Добилата известност по цял свят с картинката си българска монета от 1979 г., посветена на Международната година на детето
19 Май 2011, Четвъртък
Парите карат света да се върти - пееше Лайза Минели в култовия мюзикъл „Кабаре“. При това не миришат – както цинично уточнява император Веспапиан, облагайки с данък отходните места.
Бихме добавили: и понякога изглеждат забавно.
Не навсякъде по света монетите имат познатата ни кръгла форма. Първите китайски „стотинки“ например са се отливали във формата на... раковини. Пак в Китай за първи път се появяват монети с дупка в средата.
И ако се чудите от какъв зор им е трябвало на азиатците да пробиват такива отвори, отговорът е в сферата на удобството – за да може да нанизват дребните парички на връв, което улеснява разплащането при по-скъпи покупки. Монети, подобни на геврек, се използват до ден днешен в Испания, Дания и други страни. В Непал диаметърът на отверстието достига до половината от диаметъра на монетата и тя по-скоро прилича на годежна халка, отколкото на пара.
Освен в кръгла форма, много страни секат монети и в други геометрични фигури. В Индия да речем, по-дребните номинали са със силует на ромб, с надпис по диагонала им, а в Карибските държави широко разпространени са квадратните монети. На остров Кук съществуват дори триъгълни 2 долара, а в Австралия 12-ъгълни 50 цента.
Много ще сгрешите, ако се обзаложите, че звънтящите монети винаги са се правили от метал. През 1869 г. в Иркутска губерния се появяват копейки, изработени от... порцелан. Те били предназначени за заплата на работниците в една фаянсова фабрика, но правителството набързо забранило паричните сурогати. Но това не е прецедент. Четиридесетина години преди това в Аляска били пуснати пък кожени пари, които просъществували до 1867 г., когато полуостровът бил продаден на САЩ.
Не по-малко забавни могат да бъдат изображенията върху монетите. Сред образците с уникални картинки върху ези-турата се нарежда и България с възпоменателните си сребърни 10 лева, емисия 1979 г., върху които може да се видят танцуващи дечица, надянали народни носии. „Гореща“ Куба пък пуска през 1983 г. монети от 1 и 5 песо с... Дон Кихот.
А що се отнася до старите римски монети например, от картинките върху аверса и реверса им (лицевата и опаковата им страна, б. а.) може да се състави цяла енциклопедия за бита, поминъка, архитектурата, флората и фауната на древните народи и свят.
Към куриозите може да се причислят и някои парични системи, съществуващи на планетата. Днес считаме за нормално по-големият номинал да се дели на 100 единици – 1 лев например е равен на 100 стотинки.
Но в добрата стара Англия, която винаги се е правила на оригинална и все е била наопаки на останалия свят, до 1971 г. един фунт стерлинг се е делил на 20 шилинга или 240 пенса, т. е. 1 шилинг е бил равен на 12 пенса. Като парична единица до тогава е продължавал да съществува и „суверенът“, еквивалентен на 24 пенса или 2 шилинга, както и кроната, съдържаща в себе си 5 шилинга или 60 пенса.
Ако някой може бързо да сметне колко крони ще останат, ако от 1 фунт стерлинг извадим 7 шилинга, ще спечели титлата за математически гений. Жителите на Албиона се решават на революционната промяна да разделят фунта стерлинг на 100 пенса с триста зора. Все едно са преживяли кой знае каква кървава война.
Не случайно датата на този преход – 15 февруари 1971 г., става известен като „Деня „Д“, подобно на деня, в който съюзническите сили нападат Франция по време на Втората световна война, наречен по същия начин в секретните документи от този период.
Все пак да свалим шапка на упоритите и консервативни англичани, които с чест са преживели това изпитание и са запратили с болка на сърцето за вечни времена разните му там крони, полукрони (равняващи се на два шилинга и 6 пенса, б. а.), шилинги и суверени в колекциите на нумизматите.