В Средногорието от години цъка една от най-мощните екологични бомби в нашата страна. Районът, разположен между Балкана и Средна гора, е известен със своите тежки исторически замърсявания и през 1994 г. с правителствено постановление оста „Пирдоп-Златица-река Тополница“ е обявена за екологична „гореща точка“.
В тази територия, побираща в границите си 7 малки общини с население от близо
30 000 души, са разположени 3 флотационни фабрики и цели 7 хвостохранилища на различни минни и металургични промишлени предприятия.
Красивите природни местности, през които в древността е минавал римският път от Улпия Траяна до Сердика, днес са натровени от токсични отпадъци, а растителният свят едвам оцелява, давейки се в наситена със сярна киселина атмосфера. И не само природата се гърчи в агония, но и цялото околно човеконаселение, обитаващо Челопеч, Златица и Пирдоп, определени с решение на Министерския съвет от края на 2008 г. като райони с повишен здравен риск (виж карето).
Лошото е, че от този адрес замърсяването буквално „потича“ към половин България, понесено от мъртвите вече води на местните реки, в които се заустват отровните отпадъци. Оттам токсичната течност попада в река Тополница и достига почти до едноименния язовир, като междувременно се влива и в Марица. Всички признават, че това е най-тежкият екологичен проблем у нас, що се отнася до замърсяването на реки и е един от малкото случаи, където има напълно „мъртви“ речни участъци.
Жителите на Челопеч най-много страдат от дейността на „Челопеч майнинг“ ЕАД, експлоатираща тукашните медно-златни находища и се тревожат от възникването на евентуален разлив на арсеновото езеро, когато фирмата се оттегли след приключване на концесията й. А в Златица и Пирдоп са обезпокоени от безпардонните и безотговорни действия по отношение опазването на околната среда на опериращата на тяхна територия компания „Аурубис България“ АД.
Немската фирма „Аурубис“ е най-големият производител на мед в Европа и световен лидер в рециклирането на ценния метал. Малко странно, но медодобивният й завод у нас е регистриран в Пирдоп, макар че 80 процента от него се намира в землището на Златица. (Дали това е някакъв атавизъм от времето, когато двата града бяха обединени в един, наречен Средногорие, или е с цел да се прикрият някакви неуредици, не е много ясно).
Той е изграден още през 50-те години на миналия век и е приватизиран през 1997 г. първоначално от белгийския индустриален конгломерат „Юнион Миниер“, чието медно производство по-късно е закупено от германската групировка. Дъщерното й дружество „Аурубис България“ днес е една от най-богатите фирми, работещи на територията на България с годишна печалба от над 2 милиарда лева.
Срещу този промишлен гигант от известно време водят битка на живот и смърт жители на община Златица, обединени в Инициативен граждански комитет за защита на своето здраве, права и интереси. По-конкретно те обвиняват Министерството на околната среда и водите, че неговата Агенция по околна среда е издала Комплексно разрешително на немската компания, с което й разрешава наволя да си замърсява района със серен диоксид.
При това – без никой да вземе мнението на местното население, нито пък да бъде проведено обществено обсъждане. От министерството се оправдават, че видите ли, оповестяването на въпросното разрешително била публикувана във в. „Дневник“ и тъй като никой не възразил срещу него в законовия 14-дневен срок, то взело, че влязло в сила. Само че цитираният ежедневник изобщо не се разпространява в този регион – по-рано носели по 1 брой от него, но тъй като никой не го купувал, разпространителите спрели да дават заявки за неговата доставка.
Много удобна тактика наистина – хем вълкът сит, хем агнето цяло, т. е. хем от МОСВ са информирали надлежно населението, хем то така и не е разбрало, какво му готвят зад гърба. Но пък хората не са чак толкова прости и съзират зад всичко това скандална протекция от страна на правителството на немската фирма.
Имайки предвид, че шефката на Изпълнителната агенция по околна среда Ваня Гриророва е бивш секретар на Минно-геоложката камара, трябва да си сляп, за да не видиш, че тя брани интересите на инвеститорите от минно-преработвателния сектор и се питат не влиза ли тя в конфликт на собствените си интереси, като издава удобни за тях разрешителни.
Може би тъкмо в това е причината от министерството да излизат с куриозно смешни обяснения, че причината за регистрираните завишени емисии на вредни химикали и съединения била... „небрагоприятните атмосферни условия, като температурната инверсия в котловината, способстваща за понижената миграция на замърсения въздух във височина през нощните часове“!
