В самолети на европейски авиопревозвачи се разпространяват рекламни списания за Румъния, в които мартеницата е представена като типично румънска традиция. Цели страници от тези луксозни брошури са посветени на „типично румънското украшение марцишор”. В множество румънски сайтове червено-белият амулет е представен като характерен белег на традиционния празник на пролетта в Румъния и Молдова. В северната ни съседка мартеници се носят само няколко дни, но това
не пречи на комшиите да се опитват да присвоят този типично български символ. Измислили са и красиви митове – за някаква си баба Докия (по подобие на Баба Марта) и за момък на име Марцишор, който победил дракон, но бил ранен и кръвта обагрила бялата му риза.
Мартеницата е типично български символ и е свързана с религията и обичаите на древните българи, категорични са учените. Подобни или близки обичаи се наблюдават и до днес в земите, през които е преминал народът ни във вековната си история и във всички области от етническото българско землище, останали днес под чужда власт, като Вардарска и Егейска Македония, Източна Албания, Беломорска Тракия, Западните покрайнини и пр. В Румъния вероятно обичаят е наследен от времената, когато днешната територия на северната ни съседка е била в границите на българската държава – почти през цялото Средновековие Влахия е била българска област. Но докато нашите управници не полагат никакви усилия да рекламират този уникален и характерен единствено за родината ни обичай, с пропагандата си румънците сериозно ни подсказват, че ще ни откраднат мартеницата.
