Дефицитът на демокрация се лекува с повече демокрация, обича да казва старият демократ Владимир Кисьов.
Автор: Анна Петрова
Всичко това – без никаква ирония към алгоритъма или автора. И още – „от мене няма да чуете лоша дума за никого” – от същия автор.
В момента Владимир Кисьов е кандидат за кмет на София, издигнат от СДС. И също така шеф на групата общински съветници от СДС в Столичния общински съвет. А също така бивш заместник-министър на външните работи, бивш главен преговарящ с Европейския съюз, бивш председател на СОС.
Всичко това обаче по никакъв начин не трогна лидера на ДСБ Иван Костов, който не поиска да приеме с лека ръка номинацията на Кисьов за кмет на София, издигнат от „Синята коалиция”. Нищо, че се познават добре от времето, когато Костов беше премиер, а Кисьов – главен преговарящ.
Не е фатално – когато на масата за преговори не се постигне съгласие – а вътре в „Синята коалиция” преговорите никога не са лесни – може да се опита нещата да се поправят с повече демокрация, т.е. с вътрешни избори.
Откъм ДСБ обаче ситуацията е още по-сложна. Там има двама кандидати за дуела с Кисьов по пътя към общата номинация за кмет – Петър Москов и Прошко Прошков. Първият направи „показно” по демокрация и подаде оставка като председател на предизборния щаб на ДСБ, за да участва честно в честен дуел.
Вторият е кмет на тузарския столичен квартал „Лозенец” и има цветистия изказ на един бивш столичен кмет, станал временно премиер, докато дойдат изборите за президент. Нейсе – на този етап Прошков цветисто казва цветни истини за това, че общината не е цвете, а марионетен куклен театър. Кукловодът е един бивш столичен кмет, станал временно премиер и т. н.
В СДС бързат, в ДСБ – не
В СДС много искаха да се разберат с Иван Костов за общи номинации за кмет на София и за президент без да се стига до вътрешни избори; и още: бяха съгласни едната формация да излъчи кандидата за „Дондуков” 2, а другата – човека за „Московска” 33; и два пъти повече искаха „Синята коалиция” да изглежда сплотена и непоклатима като изправена гора от стомана – извинете – от гербери.
Но освен това младият Мартин Димитров искаше да показва непрекъснато на стария Иван Костов, че СДС държи инициативата; че СДС първа е готова с кандидатурите си; че СДС вече има дори дата за вътрешни избори и това е 15 май.
Костов дълго мълча, а после направи така, че всичко да става бавно, трудно и скъпо. Погледнато формално – всичко е нормално. Погледнато нормално – тъпо е Димитров и Костов да си мерят… партиите.
Но го правят. И докато едните бързат, другите правят вътрешни избори преди истински избори. Докато Мартин Димитров говори, че до дни двамата с Костов ще обявят датата за тези вътрешни избори, лидерът на ДСБ се изправя в Благоевград и казва, че това ще се случи на 21 юни.
А междувременно в София новоизбраният председател на предизборния щаб на ДСБ Веселин Методиев благо и като добра вест съобщава, че ДСБ и СДС са се разбрали преди вътрешните избори да подпишат политическо споразумение за признаване на резултатите от този вот. Което говори лошо за нивото на доверие между двете формации и добре за степента на предвидливост.
Но Методиев съобщи като блага вест още нещо – че вътрешни избори за общи кметски номинации ще има в още доста областни центрове и общини. Което недвусмислено означава, че вътрешната комуникация в „Синята коалиция” върви трудно и встрани от руслото на съгласието, та се налага дефицитът на демокрация да се лекува с повече демокрация.
В подкрепа на тази констатация прозвуча и призивът на Методиев към журналистите, изречен дни преди Националният форум на ДСБ официално да обяви кандидатите на партията за президент и кмет на София. Та шефът на предизборния щаб на Костовата партия някак между другото рече на репортерите: Мисля, че мога да отправя една покана към колегите от СДС чрез вас и с вас. Можете в понеделник и вторник следващата седмица, когато приключим нашата вътрешна надпревара, да поканите съответно кандидатите на СДС за кмет на София и за президент на страната.
Когато в една коалиция почнат да си отправят покани чрез медиите, значи от коалицията е останало толкова, колкото да има за пред медиите. Без извинение за повторенията!
Когато младостта е алиби
Някъде по средата на седмицата, разделени от половин България, Иван Костов и Мартин Димитров размениха още реплики в потвърждение на горната констатация. В Плевен Димитров се съгласи с тезата на Бойко Борисов, че е редно, когато има президентски избори първи към тепиха да напират лидерите на политическите партии.
И тъй като Мартин няма изискуемата от конституцията минимална възраст, адресатът на закачката бе съвършено ясен – коалиционният партньор Иван Костов. „Командирът” обаче не е номиниран дори от някоя своя низова организация, или поне шефът на предизборния му щаб не знае за такава номинация.
Но пък всички знаят, че Костов се бори с Доган за първенство сред най-мразените политици и няма шанс за президент, дори ако го издигнат от ГЕРБ. Костов от своя страна още се въздържа да обяви негативното си отношение към кандидата на СДС Румен Христов, но няма съмнение, че омразата му към ДПС не е направила завой, за да заобиколи приближения до тях Христов.
Всъщност последният може и да е полезен на Костов, защото ще е обяснение за изгубените избори – ако премине през ситото на откритите избори в „Синята коалиция”, което е малко вероятно, но не и невъзможно.
Но повече от ясно е, че с Румен Христов като кандидат-президент „Синята коалиция” върви към политическо самоубийство. Едвин Сугарев вече го каза ясно и недвусмислено.
Всъщност не е ясно, дали „повече демокрация” е лекарство за коалиция от типа „Орел, рак и щука”. Ясно е само, че с такава политика и вътрешнокоалиционни отношения десницата в България върви не към обединение, а по-скоро към Червената книга – още повече, че по-меркантилно настроените десни не се посвениха да припознаят ГЕРБ за автентичната десница.
СДС успешно заложи на младостта в лицето на Мартин Димитров и също толкова успешно се издъни с номинацията на старата муцуна Румен Христов.
ДСБ не успя да извлече поука от провала на Неделчо Беронов като кандидат-президент и дори на моменти демонстрира повече апатия, отколкото апетит за власт.
Но пък всичко става доста културно и цивилизовано… чак незабележимо за маршируващата с милиционерски ботуши ГЕРБ.