Циничността на чиновниците няма край – в едно писмо на Евдокия Манева до Инициативния комитет от Златица, тя пояснява, че Закона за екологичните щети се отнасял бил само за защитени видове животни, птици и територии, но не и за живота и здравето на хората и затова, въпреки множеството данни за наднормено замърсяване, „Аурубис“ не са глобявани.
Населението е разтревожено и от странното „оповестяване“ на измерваните ежедневно стойности на отделяните вредни емисии, които фирмата подава на общината, за да ги направи достъпни за интересуващите се.
В сградата на градската управа е турен един телевизионен монитор, който работи от дъжд на вятър и по цели седмици минава за „развален“. И дума не става за монтиране на монитор на „челото“ на общината, както е по закон, за да може сведенията да се следят от всеки и по всяко време, което не говори, а направо крещи, че умишлено се налага информационно затъмнение върху неудобните данни.
Общинската защита на местния замърсител е обяснима, като се има предвид, че вече десетина години местната власт получава дотация от „Аурубис“ за социалната си програма. Тази година например металургичният гигант щедро финансира проекти за 110 000 евро. С тези пари кметът на Златица Нонка Каменова се похвали, че „ще бъде направен външен асансьор в Медицинския център, ще бъдат ремонтирани санитарните възли в читалище „Христо Смирненски”, ще се осигури спортно оборудване и тенис маса в с. Църквище, ще бъде извършен ремонт на кухненското помещение в ОДЗ „Вяра, Надежда и Любов”, ремонт на физкултурния салон в СОУ „Св. Паисий Хилендарски” и пр.
Няма лошо, но това звучи твърде безсрамно, като се има предвид, че в същото време „щедрият дарител“ трови с тежки метали и опасни емисии, освен гражданството, и злочестите дечица в Дома за медико-социални грижи за изоставени деца, който се намира тук.
Покрай всичко това, ровейки се така да се каже в „мръсното бельо“, гражданите от Инициативния комитет неволно се натъкват на още по-ужасяващи факти. Те разкриват, че „Аурубис“ е изградила незаконно депо за опасни отпадъци в голяма близост с къщите им. Че има нещо гнило в това признава и самото министерство в отговор на сигнала на местните жители, подписан лично от зам. министър Евдокия Манева. В него е упоменато, че през през 2008 г. на дружеството е съставен акт за административно нарушение – изграждане на ново депо за калциево-арсенатни кекове, без да е издадено комплексно разрешително за това по реда на Закона за опазване на околната среда. Тази „беля“ впоследствие е поправена с издаденото през 2010 г. разрешително за: пирометалургично производство на анодна мед, депо за опасни отпадъци – „депо за фаялитов отпадък” и депо за опасни отпадъци – „Ново депо за калциево-арсенатни шламове (сух кек)”. Съгласно Наредба 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, тези депа би трябвало да отстоят поне на 2-3 км. от населеното място. В случая обаче, в Златица това разстояние е много по-малко и тези терени, предназначени да поберат ужасяващия коктейл от отровни утайки, реално попадат в определената от нормативния документ хигиенно-защитна зона.
Като сюжет за кошмарен филм на ужасите може да послужи и съдбата на уж рекултивираното старо хвостохранилище. То е затрупано наистина, дори върху му е изграден паркинг, но мръсотиите от него се просмукват и пропълзяват на метри от гробищния парк, след което се събират в шахта, разположена под производствената площадка на завода, откъдето минават под шосето за София, откъдето се влива в мъртвата река Златишка. Естествено в нея вече жива риба няма, но пък хората наволя си поливат градинките със синеещата от сулфатните и други химични съединения вода. Неслучайно местните наричат околността „Синята лагуна“. Данните от водата в шахтата са скмразяващи – кадмият в нея е 28 пъти над нормата, сулфатните йони – десетки единици над допустимото, електропроводимостта й е като на далекопровод. Разхождайки се по тези места, човек се натъква на истински лунен пейзаж с ерозирала почва, изпъстрена от разноцветни камъчета, обагрени в колоритна палитра от различните химични съединения.
