Когато Бойко Борисов изръси поредната си простотия – за строежа на нов стадион за 140 милиона лева, осъзнах, че този човек не е никак прост. Напротив! Борисов съчетава в невероятна комбинация ловкостта на дребния джебчия от Магурата, интелекта на шлифования касоразбивач, наглостта на рекетьора от СИК. Този човек е събирателен образ на замогналата се партийно-милиционерска каста, която за две
десетилетия доказа, че може еднакво добре да проповядва и комунистическата утопия на Кремъл, и капиталистическите клишета на Белия дом. И да печели милиарди – но не за народа, а за себе си!
Трябва да си много нагъл, за да започнеш строеж на футболен стадион в София, след като столицата има един национален стадион и още четири действащи игрища на футболните клубове – ЦСКА, „Левски“, „Славия“, „Локомотив“. Които с малки подобрения и няколкомилионна инвестиция могат да бъдат преустроени в модерни съоръжения, задоволявайки стандартите на УЕФА.
Идеята на Борисов за нов стадион идва, след като вече завършва строежа на спортна зала в София, глътнала до момента 107 милиона лева. Ако трябва да сме точни в изказа, „гълтането“ бе осъществено от ненаситната на държавни поръчки частна фирма „Главболгарстрой“, управлявана от Симеон Пешов – някога номенклатурен кадър на ЦК на БКП, днес виден капиталистически строител. Дори полегналата на ГЕРБ Синя коалиция изригна срещу далаверата със спортната зала на Четвърти километър и обвини Борисов в поощряване на корупционни практики. Защото, да строиш скъпоструваща зала, в условия на икономическа криза и крещящ недостиг на средства за публични разходи, е откровен грабеж от държавната хазна. При това извършван пред очите на два милиона софиянци, залъгвани с тъпизми от рода на „Строя ви спортна зала-слънце за вашите деца“.
Защо обаче говорещият винаги в първо лице, единствено число, премиер не казва колко са неизползваните спортни зали в София? Защо никой не го пита какво е съдбата на огромния бетонен бункер – зала „Фестивална“, превърната в битпазар? И какво пречи Зимният дворец в Студентски град да се използва през топлите месеци като лекоатлетическо съоръжение? Да не говорим за култовата зала „Универсиада“, минала през тъмна приватизация и десетина концесии, но все още с възможности за модерен спорт.
Отговорите на тези нелицеприятни въпроси могат да се поберат само в една дума – комисионни. Борисов и компания знаят, че реконструкцията и модернизацията на масивните „Фестивална“, „Универсиада“ и Зимния дворец няма да им донесе тлъсти комисионни. Ала за да не остане подозрението, че този термин е с положително звучене, нека поясня: В България комисионните са синоним на корупция. Не че на Запад комисионните ухаят на рози, но там понякога има законодателство, регламентиращо условията за приемане и получаване на премия за посредничество. В което пише, че държавни служители отиват директно в затвора, ако при търгове за обществени поръчки използват служебното си положение за лично облагодетелстване.
Не мога да гадая как Симеон Пешов е спечелил търга за спортната зала, но със сигурен, че висши държавни служители вече имат чудесна панорамна гледка към София, гледано от прясно построените им Боянски сараи. С комисионни от няколко милиона няма невъзможни неща в държавата на Бойко Борисов.
За да е пълна боянската хармония на държавните комисионери, Пешов строи и южната дъга на Околовръстното шосе. По което се возят тузарските коли на елита, на път за елитните Бояна, Симеоново и Драгалевци. Любимата на всички правителства „Главболгарстрой“ е прочута с това, че е абонирана за държавни поръчки. Вероятно заради комисионните.
Така кръгът се затваря – премиерът захранва с наши пари избрани фирми, последните му връщат услугата с комисионни, след което любимецът на народа се изтъпанчва на покрива на залата, за да бъде дарен от дюлгери с хавлия и риза. Като изпечен селски думбазин, с ръце в джобовете и пура в устата, пожарникарят скромно навежда бръсната си глава, а викачи се дерат и угоднически нареждат: „Господ здраве да дава на премиера Бойко Борисов, издигнал зала за чудо и приказ“....
