Батман – супергероят, който непрекъснато спасява приказния град Готъм от алчни и жадни за власт хора-пингвини, жени-котки, жокери,
Автор: Стоян Йорданов
отровни прелъстителки и замразители, бързо завладя сърцата на подрастващите. Ставайки техен любимец обаче, комиксовият герой така и не успя да отърве от мрачната им слава своите първообрази – прилепите.
В хорското съзнание те продължават да стряскат със странния си вид и потаен начин на живот по късна доба. Може би защото народните вярвания свързват нощните похождения с пакостите на върколаци, таласъми, караконджули и вампири. И докато някъде по света все пак хвъркатите бозайници са обожествявани, в християнската живопис с крила на прилеп се кичат злите демони, докато ангелите размахват бели пухкави птичи крила.
Противно на закостенелия си зловещ имидж, прилепите са много полезни. Видовете, които обитават нашата страна, направо може да минат за вегетарианци, хранейки се изцяло с дребни насекоми и вредители. Те не проявяват никаква кръвожадност, никакви кървави парчета месо не стискат между зъбите си и не смучат кръв до пръсване като настървени смоци. Иначе пък само едно малко прилепче, тежащо само 3 грама, е способно да види сметката на 1200 комара за един час, като средно за една нощ може да погълне 3000 насекоми – и това обикновено са все опасни за хората гадини.
Истината е, че добродушните „летящи мишки“ играят ключова роля в поддържането на екологичното равновесие, като опрашват и разпръскват семената на множество представители на растителния свят. Без помощта на прилепите голяма част от флората на Земята просто не може да оцелее. Заради тяхното неоценимо присъствие в екосистемите, настоящата 2011 г. бе определена за Международна година на прилепите.
Едва ли може да ни мине и през ум мисълта, че една четвърт от тези най-широко разпространени по планетата ни бозайници са застрашени от изчезване видове. През последните десетилетия тяхната численост рязко намалява, именно поради неоправдано вкоренения в хората страх от тях и последвалото следствие на това тяхно поголовно изтребване. За намаляването на популацията им способства и унищожаването от човешката ръка на естествените им местообитания като пещери и вековни гори.
Това принуждава тези полезни животинки все повече да търсят убежище в урбанизираната градска среда – във фугите на панелните блокове, в дребни пукнатини върху фасадите на сградите, в различни тавански помещения и мазета, под покривните керемиди и между тухлите на къщите.
В това, разбира се, няма нищо опасно. Обикновено, ако проникнат в някое от къщните помещения, при първа възможност сами го напускат. И тъй като са диви животни, съвсем естествено избягват контакта с хората, страхувайки се не по-малко от тях, когато се сблъскат „очи в очи“. Но опитите им да се измъкнат панически от стаята, блъскайки се между стените и стрелкайки се безразборно из жилището, често погрешно се тълкуват от обитателите на дома, че „злият прилеп“ иска да ги нападне и да изпие кръвчицата им.
Повече от разбираемо ще е, ако все пак успеете да докопате хвъркатия батман и да го стиснете с ръка, той да ви захапе все пак – но това е само естествена защитна реакция и в никакъв случай не би следвало да се тълкува като агресия.
Като някогашен експерт по фауната в Дирекцията на Природен парк „Странджа“ съм прекарал 3 години в изследване и опазването на прилепите в тази митологизирана от векове планина, заедно със специалисти от германската неправителствена организация „Нокталис“. С тях посветихме времето си на това да изучим как живеят прилепите, кои пещери обитават и различни други подробности за тайнствения живот на тези хвъркати бозайници в най-югоизточния район на България.
Тъй като територията на Природен парк „Странджа“ предлага извънредното голямо разнообразие на местообитанията, уникални дъбови гори и пещери, тя е известна като гореща точка на прилепното разнообразие в България и Европа. Оказва се, че пещерата "Еленина дупка" се обитава от над 1010 прилепа, пещера "Калето" – от около 700, а пещера "Ярковица" – от 12 малки летящи мишки – основно от вида Подковоноси. Големи популации от прилепи бяха наблюдавани и в други големите пещери като „Братановата“ – 215 и „Голямата въпа“ – 151. За голямо съжаление обаче бе отчетено, че броят им е по-малък от очаквания.
Една от експедициите установи 3 нови за Странджа видове – „Подковонос на Мехели”, “Нощник на Натерер” и “Алкатоев или Бакембардов нощник”. Така броят на установените видове прилепи в парка се увеличи 24. В цяла Европа се срещат 35 вида прилепи, като всички те са защитени. Нашата страна обитават екземпляри от почти всички тези видове – общо 33. От странджанските прилепи специално внимание в европейската защита на природата се отделя на единадесет вида.
Интересно е да се спомене, че недалеч от планината – в Бургас, се предполага, че живее един от най-едрите представители на това животинско царство – булдоговият прилеп.
Участващите в проучванията германски колеги бяха единодушни, че Странджа уверено може да се нарече Европейската джунгла и обещаха да съдействат за рекламирането на региона сред немските любители на природата.
Набедените за кръвопийци легендарни бозайници притежават много добро зрение, но пък виждат само в черно-бялата гама. Тъй като не могат да го използват през нощта, когато са активни, са еволюирали и използват за ориентация ултразвук. Другите бозайници, развили такава уникална способност, са делфините. Освен за ориентирането си, ехолокацията с ултразвук служи на прилепите, за да си намират храна.
Заради полезната им дейност по унищожаването на вредните насекоми, в много страни по света се полагат специални усилия за привличане на хвъркатите „инсект терминатори“, като се изграждат къщички за прилепи, специални керемиди и пр. Обитателите на сградите са изключително радостни и горди, ако „летящите мишки“ се настанят под покрива им. Крайно време е и в нашата страна да преодолеем предразсъдъците и да се отнасяме с гостоприемство към тези невинни бозайници.
И нека да знаем, че Законът за биологичното разнообразие забранява те да бъдат обезпокоявани, улавяни, наранявани или убивани. Всяко посегателство ще струва на нарушителя от 100 до 5000 лв, като допълнително за всеки един пострадал екземпляр се заплащат по 50 лв.
