С признателност към сторонника на българската природа, език и просветност
Здравец Хайтов, Таня Хайтова и Данчо Хаджиев пред морената в парка на Сапарева баня
01 Юли 2011, Петък
Националното честване на 90-годишния юбилей на Николай Хайтов през 2009 г. стана повод да бъдат поставени много знаци
Автор: Диана Славчева
на признание към бележития писател и родолюбец. Началото на проявите, с които се отбелязва кръглата му годишнина, бе поставено в скътания в полите на Рила планина град Сапарева баня.
Съдбата довежда големия български патриот тук в далечната 1949 г. и до 1951 г. той работи като лесничей в местното горско стопанство. Колегата му от тези времена Васил Коритаров, който по Хайтово време е деловодител в лесничейството, а по-късно написва няколко книги, посветени на културното и духовното наследство на Сапарева баня, обобщава накратко спомените си за своя тогавашен шеф:
„Той беше най-големият покровител на краеведите, в това число и на моя милост. Хайтов беше влязъл в сърцата на местните хора, та когато се кажеше, че ще идва в Сапарева баня, всички го чакаха с нетърпение. Малцина знаят, че голяма заслуга за спирането на строителството на деривация „Джерман-Скакавица” през 1990 г. има Николай Хайтов – тогава народен представител и зам.-председател на парламентарната комисия по този въпрос...
Подобно на Ботев и Вазов ще живее вечно в нашите сърца!“ Впрочем, негова заслуга е и спасяването пак по това време на общинските гори в курорта Паничище от бързата и лесна приватизация и одържавяване.
По инициатива на Коритаров и Живко Джаджеров, синът на другия голям приятел и колега на Хайтов – Иван Джаджеров, паркът в Сапарева баня, който Хайтов е създал навремето, във връзка с годишнината му е именуван на негово име и като знак на благодарност от признателните граждани близо до входа му е поставена рилска морена с посвещение: „На народния писател Николай Хайтов – сторонника за опазване на българската природа, на българския език и просветност“.
Пак в Сапарева баня, през същата година върху сградата на читалището, непосредствено до кметството, е монтирана паметна плоча на бунтаря Хайтов, на която е изписано неговото послание до тукашните хора: „Много красиво нещо е човешката доблест и аз имах удоволствието да я видя у тези чудесни корави селяни от Сапарево и Сапарева баня. Тоя спомен е от най-хубавите, които имам от лесовъдските си години“.
„Може би първото нещо, което направихме с брат ми и телевизия СКАТ след кончината на баща ми, бе чешмата от старото аязмо на църквата „Св. Богородица“ в родното му село Яврово. Църквата , на която баща ми е и ктитор, винаги е била с основополагащо значение за духовността в селото и се радвам, че паметният знак с неговия барелеф, е именно там. Градежът на чешми беше негова слабост, одухотворена и в разказа „Пътеки”.
Затова и в Радуил през 2009 г. вдигнахме чешма заедно с кмета и съселяни, с които той се е познавал – точно срещу къщата, в която са живели с майка ми Таня – споделя синът на писателя арх. Здравец Хайтов. И допълва: – От многото знаци, които сме поставяли, като че ли този с морената в сапаревобанския парк ми е най-скъп, тъй като най-добре представя и характеризира самия Николай Хайтов. Периодът 1949-1954 г. в Сапарева баня и Радуил, е бил най-тежкият и превратен, както твърдеше и самият той.
Дисциплинарно уволнен, несправедливо обвинен, подсъдим и впоследствие оправдан, този период променя живота му и за лошо, но и за добро, слагайки началото на неговата бъдеща писателска дейност. Тук той се запознава и общува с писателите Орлин Василев и Петър Славински, подтикнали го да опита в писателското поприще, за да се родят първите записки и есета, а след време Шумките от габър и разказите. Както той обичаше често да казва “Не знаеш, сине, кое е за добро и кое е за лошо, но след мръсната вода винаги идва чиста!”