Това обаче, което буквално изправя косите на златичани и пирдопчани, е непрекъснатото увеличаване на производствените мощности в завода, което респективно генерира нови вредни отпадъци и още по-нарастващо замърсяване. Но това не пречи на отзивчивия ни министър-председател да си кръцка трикольорните лентички, за да открие новите високотехнологични производства в Средногорието. И докато „Аурубис“ окадява с отровите си българската природа и население, в същото време фабриката й в Хамбург е част от движението на града за обявяването му за „Европейска зелена столица“ за 2011 г. В Германия значи може да се пази чиста околната среда, но в България не! За съжаление, така ще бъде, докато и нашите правителствени еколози не им стиснат на немците със зъби и не ги задължат да спазват безпрекословно родното ни законодателство.
Дали Давид (в случая народът на Златица) ще надвие Голиат – в ролята му: фирма „Аурубис“ и закрилящото го българско министерство на околната среда, предстои да разберем. Крачка напред към развръзката е пресният факт, че миналата седмица Софийският административен съд даде ход на делото, заведено от Инициативния граждански комитет срещу МОСФ по повод незаконно издаденото комплексно разрешително. Предстои на 28 март двете страни да защитят с доказателства позициите си. Междувременно златичани не се предават и вече са изпратили писмо до Европарламента и до Комисията за защита правата на човека. Те просто искат да са здрави, да дишат чист въздух и да отглеждат безопасни зеленчуци в дворовете си (засега в марулите им „натежават“ тежките метали и канцерогенният арсен).
И като си помисли човек, че някога, редом със София, Велико Търново и Пловдив, същото това отровено днес градче с име на благороден метал – Златица, непосредствено след след Освобождението ни е било едно от номинираните населени места за столица на България, направо тръпки го побиват от перспективата как най-главния ни щеше да е и най-мръсния в света. Но не се знае, дали нямаше това да е за добро – ако тукашните комини бълваха отровните си пушеци над парламента, едва ли депутати и екоминистри дълго щяха да ги траят...
***
Из доклад на Националния център по опазване на общественото здраве от проучване на качеството на атмосферния въздух, водите и почвите в промишления район „Златица-Пирдоп“ и потенциалния здравен риск за населението. Разработката е изпълнявана в периода юни 2004-декември 2005 г.:
“...новообразуванията сред населението на Златица, бележат негативна възходяща тенденция. От почти нулеви през 1991 г., нивата им достигат до средните за страната стойности при възрастното население и превишават същите при детското население. Злокачествените новообразувания от тази група бележат подобна тенденция.
... Интерес и тревога при децата инициира нивото на болестите на кръвта и кръвотворните органи, обхващащи анемиите, в това число и желязонедоимъчна анемия. Следвайки характерните колебания през годините, тази група болести показва ясно изразена тенденция към рязко повишение сред детското население, при което разликата в нивото на заболяемостта през стартовата (1991) и последните години на наблюдавания период, градира от 0,6‰ до 4,7‰ (Пирдоп), респективно от 0,7‰ до 2,9‰ (Златица).
... Открояват се няколко приоритетни нозологии, които маркират ясна тенденция към повишаване и при двете възрастови групи на Пирдоп и Златица и изискват внимание. Това са болестите на кръвта и кръвотворните органи, , включително желязонедоимъчната анемия при детското население от двата района. Нивата на новообразуваниятаклонят към слабо повишение при населението на Златица и въпреки значителното понижение при населението на Пирдоп все още се задържат над средните за страната. Хроничните заболявания на горните отдели на респираторната система (хроничните фарингити, ринити, синуити, хроничните тонзилити), както и по-сериозните дихателни заболявания, като пневмонии, бележат слабо повишение предимно при възрастното население.
,… Трайно повишените нива на праха и уникалните му свойства да адсорбира и образува вторични, трудни за количествено определяне, аерозолни компоненти с други химични замърсители и биологични субстанции с неизяснен ефект, го класифицират като замърсител с потенциален здравен риск за населението, живеещо в района... Поради специфичните свойства на праха, дразнещия ефект на серните газове и канцерогенния потенциал на арсена, не може да бъде изключена вероятността продължителната експозиция на тези замърсители да провокира здравни проблеми сред населението.
... Общата смъртност на населението в Пирдоп и Златица показва ясна тенденция към повишение. От 11,1‰ и 12,9 ‰ за стартовата 1991 г. тя достига съответно до 12,4‰ 14,4‰ за 2003 г., следвайки паралелно динамиката и плавната градация на средната за страната обща смъртност, но превишавайки я по стойности за целия период, по- ясно изразено при показателите за град Златица.
