Умъртвяват Странжда!!!

Автор: Диана Славчева

Цели ловни дружинки воюват с дюдукане срещу ветото за отстрел на бекаси и юрдечки, наложено заради болестта. Гранична полиция и жандармерия градят КПП-та и дебнат из засада свободно движещите се животни из региона. Битката вероятно ще бъде спечелена и болестта победена, но странджанци ще изгубят войната и в крайна сметка целият най-югоизточен край на родината ще бъде обезлюден навеки.
Това не е
сценарий от апокалиптичен филм,
а напълно реална перспектива. Защото в почти обезлюдената днес някогашна Република на младостта, изконният и единствен поминък е животновъдството. При това възможно най-екологичното – преобладаващо пасищно, при което добитъкът на воля си пасе свободно по тучните поляни, а не се тъпче на ясла в затворени помещения. Това е единственото, което задържа в планината местните и осигурява прехраната им. Затрият ли се стадата в региона, пиши го умрял и животът в него.
Фронтът на икономическата война обаче обхваща цялата Бургаска област, над която тегне забрана за търговия с животни и животински продукти. Това вече засяга поминъка и прехраната и на хора, далеч от огнището на заразата с шап. И в техните глави започва да се прокрадва копнежа и тяхната стока да се разболее, за да получат поне някакви обезщетения за ликвидирането й.
Защото тези добичета, които се разминаха с леталния изход, бяха затворени като концлагеристи по оборите и де факто обречени на бавна смърт. Известно е, че кравите например при такива условия умират или абортират. Пък и стопаните не са запасени с фураж за затвореното отглеждане на поголовието си, което също ги изправяи пред тотален фалит. А трупането на загуби от нереализираната продукция главоломно нараства.
Интересно защо се допуска това, след като Наредба 17 за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап регламентира как трябва да се третира млякото, за да се унищожи шапния вирус (какъвто впрочем не е открит в стадата във вътрешността на областта).
В Южна Африка например, където в момента са заразени над 100 000 говеда, е преустановен износът на животни и животински продукти, с изключение обаче на тази продукция, която е преработена така, че да се деактивира вируса на шап в нея!
В Азия пък шапът е
постоянен спътник на фермерите
в оглеждането на добитъка им и ако там се приложеха мерките, които се взимат у нас за справяне със заболяването, досега трябваше да не е останало едно чифтокопитно на „Жълтия“ континент.
В този ред на мисли стигаме до един любопитен факт. В настоящия момент огнища на болестта са регистрирани на много места по света. Освен у нас, шап върлува и в Корея, Израел, Русия, Ботсуана, Мианмар и Южна Африка.
Навсякъде в тези страни се прилага ваксинацията като мярка за справяне със заразата и се умъртвяват само животни, развили клинична картина на заболяването. Преди време шапна епидемия бе ликвидирана в Монголия, където бяха изтребени 25 914 глави добитък, но пък бяха ваксинирани и спасени от заколение общо 6 454 412   свине, кози и говеда!
У нас обаче всичко, що мърда, грухти, мучи и блее, попада под ножа. Или както у нас „хуманно“ се нарича масовото изтребление на добитъка – евтанизирано и загробено.
Първоначално властите се измъкваха от прилагането на ваксинация с обяснението, че Евросъюзът не разрешавал тази мярка. „Десант“ първи извади на бял свят истината, че такава забрана не съществува.
И след като балонът, раздут от тази дъвка се спука, се измисли притчата, че ако се приложела ваксинацията, икономическите вреди щели да бъдат още по-високи. Защото след като бъдат ваксинирани, животните задължително пак трябвало да се умъртвят и в този случай стопаните им нямало да получат и стотинка обезщетение.
В допълнителните разпоредби на цитираната по-горе Наредба 17 обаче става дума за два вида „извънредна ваксинация“. От тях става ясно, че освен т. нар. „потискаща“ ваксинация, при която наистина се предвижда умъртвяване на животните след ваксинирането им, съществува и „предпазна ваксинация“, целяща възприемчивите на заразата видове да бъдат предпазени от разпространението на шапния вирус с оглед на това тези животни
да бъдат оставени живи след ваксинирането.
За такава имунизация обаче изобщо у нас не се отваря приказка. И няма как да се отвори, след като банката за ваксини на Европейската комисия разполага само с ваксина от първия вид. А ние, като едни от семейството на Евросъюза, можем да ползваме единствено техните ресурси, при това само с тяхно разрешение.
