В популярния израз „Хубав празник Великден, още по-хубав Гергьовден" е кодирана една от най-големите победи на хилядолетните български традиции над наложената официална религия.
Автор: Борис Цветанов
Някои съпоставят стореното от кан Борис със сегашното ни влизане в ЕС. Ако е така, този „още по-хубав“ празник се налага да се изучава като по буквар. За това как да запазим българското, превръщайки се в европейци.
Традицията – твърди етнографката Сава Костова – е най-консервативното начало в съдбата на един народ. Не се ли спазва, идва зло, прокоба, отмъщение на съдбата ...
Грешно е твърдението на историци, иначе със сериозен принос в неравната битка за опазване на българското, че нашите далечни баби и деди, след приемането на християнството като държавна религия, приспособили хилядолетни традиции към новата вяра.
Бащата на българската етнография Димитър Маринов дори открива предание, според което в ония времена се събрали трима свещеници, три баби и три дни край Борован умували как да се запазят традиции и обреди. И откриват успешно кодиране на обичаи в празници като Тодоровден, Бабинден, вълчите празници и още, и още...
За това пък как Гергьовден се превръща в най-тачения християнски празник, съхранил за вечни времена българското в живеца си. Смисълът на празниците, пише журналистът и изследовател, мразен преди Девети, несъществуващ за социалистически реализъм, забравен от демократите днес Димитър Маринов – е трябвало да бъде прикриван и от наши църковници, и от чужди поробители. За да бъде запазен завинаги гласът на кръвта...
Един нов прочит на фолклора и обредността обаче би трябвало да ни отвори очите за нещо по-друго. За това, че на самата църква се наложило да се приспособи към изконни традиции на народа, оставил следи из хилядолетната си сухопътна Одисея – Шумер, Месопотамия, Египет, Индия, Китай, Тибет, Хиндокуш, Сибир, Кавказ, Волга и Дон. Където, все според Сава Костова, той е бил в пряк досег или направо сам е сътворил епопеи като Гилгамеш и Махабхарата. В опазването на тези традиции властелинът на думите Емилиян Станев видя победата на народа над вездесъщата византийска отрова, която стигна само до разделянето му от царе и управници.
Димитър Съсълов открива и основната и очарователна причина Гергьовден да се превърне в най- тачения празник на българите за вечни времена. Просто зад външната християнска фасада се е прикрил най-желаният празник на старите българи – първият ден на втората третина (старите българи са разделяли годината на три сезона), Деня на втория общонароден събор.
Тия събори са били три, като първият бележел посрещането на Новата година, а третият е имал държавнически характер. Денят на втория общонароден събор е бил най-многолюдният, най-веселият. Няма държавнически решения, няма обявяване на военни походи, нито отговори на народни питания, с други думи - няма политика – старите българи добре са знаели, че политиците са вредни за здравето.
Всички отивали на този всенароден празник, носени били дори и пеленачетата, пише Съсълов. Всичко се окичвало с цветя. На жертвеното агне, измито и вчесано, се слагал венец, родоначалникът го освещавал, всички се веселели, пеели се песни, наблюдавали се през нощта звездите.
На другия ден рано сутринта жертвените агнета били печени в особени пещи, издълбани в клоновете на височина. Следобед – люлеения, гледане на пръстени за бъдещи възможни годежи и сватби. Традицията по Гергьовден включва още миене с роса за здраве, окичване с бук и коприва.
Това бил денят на пробуждащата се природа, пише Сава Костова. Тя открива удивителна прилика в българския обичай „Герман“ – правене от кал и погребване на мъжка фигурка, с подобен ритуал, документиран в някогашен Шумер.
Освен това, етнографката разказва за друго свое откритие: „Отивайки в Британския музей в Лондон, в залата за шумерската култура от Третото хилядолетие преди Христа, виждайки скулптура на шумерската царица Шубад от град Ур, окичена със златни листа на бук, аз се стъписах. Нали бук не расте в Шумер.
А в моето родно село в Севлиевската община на Гергьовден и до ден днешен се окичват порти, къщи и хора с бук от незапомнени времена. За да са здрави и извисяват като бука. Моята баба наричаше високата шапка на боженския сокай „Бука“. А ние наричаме „шума“ падналите листа от дърветата. Имаме къде ли не пръснати местности „Шумата“ и народна дреха шуба.
Стоях пред шумерската царица и чаках да ми каже още нещо. Нима и в моята кръв има следа от нея?! Тези шумери, оставили най-старата култура в света, създатели на слънчевия календар, писменост, седемтонната музикална гама, големи майстори на златни накити и съдове, не са ли връзката между техните царе, започващи от Трето хилядолетие преди Христа, и нашия Именник на българските царе“?
А ние откриваме и една друга връзка – с великата цивилизация, създала индийския епос „Махабхарата“. И ще я припознаем пак в Гергьовденския обичай. Някога старите български шамани, колобри, влъхви в Деня на втория общонароден събор с топла още кръв на жертвеното агне са поставяли на децата знак в междувеждието и по бузите.
А там се намират свещените точки-знаци у индусите, наричани още чакра. Според присвоилите си българския календар и българска медицина китайци пак там попада един важен енергиен център Ин-тан...
По щастливо съвпадение Денят на втория общонароден събор съвпаднал в християнския календар с отбелязването на Деня на свети Георги. Случайността незабавно била използвана, за да се маскира и остане и в християнската обредност денят, почитан от хилядолетия.
Няма никакво друго обяснение за това, как Георги Победоносец – победител на ламята, умрял за вярата Христова, става най-любимия светец на българите. Изключителна съобразителност и ритуално жонгльорство се е искало, за да се прикрие основната същност на празника, като се измисли покровителството на светеца над овчарите и добитъка.
