Защитена от три страни с непристъпни склонове и здрави стени, Шуменската крепост е една от най-големите исторически забележителности в България
28 Май 2011, Събота
Върху скалист хълм, на около 3 км западно от Шумен, се издига едноименната крепост – една от най-големите исторически забележителности, останали по българските земи.
Автор: Фани Христозова
Защитена от три страни с непристъпни склонове и здрави стени, съвременник на Приамовата Троя, тя се намира край важен кръстопът от маршрути, свързващи дунавския бряг при Силистра с Адрианопол и Константинопол, а също и северното черноморско крайбрежие със западните български земи. През нея са минавали почти всички римски пътища в провинция Долна Мизия (дн. Североизточна България).
Защитното съоръжение е играло водеща роля сред укрепленията през всички исторически епохи – от втората половина на IV хилядолетие пр. Хр. до 1444 г., когато Владислав Варненчик превзема, опожарява и разрушава твърдината. Днес Шуменската крепост се нарежда сред едно от десетте чудеса на България.
През 2011 г. с безвъзмездна помощ от 400 622 евро, отпуснати от Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, калето възкръсва за нов живот и постепенно възвръща автентичния си облик. В рамките на проекта „Реставрация и консервация на Шуменска крепост – люлка на цивилизациите", само за 88 дни бяха реставрирани южната и източната стена на съоръжението, крепостна инфраструктура, инсталирана бе и система за поддържане на постоянна влажност и температура за запазване на артефактите.
Смята се, че първото поселение тук е от епохата на Троянската война през XII в. пр. Хр. Доказано с археологически факти обаче е съществуването на защитено селище още в тракийската древност (V-ІІ в. пр. Хр.).
През своето съществуване древната твърдина преживява множество сътресения. Разрушавана и опожарявана по време на големите аварски и славянски нашествия в края на VI и началото на VII в., тя е възстановена през IX в. при хан Омуртаг. По подобие на монументалните строежи в Плиска и Мадара, е издигната стена с хоросанова спойка и символи, издълбани по варовиковите блокове, построена е и цитадела. От този период датира и най-ранният надпис на кирилица, както и малък варовиков релеф с изображение на мъж. Своя разцвет на военностратегическо, политическо и културно средище крепостта достига през XIII- XIV в.
След падането на страната ни под византийска власт защитното съоръжение отново е подложено на ожесточени разрушения от кумани, узи и печенези, но след отхвърляне на ромейското робство средновековна България отново го възстановява, заедно с останалите крепостни съоръжения в страната. Калето се превръща в средновековен град, защитен със стражеви кули и бастиони.
Използвани са вторично употребени строителни материали, взети от разрушените стари стени, подсилени с дървени греди.
Скъпоценните предмети и монети, намерени в крепостта, свидетелстват, че тя е използвана за жилище на управителя й, а в тежки времена е приютявала и цялото население.
В наши дни посетителите могат да видят малка хронологически подредена експозиция, проследяваща различните етапи в развитието на историческия обект – тракийската култура е представена с керамични съдове, римската и ранновизантийската епоха – с типичната керамика, глинени и бронзови лампи, архитектурни детайли.
Разнообразни керамични съдове, декоративни розетки, светилници, монети, златни накити, стрели, копия, боздугани, позлатени битови съдове, украшения от кост дават представа за живота в крепостта по време на Втората българска държава.