То бива герберска простотия, бива комисионно нахалство, ама това е в повече. Не стига, че публично ни краде, ами иска и да го обожествяваме.
Понеже опрях до обожествения Борисов, оказа се, че римският папа пръв е свалил ореола на българския премиер. На 30 декември 2010-а Ватиканът ни върна паметна плоча, предназначена за т. нар. българска черква в Рим. Католическата църква не приема златните букви върху плочата да бъдат с грандомански размери, отхвърля претенциите на премиера тя да е инсталирана на централната стена в църквата "Св. Винченцо и Анастасий" и не крие удивлението си, че българските власти си позволили самоволно действие - тъй като нито са искали, нито са получили разрешение от Светия престол за поставяне на паметния знак.
Нека припомним, че в един летен ден на 2010-а Борисов доведе на римския площад „Треви“ внушителна българска делегация, за да освети паметна плоча, върху която стои ...неговото име. Последното трябва да се квалифицира като тежък нарцисизъм, в остра клинична фаза, с тенденция към задълбочаване. Ако все пак някой се съмнява в диагнозата, да му припомним друго скверно деяние на премиера - самовлюбеният Борисов постави името си и на ковчежчето с мощите на Йоан Кръстител.
Тръгнахме от Бойковата зала на психиатричния Четвърти километър, минахме през нарцисоидната римска плоча и неусетно стигнахме до следващата строителна лудост на Борисов. Новия стадион в София! За който под сурдинка се говори, че ще носи името „Национален футболен стадион „Бойко Борисов“.
Ако закритата спортна зала струва 108 милиона, стадионът май ще ни излезе повече от 140 милиона. Добавим ли и градежа на Българския Лувър, бабуван от културния министър Вежди Рашидов, в трите разточителни проекта ще потънат над 300 милиона лева. И това се случва във времена на драматично свиване на бюджетите в здравеопазването, образованието и социалната сфера. Когато лекари се унижават със заплата от 600 лева, медицински сестри бедстват с 300-400 лева, а санитари в знаковата клиника на Четвърти километър психясват с 200 лева.
В изброените дотук комисионни дела не бива да пропускаме и банковата афера на десетилетието, в която пак е замесено името на Борисов. След като 10 години точеше с пълни шепи от СиБанк, премиерската половинка Цветелина Бориславова напусна трезора с комисионна от 130 милиона. Когато Борисов бе главен секретар на МВР, СиБанк обслужваше и тлъстите сметки на КАТ. Дали тогава бъдещият столичен кмет и премиер не е получил от Цветелина прословутата комисионна от 10 процента? А може би генералът не е взел и стотинка от Цветелина? Защо ще се унижава с мизерните 10 процента, ако банката е 100 процента негова?...
Давам си сметка, че внушенията за премиерски комисионни са юридически уязвими. Още повече, че герберският бос в парламента Красимир Велчев поиска специален закон за обида и клевета, пазещ управляващите от несправедливи обвинения. Но след като при първия обилен дъжд новото околовръстно шосе стана плавателен канал, само наивници и партийни фанатици още вярват в непорочността на този градеж. Според експерти в строителния бранш, всяка външна експертиза за стойността на спортната зала ще открие свидетелства за крещящи несъответствия между вложеното от изпълнителя и изплатеното от възложителя.
И ако пиша всичко това, то е защото трябва да спрем следващата комисионна афера – Националния футболен стадион „Бойко Борисов“. Позволим ли на премиера да откъсне от залъка на народа нови 140 милиона лева, превием ли глава пред строителната мафия, примирим ли се с наглостта на герберите, значи си заслужаваме съдбата на най-бедния и най-болния народ на Европа.
