Заради безстопанственост от страна на Министерството на отбраната и Щаба на военноморските сили, трите белгийски фрегати, които България закупи през последните няколко години, вече не стават за нищо.
Първата от тях – „Дръзки“, пристигна от Белгия през ноември 2005 г., а другите две – в началото на 2009 г., като и трите изпълняват задачите си във военноморската
база в Бургас. Освен тях, държавата получи и един минен ловец, който се намира във варненската морска база. За четирите кораба са броени общо 77 милиона евро, което по мнение на специалистите е една доста добра цена. Въпреки това, заради множеството непредвидени разходи и в резултат на наложилата се от десетилетия традиция у нас да се работи без ясен план и „на парче“, сега излиза, че пари за поддръжка няма и корабите могат да се окажат неизползваеми в съвсем скоро време, ако правителството не вземе спешни мерки.
Един от най-сериозните проблеми е липсата на преобразуватели на напрежението и честотата на подавания от брега ток. По ел. мрежата на Белгия тече друг стандарт електричество – 440 волта и 60 херца, за разлика от България – където е 380 волта и 50 херца. В нормална ситуация всеки руски кораб, каквито са останалите в нашите военноморски сили, застава на брега и се подключва без проблем към бреговото напрежение. Това се налага, тъй като използването на корабните агрегати за осигуряване на ток, както се случва на море, струва много по-скъпо.
За белгийските кораби обаче това няма как да стане без използването на специални преобразуватели. До момента има осигурен само един такъв, който се намира в Бургас. Дори и той бе взет „на пожар” години след пристигането на първия белгийски съд – „Дръзки”. Дотогава корабът постоянно е бил на агрегати, което е прахосало стотици хиляди левове на българския данъкоплатец.
За всеки боен съд обаче е нужен отделен преобразувател. В Бургас са се изхитрили и трите фрегати да ползват единствения наличен, което създава сериозни проблеми и рискове за аварии. Не било необичайно трансформаторът да отказва и напрежението да прекъсва, което в определени кризисни ситуации може да постави под опасност дори живота и здравето на екипажите.
За да не претоварват системата, моряците са инструктирани да бъдат максимално пестеливи и да ползват електричество само в краен случай за най-необходимото. Това обаче е невъзможно през зимата, когато е нужен подгрев на много от корабните системи. На минния ловец във Варна пък и до ден днешен продължават да си произвеждат сами скъп ток чрез корабните агрегати. Освен че струва много повече, това създава и друг проблем – дизеловите генератори не са предвидени да работят непрекъснато и вече започват да дават дефекти. А естествено средства за техния ремонт и поддръжка няма.
Чужденците са се хванали за главите, тъй като България е платила резервни части, но те продължават да се съхраняват в Белгия, тъй като не са предвидени пари за транспортирането им до нашите военни бази. За доставката на 700-те контейнера, натоварени с тях, са нужни 500 хиляди лева. Те обаче, неясно защо, продължават вече с години да не се отпускат. Безотговорното отношение на военните и правителството обрича техниката на ускорено износване и излизане от строя. Да не говорим за поддържането на готовност за бойни действия.
Премиерът Бойко Борисов вече година и половина плаче, че тройната коалиция е купила корабите, без да осигури преобразуватели, но и той самият продължава да не предприема мерки за закупуване на устройствата, които струват по около 150 хиляди евро парчето. Т. е. спасяването на фрегатите би коствало на новото правителство еднократно 450 хиляди евро. Но и ГЕРБ предпочитат да се прахосват много повече средства за гориво на корабните агрегати, рискувайки живота на военните ни моряци. Какви са загубите за данъкоплатеца от ползването на корабен, вместо брегови ток, от МО отказват да коментират, тъй като това било служебна тайна.
В Министерството на отбраната не са съобразили и че цялата корабна документация е на фламандски език и е нужно тя да бъде преведена и сертифицирана, за да може да се ползва законно от българските екипажи. И до момента продължава да не се мисли за наемането на лицензирани преводачи. Вместо това военните използват малкото налични моряци, които имат някакви познания на чужди езици, да се справят с превода на книжата. От екипажите обаче недоумяват, ако стане някаква авария, кой ще е виновен, при положение, че официална документация, по която да се работи, няма.
Друг проблем е, че на корабните ракети „Екзосет“ вече им е изтекъл срокът на годност, но те продължават да се съхраняват на фрегатите, макар от фирмата-производител да предупреждават, че това е опасно и дори може да коства човешки животи. По неофициални данни снемането им от въоръжение е трябвало да започне още през 2006 г. като извеждането им от експлоатация е следвало да се извършва постепенно в специални условия. Последният етап – утилизация, трябва да се състои през 2011 г., но това не се предвижда, тъй като в България нямаме капацитет да го направим, а нямаме и пари за наемане на чужди фирми.
Подобно е положението и с част от останалото въоръжение. Военните ни началници мислели, че работата ще стане, както със старите съветски оръжия, на които срокът за експлоатация постоянно се удължава по странни критерии. По същия начин белгийците били помолени от българските им колеги да удължат срока на годност на въоръжението на фрегатите. Само че сънародниците на Еркюл Поаро така и не успели да разберат какво точно ги питат нашите хора, тъй като подобна абсурдна практика при тях не съществува.
За да излязат от положение, в щаба на ВМС вече обмислят инсталирането на стари съветски торпеда и други несъвместими с модерните западни кораби оръжия, което хвърля в потрес дори и най-претръпналите на простотии службари в Бургас и Варна.
Порочната практика, използвана при съветските бойни съдове – единият от тях да служи за резервни части на останалите, вече е започнала да се прилага и към фрегатите. Едната от трите вече била оглозгана, което предполага, че вече фактически е неспособна да изпълнява и задачите, за които е била закупена.
