Промишлена база или поредната далавера в Бургас

Автор: Екип на Десант; Снимки: Николай Недев

Всъщност, точно заради максимата, че безплатен обяд няма, болшинството общински съветници решиха да не бързат с приемането на „подаръка“ и отложиха щедрия жест за някой друг път.
Под предлог, че в промишлена зона „Север” ще се инвестират държавни средства за изграждане на инфраструктура, още миналата година кметът Димитър Николов успя да прокара за гласуване в местния парламент проект за меморандум.
Според него общината трябваше да апортира 300 дка свои земи в съвместно дружество с държавната „Национална компания индустриални зони” (НКИЗ). В замяна на това националната компания трябваше да даде 10 милиона лева – колкото струваше земята - вероятно за прокарване на вода и ток до района (всъщност така и не се разбра точно за какво ще се използват парите).
10 месеца по-късно (март 2011 г.) градоначалникът внесе нова докладна, с която трябваше да се премине към реални действия. Вещи лица обаче оценили, че земята струвала не десет, а пет милиона лева, с което и инвестициите от държавата се оказа, че трябва да паднат наполовина.
Никой не успя да обясни как за тези месеци, в които цените на имотите в Бургас започнаха отново да растат, стойността точно на тези земи е паднала и то с умопомрачаващите 50%.
Валери Симеонов от „Независими” изрази недоумението си – защо общината трябва да прехвърля правомощията си на „едно ЕАД с неясно бъдеще”. Той припомни, че най-голямото източване на публични средства и капитали за времето на прехода е станало именно под крилото на държавата. Симеонов изрази подкрепата си за създаване на индустриален парк, но само, ако земята остане общинска.
Съветници от други групи пък сметнаха, че не са необходими кой знае какви инвестиции и ако някоя частна фирма е решила да прави нещо там, то тя не би имала проблем да вложи известна сума за ток, вода и път.
През март, логично, Общинският съвет отказа да подкрепи съмнителното предложение на кмета. Градоначалникът пък си позволи публично да се „разочарова от името на няколко хиляди безработни бургазлии”. Но и не се отказа и през април внесе отново докладната за разглеждане, което отключи нови бурни дебати, продължили повече от два часа.
За да пропагандира идеята, бе докаран дори изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони” Валери Андреев (бивш зам. кмет на Русе), който обеща да потекат едва ли не реки от мед и мляко, давайки за пример родния си град, който станал втори по инвестиции в България.
Но пропусна факта, че Русе е в топ 10 на най-бързо обезлюдяващите градове заради безработицата и крайната беднотия.
Всъщност, като на изпроводяк, точно в навечерието на изборите ГЕРБ подготвя евтина приватизация на земята за близки до властта хора. Това обяснява цялото бързане около смущаващата процедура.
Типично в негов стил да се покрие, когато наоколо стане горещо, Димитър Николов пропусна  сесията, която в последствие много го била разстроила. Сигурно, за да не отговаря на неудобни въпроси и вероятно да си спести упреците, че хвърля лъжи в медийното пространство.
Земята, включена в активите на замисленото от съпартийците му дружество, нямало да се продава, четем в негови изявления в местен вестник. В устава на ЕАД-то обаче изрично е записано - „разпродаване на активи”, посочи „грешката“ на Николов водачът на групата „Независими“ Валентин Касабов.
Валери Симеонов пък поиска информация, има ли все пак някакъв интерес от инвестиции в промишлената зона. Отговорът беше любопитен – фирмите, проявили интерес не искали да бъдат съобщавани, тъй като се страхували от конкуренцията.
Истината е, че до момента желание да се включат в „индустриалния парк“ са заявили само от японската „Сумитомо кемикъл”. Това обаче е корпорация от химическия бранш. Опасението на по-голямата част от общинските съветници е, че японците ще използват зоната край Бургас като сметище за петролни отпадъци.
Основен аргумент на опозицията срещу докладната на кмета обаче остана съмнението, че земята ще бъде продадена на ниска цена, въпреки че от администрацията се опитаха да ги убедят, че това няма как да се случи без решение на Общинския съвет.
В крайна сметка при гласуването решението отново не мина, тъй като не събра подкрепата на необходимото квалифицирано мнозинство от 34 (от 51) гласа. На управляващите не им достигнаха само 2 гласа. „За” решението гласуваха 32-ма, 9 се въздържаха, а 6 гласуваха с „против”.
Всъщност, ГЕРБ бяха „предадени” точно от двама човека, които обичайно гласуват винаги с тях – Деан Стойков от „Атака” и Мехмед Катърджъоглу от ДПС, които в случая неочаквано се въздържаха.
Любопитното е, че председателят на Общинския съвет Снежина Маджарова и заместникът й Константин Луков ревизираха на няколко пъти резултатите от вота и трудно успяха да повярват, че отново не са събрали необходимите гласове.

