Бургаският залив – кръстопът на народите


Бургаският залив – кръстопът на народите
Карта на България от 1877 г. на Хайнрих Киперт, в която Бургас е нанесен с две имена – Бургас (Bergas) и Пиргос (Pyrgos)
09 Декември 2010, Четвъртък


Никулден, освен като празник на моряците и рибарите, се чества и като празник на Бургас. По този повод представяме тук откъси от сборника с научни и научно-популярни изследвания на краеведа Иван Бубалов „Пътуващия град“, чиято премиера в морския град се състоя на 8 декември. В него авторът за първи път използва старата средновековна картография, за да обясни какви наименования е носил в продължение на четири столетия крайморският град“.



Автор: Иван Бубалов

Разнолика е историческата съдба на Бургас и това не е случайно. Бургаският залив е разположен на кръстопътя и по суша, и по вода между Изтока и Запада. Оттук в течение на времето са преминали различни племена и народи, пълководци, царе и императори, пътешественици и мореплаватели, дипломати, пирати и разбойници, търговци, учени, художници, поети и писатели, бунтовници и революционери. И ако не всички, то много от тях са оставили, макар и оскъдни, като веществени доказателства останки от градове, крепости, мостове, църкви, тържища, карти, книги, документи, снимки и картини, статуи, гробници, надписи и пр., които метежният ход на отшумелите столетия не е успял да заличи.

Безспорно е, че в Бургаския залив и околностите му са живели древни племена и народи – траки, славяни, гърци, римляни, прабългари и др., но след подробно проучване на европейските и антични средновековни карти, у мен се породи въпросът: Древен или средновековен град е Бургас? Моето убеждение е, че Бургас е рожба на Средновековието.

Много са авторите, писали за миналото на града, но нито един не е уточнил приблизителния период на възникването на малкото пристанищно селище-градче и по-късно град. Едни го търсят в древността, други – в началото на І-ІІ в.- сл. Хр., а трети, в едно предание от ХVІІ в. Аз няма да се опитвам да събера „от девет реки вода“, за да определям кога и къде е възникнал предшественикът на днешния Бургас. Той ясно и точно е документиран от италианския картограф (за първи път) Джакомо Касталди в неговата карта „Тракия, България, Влахия и Сърбия“ от 1584 г. Селището Поро (Poro) е нанесено на северния бряг върху терена на днешното пристанище в близост до крепостта Пиргос, която се е намирала над сегашната Транспортна болница.

Приемаме годината 1584 г. като първо известие, защото според някои османски документи за Бургаския залив от 1502 г., преведени от османистката Цвета Райчевска, определено се говори не за селището Поро, а за землището на Пиргос и категорично се подчертава: „Землището на Пиргоса (с крепостните кули) не е било заселено до 1502 година“. В такъв случай не може да се търси никакъв град под името Пиргос (Кулата), споменат в поемата на византийския поет Мануил Фил от ХІІІ в., както произволно допускат това някои автори. Или пък селище, което да се приема за предшественик на Бургас през І-ІІ век. сл. Хр. Защото, ако предшественикът Поро съществуваше през тези векове, то поне щеше да бъде забелязан от картографите, които са подготвили Певтингеровата пътна римска карта от ІІ-ІІІ в. А на нея такова селище изобщо няма. Възниква въпросът, как е възможно в Певтингеровата пътна римска карта да бъде нанесена пътната станция Подизо при „Сладките кладенци“, а да бъде пропуснато съвсем близкото до нея селище, ако то е съществувало тогава?

И още един пример. В анонимна гръцка карта от 1553 г. се посочва, че от Анхиало (дн. Поморие) до Поро разстоянието е 12 мили на юг, като се отбелязва, че поросът е река. Очевидно в нея става дума за пролива, а не за селището Поро. Два века по-късно – през 1784 г., тази особеност е констатирана и от френския пътешественик Жан Батист Льовалие. Тези факти подсказват, че става дума за два различни географски обекта.

Но да се върнем на селището Поро, възникнало през ХVІ в., което приемаме като предшественик на днешния Бургас. Освен в споменатата вече карта на Касталди, то се среща и в по-късната карта на „Влахия, Сълбия, България и Румелия“, изработена от Герард Меркартор, а също и в карта на „Течението на река Дунав и Черно море“ от Джакомо Кантели (1684 г.) и картата на „Трансилвания, Молдавия, Влахия, Сърбия и България“ от Тобиас Лотер (1750 г.). От тях става очевидно, че селището Поро е запазило своето име в продължение на повече от век и половина. Следствие на говоримото общуване обаче то е било наричано и с други имена – Пиргос, Боргас, Бургас. Това явление на постепенно изместване на името Поро се налага окончателно докъм освобождението на България. Всъщност от 1656 г. до края на ХІХ в. В картите се срещат едновременно наименованията Поро, Пиргос и Бургас. Употребяването им успоредно е напълно нормално, тъй като в писмената традиция промените на имената се осъществяват с декрети, а в говоримото общуване те продължават да битуват, докато старото име се забрави, напълно изместено от наложилото се ново.

И не случайно турският пътешественик Хаджи Калфа, минавайки през градчето Поро около 1635 г., го назовава вече с другите му две нови имена. „До Боргас, Пиргос се стига за един ден път по море от Цариград – пише Калфа. – Той е първото пристанище вън от Босфора в Черно море...“ В картата на холандския картограф Николас Битсен градчето отново се появява с двойно наименование – Пиргос или Пергас (Pierkus sive Pergas). Ясно е, че формата Пергас в българската транскрипция означава Бургас. Затова допускаме, че в периода 1650-1770 г. градът се е именувал като пиргос и Бургас. Тази традиция продължава също и през ХVІІІ и ХІХ в. и е много категорично отразена в други две карти. Едната – „Карта на България и пътищата към Цариград“ е военна и е изработена за Руско-турската война. В нея картографите са нанесли със славянски и латински шрифт вече само съвременното име на града: Бургасъ-Burgas. Другата карта е на немския географ и историк Хайнрих Киперт. Тя е от 1877 г. и името на града е отбелязано отново с двете си наименования – Бургас (гр. Пиргос) и Bergas (гр. Pyrgos). Така в края на ХІХ в. И началото на ХХ в. Старите названия на града постепенно са изоставени и се налага съвременното му име – Бургас.



Фрагмент от картата на Черно море от атласа на Петрус Висконте от 1320 г., съхранявана във Ватиканската библиотека. На нея с името „poro” е означен пролива на езерото Мандра към залива на морето при местността „Пода“ Литография на Бургаското пристанище от 1828-30 г. на Й. Сисери и Ф. Бенуа, правена по рисунка на Д. Брежер Корицата на книгата „Пътуващия град“ Фрагмент от карта на „Тракия, Българиа, Влахия и Сърбия“ от 1584 г. Джакомо Касталди първи е сдокументирал на нея селището Поро (Poro) – предшественик на днешния Бургас

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки