Багатури възкресяват древните ни традиции


Багатури възкресяват древните ни традиции
Тези ездачи в снега са част от конницата на Авитохол
16 Март 2011, Сряда


Преди демокрацията, из родината ни дружно крачеха пионерчета, заклевайки се с вдигната към челото ръка, че за делото на социализма и за щастието на нашата родина ще са: „Винаги готови“. Тогава тайно сред септемврийчетата с червени връзки се шушукаше, че там, зад Желязната завеса, техните връстници членували били в някакви скаутски формирования, в които ги учели на умения как да живеят сред природата.



Автор: Диана Славчева, slavcheva@desant.net

Минаха години, от пионерската организация, както и от тази на по-големите каки и батковци – комсомолската, остана само споменът и огромният вакуум от липсата на каквото и да било организирано младежко движение у нас. Българските подрастващи и тийнейджъри останаха да се скитат по улиците като свободни електронни и да се чудят какво да правят със свободното си време.

Опитите да бъдат вкарани в скаутските редици така и не намери кой знае колко почитатели у нас, но пък в това свободно пространство се настаниха необезпокоявано дрогата, сектите и небългарските организации. В лутанията си да търсят смисъл на съществуването си мнозина от бледите юноши дори объркаха сексуалната си ориентация, а връх в социалното си общуване постигаха чатейки в световната информационна мрежа.

Виждайки безхаберието на държавата към всичко това, преди десет години – на Еньовден 2001 г. – няколко ентусиасти от Стара Загора откриват потенциала на древната ценността система на българите, на старите ни традиции, бойни изкуства и героично минало да осмислят извънкласните занимания на все по-отродяващите се и чалгаризиращи се ученици и създават т. нар. Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур“.

За много нашенци думата „Багатур“ звучи твърде екзотично, но пък напълно непонятно. Всъщност тя е българският синоним на самурай или рицар, макар да е натоварена и със значения на елитна бойна единица, Божи меч, юнак и доблестен воин. За старозагорските багатури тя олицетворява идеята им за запазване на изконните български ценности, както и системата за физическо изграждане, която се практикува в школата като автентично ръкопашно бойно изкуство.

Тези, които мислят, че става въпрос само за пата-кюта, жестоко грешат. Защото под оцеляване тук се има предвид не само прекия, но и преносния му смисъл. Покрай научаването на начините за оцеляване в природата и на улицата (като това да си запалиш огън в гората или да се защитиш при хулиганско нападение), основният смисъл на школските занимания е оцеляването на българския ген, българския дух и оцеляването ни като нация изобщо.

Така чрез игри и спортен подход, по атрактивен и достъпен начин попадналите в школата млади българчета с интерес се запознават с родната история и култура, изучават фолклорните ни традиции, народни танци и празнична обредност, развиват уникални бойни умения, нтарупвайки знания за оръжията на прадедите си и правят първи стъпки в билкознанието и фитотерапията. И тъй като нашите предшественици са известни като конен народ, не е подминато обучението във всякакъв вид езда – на манеж, приключенска, терапевтична, а също и стрелба с лък от кон.

Като стана дума за култовото българско четириного, създателят на школата – багатур Райчо Гънчев, организира ежегодно конни експедиции на изток по пътя на българите в Кавказ, Алтай, Тян-Шан, Памир, Хиндокуш, Киргизия и пр. Екипът подготвя и предаването „Ехо от шаманския тъпан“, излъчвано по „Травъл ТВ“, което проследява пътя на праотците ни от Азия до Балканите, тяхното отношение към природата и животните, като представя също и бойните им умения.

Единствено в базите на старозагорската организация версиите и теориите за това как точно са яздили дедите ни, как са стреляли с лък, как са размахвали меч, сабя или аркан, как са спали в юрта и на открито, как са се хранили и обличали и т. н. се изпробват на практика, за да може като дойде един чужденец у нас, да може да види нещо наистина автентично българско, да разгледа традиционните оръжия на прабългарите, някой да му демонстрира нещо с тях...

„А на самите нас, за да видим какво представлява прабългарският рефлексен лък в действие, ни се наложи преди време да ходим чак до Унгария. Там Лайош Кашай ни научи на стрелба с лък от кон. Куриозното е, че светът познава нашенския рефлексен лък под името... маджарски, защото същият този унгарец вече е успял да регистрира като световна дисциплина „Маджарска стрелба с лък от кон“! При него се обучават американци, англичани, французи, германци, австралийци. Там той има подкрепата на държавата, за да възстанови нещо национално.

