Садиш, копаеш, купуваш техника и препарати, хвърляш денонощен труд. Но вместо пари по одобрен проект, държавата ти показва среден пръст. Иначе тя е одобрила проекта, насърчила те е, окуражила, проверила те е десетки пъти и в крайна сметка нагло ти казва, че всичко е било напразно.
Тази орисия сполетя стотина млади фермери, кандидатствали по мярка 112 от
програмата за селските райони. Проектите им са за разсадници. На други 50 положението е още по-плачевно – те трябва да върнат вече получените пари. А са ги вложили в стопанството, стриктно следвайки проектите.
Хората са ограбени по сходен начин. В един прекрасен ден научават, че не могат да сключат договор с фонд „Земеделие”, тъй като проектът им не е скрепен с документ от Агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Или пък са го сключили, но първият транш от 12 500 евро така и не идва.
Кетапът се вади за минути, но
никой не е уведомил фермерите,
че е нужен. А подготовката на проектите, съгласуването, наборът на нужните документи са извършени от регионалните служби по земеделие. Тоест, ако някой е трябвало да каже на хората за фаталния документ, това са били държавните чиновници. Имали са десетки пъти тази възможност.
Още по-големият абсурд е, че в месеците след кандидатстването, фонд „Земеделие” извършва ред проверки, проверява всички бумаги, праща положителни отчети за съответствие. И нито веднъж не споменава, че е нужен допълнителен документ. През това време хората садят, торят, отглеждат, харчат пари за препарати. Някои напускат работа, защото условието е да си безработен. Други купуват земи, ограждат, прокарват вода и осветление. Всички живеят с надеждата, че разходите и нервите им ще бъдат компенсирани с полагащите се европейски пари. Но се набутват най-малко с по 10 бона.
Някои от измамените земеделци отглеждат разсад за декоративни растения, най-често туя. А нужният документът всъщност е разрешение, че могат да отглеждат посевен материал. „На 3 февруари 2009 г. подадох заявление. След две проверки от Разплащателната агенция и дълго чакане получих през септември уведомително писмо за одобрение, подписано от зам. шефа на фонд „Земеделие” Светослав Симеонов (днешня директор на фонда – б. а.). На 12 декември сключих договор. След това ми бяха направени две проверки, нито една не установени нарушения и не ни е изискван допълнителен документ”, описва драмата си Любка Вълкова от петричкото село Първомай. Прекарала се е с хиляди левове за покупка разсади и препарати.
Допълнителна гадост се стоварва
върху 24-годишната Цветомира Делева от Пловдив. Фонд „Земеделие” издава отказ на 7 декември, но тя го получава на 14-ти. А през това време тече двуседмичен срок за обжалване. Така жената губи 7 дни за оспорване. Отделно от това се оказва, че документът от агенцията по сортоизпитване струва 600 лв. Цветелина и останалите ги дават. Но черешката на тортата е, че и този им разход е напразен. Чиновниците невъзмутимо разясняват, че документът е нужен към момента на кандидатстването. После не е валиден. Адът няма дъно. Даниел Борисов и Димитър Василев от монтанското село Винище например, получават 10 дни да набавят бумагата. Правят го, но други фермери въобще не получават този срок. Така и не става ясно защо на едни е отпуснат допълнителен срок, други – не „Успокояващото” в целия фарс е, че срокът е безмислен, тъй като проектите на всички са отхвърлени.
Митарствата из ведомствата не дават резултат. Хората чуват оправданието, че над 3000 фермери от цялата страна се жалват по различни въпроси и за тях няма време.
Сашка Александрова от Павликени изсича овощните дървета в двора, за да не би някой проверяващ да се усъмни, че не гледа декоративен разсад. Има три деца.
И те се чудят в каква държава живеят.
Излъганите фермери се обединяват и пишат писма до Европейската комисия. Тя отговаря, че следи въпроса, но кашата трябва да оправи българското правителство.
Първоначално останалите с пръст в устата предприемачи си мислят, че парите се раздават по партийно-роднинска линия, защото някои все пак успяват да се уредят с финансиране, без да притежават разрешението от агенцията по семеконтрол. Но тази есен и „щастливците” са сюрпризирани с писма да връщат парите. „Дойде ни като гръм от ясно небе! За да се обяви един договор за нищожен, той трябва да мине през съда, а такава процедура не е имало”, жалва се Пламен Илчев, баща на 22-годишният Детелин от Бяла Черква. Друг фермер сподели, че е бил пред инфаркт, тъй като вече е похарчил парите за нуждите на разсадника си.
Притиснат от недоволството Найденов обеща преди няколко дни да компенсира хората. Как – не обясни. Вероятно от държавната хазна, но за тази цел парите трябва да бъдат вписани в бюджета догодина. Не е известно това да е станало, няма и информация фондът да е одобрил плащанията. А министър Найденов вече не вдига телефона на прецаканите земеделски производители.
