Големият Силистар е 7000 кв. км и е район в морето (очертаното в жълта линия). Малкият Силистар е брегова местност (кръгчето на границата с Турция)
18 Април 2011, Понеделник
Местността Силистар е последното кътче по българското крайбрежие, незасегнато от парите на строителната мафия. Намира се на пет километра от границата с Турция и е част от природен парк „Странджа”, който пък влиза в европейската екологична мрежа „Натура 2000”.
Автор: Лъчезар Лисицов
Силистар завършва със залив и девствен плаж и представлява уникално място за почивка за автентичния български турист. Дотук с романтичната част. На 11 февруари т.г. Министерски съвет на Република България взе решение да предостави т. нар. „Блок 1-14 Силистар” на дружествотo „Ледербел БГ” за проучване за нефт и газ. „Блок 1-14 Силистар” представлява акватория – част от Черно море с площ 6936 кв. км – огромен район, приблизително колкото големината на Софийска област. Не е ясно по какви причини тази морска шир административно е кръстена на странджанската местност, но на практика най-северната точка на въпросния „блок” се намира източно от град Бяла (чак над Несебър). През южния край на „блока” пък минава паралела на град Резово – границата с Турция (вж. картата). В тази акватория фирмата на Красимир Красимиров Георгиев – близък на небезизвестния червен гуру на енергетиката Румен Овчаров – лобист на руските интереси, смята да прави минивзривове с тротилов еквивалент от 1-1,5 кг. Това е т. нар. сеизмичен метод за проучвания за наличие на нефт и газ, обясни общинският съветник от групата „Независими“ Валентин Касабов по време на дебатите в местния парламент на Бургас. Ако се установи наличието на енергоизточници, тогава вече се забиват сондите и започва източването на подземните богатства. Касабов определя начинанието като „авантюра“. Инвестициите, необходими за целта, варират между 60 и 120 млн. лева, докато дружеството „Ледербел БГ“ има касова наличност от едва няколкостотин лева, разкри Валери Симеонов - друг съветник от „Независими“. Съмнителната фирма няма никакъв опит в подобни сложни проучвания. В Бургас се промъкнаха подозрения, че „Ледербел БГ“ всъщност е фантомно (и „паралелно“) дружество, което ще служи като параван за пране на пари. Още повече, че зам.-кметицата на Бургас Атанаска Николова опитала да разговаря с представители на фирмата, но на посочените телефони не отговарял никой. Цялата работа изглежда най-малкото обезпокоително на фона на това, което се случи в Мексиканския залив преди по-малко от година. Там, въпреки че оперираше най-мощната енергийна компания в света – „Бритиш петролиум“, бе предизвикано неконтролирано изпускане на нефт, продължило няколко месеца. Тогава в океана се изля колосалното количество от близо 795 млн. тона петрол. (Любопитен факт е, че площта на Мексиканския залив е 3,8 пъти по-голяма от тази на Черно море). Атаките на руските енергийни интереси прозират и над новата приумица на поредните български управляващи. Решението за проучванията е взето на 9 октомври 2009 г. - малко след идването на правителството на ГЕРБ на власт. Окончателното решение на МС за избора на изпълнител е от 3 февруари 2011 г. и е влязло в сила на 11 февруари с публикуването му в „Държавен вестник“. То вменява на министъра на икономиката задължение да сключи договор с „Ледербел БГ“, но без да уточнява конкретни параметри, които да въвеждат ограничения във връзка с безопасността. От решението става ясно поне, че изпълнителят няма да плаща такса на държавата за проучванията. Посочени са и координатите на района, откъдето изскочи един от най-скандалните факти. Направихме си труда с помощта на програмата „Google Earth” да очертаем границите, за да се види нагледно за какво иде реч. Шокиращото е, че в северозападната си част акваторията за изследване се намира буквално на 2-3 км от нос Емине (вж. картата). Районът е част от териториалното море – 22- километровата (12-милна) зона, прилежаща към брега, в която по закон подобни изследвания са недопустими. Това важи и за най-югозападната точка, която е на не повече от 10 километра от бреговата ивица. Към днешна дата пет български общини (Царево, Несебър, Приморско, Бургас и Поморие) обжалват решението на правителството пред Върховния административен съд и пред самия Министерски съвет. Оказва се, че управляващите са се опитали да действат скрито от обществото и дори са пропуснали да си свършат формалните задължения – да уведомят общините, покрай които ще се правят взривовете. Договорът с „Ледербел БГ“ трябваше да бъде сключен до 11 март – месец след обнародване на решението в „Държавен вестник“. Досега вероятно това не е направено, заради жалбите от страна на другите фирми, участвали в конкурса, и на морските общини по южното крайбрежие. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) пък ще се опитат да излязат от скандалната ситуация със среща със заинтересованите лица в бургаската Областна управа на 29 април, което трябва да имитира обществено обсъждане, каквото досега кой знае защо не е правено. Това ще е добър повод за местните еколози и всички граждани, бесни на поредния наложен насила енергиен проект край морето, след „Бургас-Александруполис“, да изразят протеста си пред (и в) сградата на държавното учреждение.
Поуките от Мексиканския залив
Разливът на нефт в Мексиканския залив се счита за най-голямата екологична катастрофа в историята на Съединените щати. Това е и най-мащабното нефтено замърсяване в човешката епоха. То продължава почти три месеца, в които компанията „Бритиш петролиум“ не успява да запуши пробив в морското дъно - резултат от взрив на нефтената платформа „Дийпуотър хърайзън“. Течът започва на 20 април 2010 г. и след многократни опити е блокиран едва на 15 юли. Главата на петролния кладенец се намира на огромна дълбочина – 1500 метра, което затруднява особено операцията по овладяване на положението от страна на „Бритиш петролиум“. Дупката изхвърля средно около 9 милиона литра нефт дневно и избива стотици хиляди представители на морската и крайбрежната флора и фауна, както и значителен брой птици, мигриращи в района. Специални екипи правят отчаяни опити да спасят от нефтено замърсяване хилядите километри плажове на щата Луизиана, както и множеството мочурища и естуари по северния бряг на Мексиканския залив. За целта се ползват т. нар. събиращи кораби, плаващи временни хранилища, закотвени бариери и бариери от пясъчни чували. Размерът на пораженията и до ден днешен не може да се осъзнае, тъй като картината в района е апокалиптична. Живата природа е унищожена, а за възстановяване на туризма на този етап не може и да се говори. Компанията „Бритиш петролиум” признава вината си след дълъг спор с федералните власти и поема разходите по отстраняване на щетите от бедствието. Все пак показателно е, че петролните магнати за известно време си позволяват да не допуснат независими експерти в близост до поразената нефтена платформа. Някак си необяснимо е и че управителите на корпорацията се отърваха само с парични санкции. Преди броени седмици дори стана ясно, че те са твърдо решени отново да получат право да сондират в района на Мексиканския залив.