Затова по целия свят се прилага ваксинацията срещу шапа, а у нас – като единствената „заразена“ европейска страна – поголовното заколение. Но какво им пука на чиновниците в Брюксел, че покрай загробването на животинските трупове, покрили цяла Странджа, ще се загробят и съдбините на скотовъдството в целия регион и животът в него бързо ще бъде евтанизиран.
И че вместо уникалното „странджанско дядо“, здравословно козе сирене и екологично произведено месо от свободно пасящи на воля животни, на трапезата си ще слагаме все повече вурстчета и изкуствено отглеждана европейска мръвка. Тъй че като цяло драмата с шапа, покрай всичко останало, разкри още една от съсипващите ни „печалби“ от еврочленството ни.  
За да не ни минават подобни мисли обаче, брюкселските еврокарати със садистично задоволство ни ръкопляскат и непрекъснато потупват по рамото нашенските чиновници, сторвайки им евала за адекватно взетите мерки и за всеки случай размахват пръст, че ако не спазим инструкциите им за умъртвяването на животните, това може да заплаши целия Европейски съюз!
Идиотията с трепането до крак
на добитъка на места доведе до гротескни сцени. В Резово, където стадата се отглеждат свободно и са полудиви, се наложи ветеринарите  да прибегнат до съдействието на полиция и снайперисти, за да свършат пъкленото си дело по ликвидирането на чифтокопитните. В Средецко пък нещо не достигнал препарата за евтанизиране и с мисията по затриването на скотовете били натоварени военните. Те обаче не могли да удържат животните в стадо и селскостопанските четириноги набили гората, отървавайки кожата.
Прокрадналата се идея да бъдат възстановени загражденията ни по турската граница, откъдето бе обявено, че прониква заразното зло, набързо бе отхвърлена от васалите ни в Брюксел. Еволюцията на това предложение протече на фона на още по-голям цирк и оплитане на отговорните ни фактори като патета в кълчища.
Дори и краткото припомняне на хронологията на мъдруването по въпроса, дава представа за пълното объркване, непоследователност, безсилие и държавническо кривогледство на днешните ни управляващи да се справят с една елементарна ситуация (виж карето).
Забавни бяха и обясненията за навлизането на заразата у нас. То не бяха стадо биволи, диви свине, ту „ехо от завършилия наскоро байрам“ и последно подплашените от активния лов в турско диви животни, пресекли нелегално границата и посипали вируса на наша територия.
Ситуацията обаче става почти криминална,
ако се взрем в актуалната карта с районите по света, в които в момента има регистриран шап. Там Турция изобщо не е отбелязана като развъдник на болестта. Преровихме архива с всички уведомителни писма, изпратени до Световната организация по здравеопазване на животните (OIE), към която е и Международното бюро по епизоотии, като започнахме от април 2010 г.
От южната ни съседка в организацията не е постъпвало официално никакво обявяване на наличието на шап в страната. Съобщено е само за върлуването на болестта „син език“, заради която в района на Анталия са ваксинирани 1000 овце!
Тези сведения напълно оплитат енигмата с появата на шапа по нашите земи. Най-вероятно турците най-безочливо прикриват от световната общественост каква е истината за епизоотичната ситуация у тях, което разбира се, директно рефлектира и върху нашата страна.
Но кой да повдигне този въпрос, след като баш ветеринар номер 1 на републиката – д-р Войнов, дрънка каквото му дойде наум, без очевидно да се базира на каквито и да било факти, като неотдавнашното му твърдение, че „вероятно отвъд Босфора огнищата на шап са над 1000“.
В крайна сметка истинската драма не е в това дали разпространението на болестта се разраства, дали сраженията с нея се водят ефективно и доколко обезщетенията, които получават засегнатите животновъди ще им се сторят като шестица от тотото и ще успеят да компенсират претърпените от тях загуби.
Драмата е, че никой не може да прогнозира кога ще се вдигне карантината над региона – а това трябва да стане три месеца, след като болестта се ликвидира. И дали когато настъпи този момент, ще се намери някой ентусиаст, който да възроди отглеждането на селскостопански животни на Странджа баир в гората!
Пък кой знае, обезлюдените райони след време може срещу жълти стотинки да си намерят нови стопани, които да намерят друго приложение на този райски и засега свенливо опазващ девствеността си уникален кът от милата ни родина.