Стара снимка от началото на ХХ век на музея в Балчик от личната колекция на Иван Чернев
18 Май 2011, Сряда
В края на ХIХ и началото на ХХ в. Балчик преживява бурен стопански възход. По това време той се превръща в житния пазар на Южна Добруджа
Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик
и е нейният най-голям експортен житарски пункт, трети в България след Варна и Бургас. Само за една година (юни 1909 - юни 1910 г.) тук е изградена най-голямата мелница у нас, една от най-модерните на Балканския полуостров. Според дългогодишния изследовател на стопанската история на Добруджа Цветолин Недков, тя е стопанската перла на Балчик и областта. Създаването u бележи връх в неговото икономическо развитие, символ е на европейската индустриална култура и на предприемаческия дух на жителите му. Икономическият му просперитет е съпътстван от духовен подем.
Създава се атмосфера, благоприятстваща културните начинания. Има две печатници. През първото десетилетие на миналия век излизат в различно време 8 вестника. В навечерието на Балканската война в града, който по онова време брои около 7000 души, се получават 442 чужди вестника.
Очевидно не само пристанището е било врата към света. Балчиклии са били жадни да се информират за световните новини, за новостите в различните сфери, не само от българския печат, а директно от чуждите издания.
Освен любознателността им, този впечатляващ факт илюстрира висока образованост и съответната езикова култура. Различни театрални трупи са чести гости на Балчик. Настъпилият културен подем е благоприятна почва, в която се ражда идеята за създаване на музей, като специализиран институт за съхраняване и опазване на археологически находки, материални и духовни ценности, илюстриращи различни етапи от многовековното минало на Балчик.
През лятото на 1898 г. към третокласното училище в града е създадена минерално-геологическа сбирка. Тя има природонаучен характер и съдържа оригинални образци от вкаменелости на праисторически представители на фауната. Приблизително по това време Балчик е посетен от Фердинанд.
Като обръща внимание върху грижите, които следва да се полагат за опазване на самобитна старинна архитектура на града, българският владетел посочва една от къщите, разположени на брега, като най-подходяща за създаване на музей. През юли 1907 г. Карел Шкорпил и Анани Явашов – представители на Варненското археологическо дружество, по покана на тогавашния балчишки кмет Ст. Задгорски извършват първите археологически проучвания в града.
При разкопките е открита една изключително ценна находка – гробница на римски лекар с интересен погребален инвентар. В продължение на две години археологическите находки от проучванията се съхраняват в третокласното училище и в касата на общината. През това време Варненското археологическо дружество (ВАД) прави на няколко пъти постъпки пред балчишката община и околийския началник за предаването на въпросните паметници във варненския музей.
Случаят е отнесен и до министъра на просвещението. Отказвайки да предаде находките, в писмо до Варна от 10 юли 1908 г. балчишкият околийски началник се позовава на обстоятелството, че кметът Задгорски възнамерява да уреди музей в Балчик.
На 27 май 1912 г. двамата активисти на варненското дружество Х. Шкорпил и Б. Райков се срещат с жителите на Балчик. В салона на училище „Хр.Ботев” те изнасят лекция за историята на древния град, която има осезаемо пропагандно въздействие. За членове на ВАД се записват 27 балчиклии.
Взето е решение в града да се открие вегов клон и да се изготви правилник за работата му. Тази среща е повод да бъде представено изследването на братя Шкорпил, посветено на тукашната история, което е отпечатано като самостоятелно издание и според местния вестник „Куриер” е добре „гражданите ни да се снабдят с тази настолна книга”. Трудът засяга въпроси, свързани с историята на Балчик в хронологичен порядък и документира резултатите от първото археологическо проучване на неговата територия.
Историческите превратности и последвалите национални крушения правят трудно осъществими всякакви културни начинания. Но инициативата за откриване на музей най-после намира практическа реализация през 30-те години на миналия век.
Според досегашни проучвания, основаващи се на сведения, почерпени от български печатни източници (в.”Добруджански глас”), през лятото на 1937 г. музеят в Балчик вече посреща посетители, а в средата на с. г. в града отваря врати и картинна галерия – първата в Южна Добруджа. Макар че според някои източници, това става през 1935 г. Двете зали с експонирани исторически ценности и други две – с картини, се помещават в специално адаптирана за целта самостоятелна сграда до самия морски бряг.
Преобладаващата част от изложените експонати са археологически находки. Фондът значително нараства от направените от местното население дарения. В галерията са представени няколко десетки живописни творби с основна тематика „Балчик и черноморското крайбрежие”.
През 30-те години на миналия век е открит още един музей. Той се помещава в лятната кралска резиденция. Съдържа колекция от етнографски ценности, огнестрелно и хладно оръжие, картини.
Обособяването на самостоятелни специализирани учреждения за съхраняване на исторически и художествени ценности подтиква към по-пълно представяне на материалната и духовна култура на добруджанци. През 1936/37 г. в Балчик се подготвя откриването на музей, който следва да представи етнографското богатство вече на цяла Добруджа. Амбициите на организаторите са музейната експозиция да превъзхожда всички други, съществували дотогава в Румъния.
Между факторите, допринесли за появата на културните институти, следва да изтъкнем едно съществено обстоятелство. През 30-те години на ХХ в. Балчик е „открит” като прелестен екзотичен кът от редица румънски творци. „Сребристият бряг”, както сполучливо го наричат те, привлича с магнетичния си чар изтъкнати художници. Неповторимият природен декор става обект на разнообразни творчески интерпретации.
От друга страна развитието на туризма след 1930 г. привлича голям брой летовници. Балчик е предпочитано място за отдих на интелектуалните среди. По крайбрежието израстват десетки вили на представители на обществено-политическия елит. Наличието на значителен интелектуален потенциал обуславя и стимулира интереса към миналото на древния град.
Но този музей има печална участ. В края на август 1940 г., по-малко от месец преди освобождението на града, експонатите и картините от експозицията са натоварени на парахода „Ойтуз” и отнесени в Румъния. Задигнати са интересни колекции и сбирки, съдържащи значителни материални и духовни ценности.
Сред тях са около 55 живописни творби, редки старопечатни издания, няколко антични статуи и мраморни глави, епиграфски паметници, уникални монети. С най-голяма историческа стойност за Балчик сред тях е статуята на бог Дионис – символ на древното минало на града, носещ през ранновизантийската епоха името Дионисополис.
Отнасяйки със себе си тези безценни съкровища, румънците откъсват завинаги една важна страница от древния летопис на града, оставяйки дълбока празнина в историческата му памет.
Липсата на музея се оказва твърде осезаема. Една година след неговото ограбване ръководството на града се обръща с призив за възстановяването на първия културен институт от подобен род в Южна Добруджа.
