами са си разказвали одисеите, а пък аз само съм турил магнетофона да ги запиша". И така постепенно се натрупва богатата му библиография.
Есета и разкази: „Искрици от огнището“ (1959)
„Разбулена Родопа“ (1960)
„Писма от пущинаците" (1960)
„Родопските комити разказват“ (1972)
„Разкази и есета" (1984)
„Избрани произведения“ (1989)
„Шумки от габър“ (1965)
„Диви разкази“ (1967)
„Хвъркатото корито“ (1979)
„Магьосникът от Брезе“ (1979)
„Да възседнеш глиган“ (1985)
Пътеписи: „Перуански записки“ (1975) „Светогорски записки“ (1987) „Африкански записки“ (1979)
Публицистика: „Дневници“ в два тома (1954-1976) (1977-1985)
„Бодливата роза“ ( 1975)
„Вълшебното огледало“ (1981)
„Последните мигове и гробът на Васил Левски“(1985)
„Гробът на Васил Левски“ (1985)
„Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно)
„Троянските коне в България“ (2002, посмъртно)
„През сито и решето“ (2003, посмъртно)
Творчество за деца: „Разкази с опашки“ (1976)
„Желязната гора“ (1980)
„Приключения в гората“ (1970)
„Ламята“ (1970)
„По вълните на реката Арда в сандък“
„Случка с разбойници, тъпан и мечка“