Докато тук, в България, още нито една институция и нито един бизнесмен не са ни протегнали ръка. Всичко правим сами, oпитвайки се да спасим част от нашата история по един атрактивен и интересен начин“ – с огорчение споделя ръководителят на прабългарската школа батир багаин Явор Гънчев.

Всички членове на „Бага-Тур“ спазват стриктно като 10-те Божи заповеди, Кодекса на честта.

Той изключва напълно алкохола, дрогата, ругателството и асоциалното поведение. Ето някои от правилата, които са заложени в него: „Багатурът обича и тачи отечеството си, традициите и обичаите на своя род, законите на вселената и свободата!“; „Багатурът презира и избягва пороците на днешното време, завистта, лошите помисли и дела!“; „Багатурът брани честта на своя род, на своите близки и приятели чрез справедливост, смелост и честно сърце!“ и пр. Изобщо всичките максими на багатурите са синтезирани от ценностната система на предците ни от времената, когато званието „българин“ е било чест за всеки, който го носи.

Един от атрибутите, които се използват в ритуалите, свързани с встъпване в членство в школата, е „мечът Багатур“. Тук ще издадем тайната, че Райчо Гънчев е по следите на една старинна легенда от митологичния епос на дедите ни, съхранена през целия им път от Алтай през Централна Азия до Балканите. Каква е тази история най-вероятно скоро ще стане ясно, но багатурите намекват, че май ще се докаже, че не само крал Артур е имал своя свещен меч Ескалибур, но и ние, българите, също сме имали такова свещено оръжие. От няколко години старозагорските патриоти провеждат ежегодни детски лагери. През април предстои поредният пролетен лагер на школата, в който записалите се ще може да избира обучение в една от дисциплините: работа с традиционни оръжия (лък, бич, сабя), класическа езда, екстремни бойни изкуства и каскадьорство, което ще запълни 60 % от пребиваването им в Старозагорските минерални бани и техните околности, а през останалото време ще се запознава с родинознанието, историята на България, народните ни празници, фолклор и обичаи.

От деца всички сме израснали с притчата за кан Кубрат и снопа пръчки, чували сме за тракийската богиня на лова Бендида и все поназнайваме нещо за славянския бог Перун. Но можем да видим и наяве разиграването на подобни исторически и фолклорни сюжети, а също и елементи на ритуалите, митологията, танците и игрите както на прабългарите, така и на траките и славяните, които дооформят нашия ген.

И това може да стане в някой от спектаклите, които школата разработва с цел да популяризира и представи древните ни достояния по един възможно най-атрактивен начин. Части от тези хореографски разработки може би вече сте наблюдавали в някои от постановките на Лили Игнатова, Нешка Робева и други ансамбли.

Все се оплакваме от днешните подрастващи, но истината е, че съвременната реалност е такава, че масово ги лишава от досега с природата, ограничава физическата им активност и не им осигурява здравословен хранителен режим. И докато скаутчетата и самурайчетата по света активно каляват своята издържливост в различни диви условия, нашенските отрочета отрастват в плен на бетонната градска среда.

Дори и по селата вече рядко можеш да видиш малчугани, които се гонят като стражари и апаши, или поне играят на криеница. Но в прабългарската школа по оцеляване и в нейните лагери те имат шанс да въртят мечове (вярно, първоначално гумени, после дървени и чак когато наистина докажат, че са усвоили уменията да боравят с оръжието, ще вземат в ръцете си истински), да хвърлят ласо, да яздят кон, да палят огън и да спят право под звездите.

Може и да не се размине без падане или нараняване – ама юнак без рана не ходи; може и да помръзнат малко в нощния хлад на открито, да останат без любимите снаксове и вафли-трепачи, но пък ще станат истински багатури. Това си е нещо като участие в „Сървайвър“, само че на живо, с истински изпитания, в естествения ход на времето и природата, а не в режисирани условия и под носещите слава прожектори.



Ръководителят Явор Гънчев, облечен като прабългарин Съборът „Курултай“ през миналата година се проведе в Унгария. В него взимат участие над 20 държави, за които се смята, че са били част от хунската империя. Единствените поканени от нашата страна бяха „Бага-Тур“. Представянето им така впечатли всички, че вече се говори как някое от следващите издания ще трябва да се проведе в България Школата участва редовно във Фестивала на античното изкуство

В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки