Това е една от прекрасните аномалии, с които старопрестолният град остава завинаги в сърцето на всеки странник, стигнал до най-северозападния български град.
Автор: Анелия Славейкова
Отклонението от закономерността идва от това, че Видин естествено е полегнал край големия завой на величествения Дунав. А това е единствената река, която тече от запад на изток. Оттук и илюзията за различния слънчев изгрев.
Объркване за туристите предизвикват и трите религии, които тук намират подслон. Сред вековните дървета на прочутата крайдунавска градина се въздига величествено, макар и полуразрушена, видинската синагога. А само 200-300 метра по-надолу на същата улица една срещу друга са разположени светата митрополия и джамията на Осман Пазвантооглу.
Някога градът е бил държава в държавата. За да подчертае независимостта си от Високата порта, Пазвантооглу поставя сърце вместо полумесец на върха на джамията. Легендата разказва, че го е сторил, воден от гласа на сърцето си, защото бил безумно влюбен в красива българка.
В центъра на Видин се издига и вторият по големина християнски храм на Балканите. Той носи името Свети Димитър, който е и духовен покровител на дунавския град. Под неговия купол могат да се видят уникалните за българската живопис изображения на Левски, Ботев, Каравелов и Раковски като светци.
Урок по човечност е Паметникът на скърбящия воин (сн. 2), издигнат в памет на загиналите в Сръбско-българската освободителна война. Наместо ликуващ победител, той изобразява свел глава в покруса от братоубийствената битка воин.
Видин е и сред малкото български градове с жп гара (сн. 3), разположена напречно на коловозите. Внушителната й архитектура оставя едно несравнимо чувство за начало и край. За началото, което може да е край, а краят – поредното ново начало.
Пример за това е единственият запазен у нас средновековен замък “Баба Вида” (сн. 1). Крепостта е щит на селището през средновековието, а днес притегателен обект за туристите.
