Радиоактивен облак минал над България преди 62 г

Автор: Борис Цветанов

В действителност обаче това не е първият път, когато над България минава радиоактивен облак. Но за случилото се преди 62 години днес не се знае почти нищо.
На 1 април 1949 г. във водения си от години личен дневник общественикът и журналистът Здравко Дафинов пише: „Над Витоша вали червено-кафяв сняг... Из града се носят слухове”.
На другия ден той записва: „Цяла София е във воал от кафеникав прах. Вятърът го носи от изток. Ако е от вулканичен произход, трябва да има по-добре изразен червен цвят. Вестниците не пишат нищо”...
Здравко Дафинов е любознателен, ерудиран, високо интелигентен. Като човек, владеещ няколко западни езика, той често слуша западни радиостанции. Бил е царски офицер, за което е уволнен и новата власт го гледа накриво. По времето, когато над столицата пада странният сняг, той е служител в Народната библиотека. Той не е единственият, който е регистрирал загадъчния облак.
По това време Горна Оряховица е един от 15-те окръжни центрове на страната. На 1 април се открива новото предприятие „Пренос превоз”. Младият журналист от вестник „Борба” Дено Куцаров е изпратен да отрази събитието. И той е любознателен човек, истински енциклопедист.
Пише за разни любопитни неща, ставащи по света, отглежда в дома си в Драганово причудливи растения (зелен боб с дълга метър и нещо шушулка например). Като сътрудник на централния печат и по-късно като журналист в Българска телевизия той често отделя внимание на  червения сняг, който обяснява с носени от ветровете дребни частици пустинен пясък. В разговор с него през седемдесетте години той ми каза, че такъв сняг (точната дума е по-скоро снежец) валял над Горна Оряховица на същия този 1 април 1949 г. Загадъчното според него било, че вятърът го донесъл не както би трябвало от юг, а от изток – североизток. Години наред търсел обяснение за това, но то така си останало загадка.
Вероятно и за Здравко Дафинов този сняг е могло да си остане една от загадките, с които се сблъсквал. Но на 2 септември 1949 г. той отново наблюдава същото явление и записва в дневника си: „Червено-кафяв воал е обвил Витоша. Ситни кафеникави дъждовни капки се носят като мъгла над града..."
Любознателният слушател на западни радиостанции обаче вече има обяснение. Той е чул предаване на радио Лондон, в което е съобщено за извършен в Съветския съюз преди 2-3 дни опит с атомна бомба.
Съобщението още не е официално, а само журналистическа информация. Но и официалното заявление няма да закъснее. То е от страна на САЩ и Великобритания и е обявено на 23 септември.
Два дни по-късно ТАСС е упълномощена да заяви: „В СССР, както е известно, се извършват широкомащабни строителни работи, строителства на хидростанции, шахти, канали, пътища, които изискват необходимост от големи взривни работи с употреба на най-нови технически средства ..."
Бюлетин 268 /11375/
Това е дипломатически признаване и непризнаване на извършен опит с атомна бомба. Традиционен похват на тоталитарните режими в цял свят и във всички времена. Това представлява за нас интерес само дотолкова, доколкото да приемем за напълно логично, че едва ли става дума за първия опит с атомна бомба на СССР.
Най-вероятно е тайната на предишен опит да се крие в дневника на Здравко Дафинов от София и наблюдавания от Денчо Куцаров кафяво-червен сняг на 1 април 1949 г. в Горна Оряховица. Доказателства за това намираме и другаде.
Да се върнем на официалното съобщение на ТАСС с ново дипломатическо потвърждаване на опита с атомна бомба, което след време вече ще бъде обявено и официално. Като извършен на 29 август 1949 г.: „Що се отнася до производството на атомна енергия, ТАСС смята за необходимо да напомни, че на 6 ноември 1947 г. министърът на вътрешните работи Вячеслав Молотов направи изявление, че тази тайна отдавна не съществува за СССР и той има на разположение такова оръжие” (курсивът е на автора).
Това е безспорно доказателство, че е пълна лъжа официално приетото твърдение, че първата атомна бомба на СССР е взривена на 29 август 1949 г.
Любопитно е, че едва създадено през есента на 1947 г., ЦРУ веднага уведомява Белия дом, че руснаците вече имат атомна бомба. Официален Вашингтон приема това за преувеличено, за да си припише новата организация актив, а за изявлението на Молотов отговаря, че това е поредният блъф на комунистите.
В ЦРУ обаче започват да наблюдават под лупа забранения град Семипалатинск, който се смята за руския Лос Аламос.
През януари и февруари 1949 г. американски агенти от Москва съобщават в Ленгли, че твърде много са зачестили тайните пътувания на съветника на Сталин по въпросите за държавната сигурност Лаврентий Берия до Семипалатинск. В ЦРУ вече е известно, че Берия отговаря и за ядрените проекти на СССР.
Веднага се вземат мерки за изграждане бази с тайни сеизмични апарати на територията на Турция в близост със съветската граница. Със специална мисия за Съветски съюз заминава, снабден с преносим сеизмичен апарат, опитен разузнавач, известен с псевдонимите Щастливият и Призрака.
За него след време ще пише в две книги известният автор на криминални романи Николай Томан. Опитът в края на месец март е регистриран, но за Вашингтон шпионската информация няма стойността на официалната. Но има още едно косвено доказателство за този опит. На 29 март Министерският съвет на СССР излиза с постановление за поздравление и награждаване с пореден орден на „верният ученик на Ленин, съратник на другаря Сталин, изтъкнатия деец на Комунистическата партия и съветската държава” другаря Лаврентий Берия.
Куриозното в случая е, че тази тайна първа атомна бомба е била изготвена с... български уран.
През февруари 1945 г. в архивите на Гестапо, изнесени веднага след Девети септември от София в Москва, се откриват документи на германски разузнавачи геолози, открили в Бухово в Родопите висококачествен уран. По това време залежите, открити в съветската страна, са не само недостатъчни като количество, но и с отчайващо ниско качеството.
Такива са и завзетите от Червената армия уранови мини в Судетите. Веднага за България са изпратени специалисти и набързо е създадено българо - съветското (макар че българското участие е само на книга) дружество ГОРУБСО. Според данни на председателя на Асоциацията на българските разузнавачи Тодор Бояджиев, над 300 професионални разузнавачи на НКВД, ръководени от началника на ГОРУБСО инж. Щорс, се заемат с българския уран.
Разработването на находището в Бухово не убягва от погледа на ЦРУ. Започва нова шпионска игра. В района на мината е изпратен опитен разузнавач, съпроводен за прикритие от дама, която се представя за негова съпруга. Онова, което те изпращат като информация, пощурява цялото ЦРУ – уранът се извлича от мините по технология, напълно индентична на тази, с която работят американците.
От Вашингтон дават нова задача: Да се установи точното количество на изпращаната в СССР руда. Целта е специалисти да изчислят мощността на бъдещата атомна бомба и времето за нейното произвеждане. Мисията на американския разузнавач е разкрита от съветската агентура, бдяща над Бухово.
Отначало в урановата мина са работили войници, но много скоро там започват да изпращат като „миньори” осъдените на смърт „врагове на народа”.
Вероятно има доста истина в ширещите се през 50-те и дори 60-те години на миналия век слухове, че много от осъжданите на смърт не са разстрелвани, а изпращани на сигурна смърт в урановите мини. Рудата там се копае по най-примитивен начин. Събира се в брезентови чували и се кара с камиони на гара Яна. От там – по железопътната линия до пристанището във Варна, откъдето я поемат съветските параходи.