Димитър Николов като трагичен герой
Бургаският кмет Димитър Николов преживява изключителна драма тия дни. Николов не обича светлините на прожекторите, но той има (не)щастието да е сред единайсетте политбюровчици на Бойкоборисовата партия.
Член е на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. В това висше обкръжение на премиера-мутра случайни хора няма. Това е кръгът на п(р)осветените. Единайсетте имат само един голям проблем – принудени са да изпълняват безпрекословно повелите на Кръстника.
И ако той каже, че трябва да се построи непотребна спортна зала в София за 100 милиона в период на криза, няма начин - строиш.
Мутрата също има един проблем – че над нея стоят едни други, добри хорица, които й дърпат конците. Тя им е задължена, защото в тъмните години на прехода се е занимавала с охранителна дейност и други подобни обвързващи с добрите хорица ъндърграунд дела.
Та така и някои си поискаха евтина земичка за складчета в Бургаско.
Сега Бат Бойко иска от Николов непременно да построи безплатен „Логистичен и индустриален парк“ за складове на подземните му авери. Дава му и пари от бездънната народна каца – нищо, че от 10 милионите лева станаха пет.
Засега проблем се оказват зъбните колелца в общинския парламент на Бургас – броят им все не достига, за да се завърти машинката на далаверата.
Но идват избори и Николов трябва да покаже мускули и да излезе от ролята на хрисим филантроп. За да угоди на патрона, той даже е готов да влезе в конфронтация с опонентите си. Но не пряка (за това се иска смелост), а чрез медиите.
Преди няколко дни, от страниците на местна притурка той прати групата на независимите да се изселят във Варна, защото пречили... на далаверите, които могат точно него и любимият му заместник кмет Костадин Марков да пратят някъде извън Бургас.  

Къде остана Свободната безмитна зона?
 Трудно обяснимо е защо са необходими сложни комбинации с апорт на общински терени в съвместни дружества с държавата. Няма как да не намирисва на далавера. Досега апортните вноски винаги са се оказвали в ущърб на Община Бургас.
В местния парламент нямаше как да не бъдат припомнени шокиращите сделки за Колодрума, стадион Черноморец и Свободната безмитна зона, в резултат на които общината бе източена с десетки милиони във формата на имоти. При такъв печален опит не е логично да пробваш нова подобна авантюра.
Ако държавата беше толкова загрижена за инвестициите в промишлената зона на Бургас, какво й пречеше просто да предвиди 5 или 10 милиона целева субсидия. Тогава всичко щеше да е много просто и ясно.
В случая се иска създаване на дружество, което да се влее в друго дружество, което пък ще разполага с нашата земя. Нужно ли е да си припомняме колко държавни и междудържавни афери останаха скрити под аргумента „търговска тайна”.
И кой може да ни убеди, че планираната нова държавно-общинска фирма не е удобно място за поредните хрантутници от безпределната публична трапеза, за която всички ние плащаме ежедневно скъпо и прескъпо?
Колкото до заигравката с простолюдието, че в новия индустриален парк щели да бъдат разкрити „много нови работни места“, само внасяме една лека корекция - „индустрията“ се оказа складова база. Така че, проблемът с безработицата ще бъде решен точно толкова, колкото го решиха Свободна безмитна зона или пазарът в кв. „Немцов“. 



В категории: Горещи новини