Нов сблъсък на кораби край нос Емине взе още пет човешки жертви. Така, след трагедията в края на септември, преди две години, моряшките семейства, сложили черен креп над входната врата на своя дом вече набъбнаха до фаталната цифра 13.
Около 17.40 часа, на 29 ноември, над морето на десетина мили южно от нос Емине вече е притъмняло. Товарният кораб „Карам I”, плаващ под флага на Сиера Леоне, държи курс на юг, натоварен със старо желязо. Холандският танкер-химикаловоз
„Алесандро ДП” отива във Варна, за да товари. Празен е. Какво точно се случва, предстои да разберем през следващите месеци. Но, най-общо си представете как в тъмнината двата съда осъзнават, че са фатално близо. А време за реакция няма. Вече измина почти седмица, но всички специалисти вдигат рамене по случая, дори и на въпроса как така кораби плават без да са осветени, а ако са били, как така никой мастен не е видял, че се доближават на опасно разстояние.
Най-общо – танкерът връхлита и разцепва товарния, който потъва за по-малко от пет минути, според разбирачите. За по-малко от една, според спасения моряк, който в момента лежи в Бургаската болница. Но, всичко по реда си...
Веднага след удара екипажът на „Алесандро ДП” спасява петима колеги от потъналия. Те са общо 11 и във водата остават шестима. Спасителните действия продължават цяла нощ, хеликоптер няма как да дойде, защото наличните от брега нямат мощен прожектор, който да осветява водата. А самата тя е с температура 12 градуса. Официално се съобщава, че е 14-15.
Шефът на „Морска администрация” Сергей Църнаклийски дава твърди гаранции, че опасност от разлив от танкера няма, неговият корпус не е усетил абсолютно никаква повреда. А и трюмовете му са празни. Според капитан Църнаклийски, най-вероятната причина за трагичния сблъсък е груба грешка при маневриране. „И двата да бяха завили надясно или наляво, нямаше да се срещнат. Какво е станало, обаче, предстои да разберем.”
„Пиянски изпълнения на товарния кораб предизвикали сблъсъка”, гръмва жълтурска новинарска интернет агенция.
Вече преваля полунощ. Морските хора от Варна и Бургас палят свещичка на Свети Никола Чудотворец и почват да се молят мъжете от морето да бъдат открити.
Търсенето на петимата продължава...
На следващата сутрин, гръмва сензация – в Бургаската болница се намира сирийски моряк от „Карим I”, докторите са се преборили за неговия живот и той вече е адекватен и контактен. Лекуващият лекар д-р Даниела Люцканова посреща журналисти, но е категорична, че никой няма да влезе в Спешното отделение. Спасеният сириец е корабен инжнер, на 34 години, говори английски език, но по откъслечно избъбрените му изречения нито един лекар не може да свърже логичен и смислен разказ. А и това не е негова работа.
Диагнозата на моряка, за чието име всички спорят и никой не може да произнесе правилно, е „синдром след удавяне, контузия на главата и гръдния кош и сътресение на мозъка”. Компютърната томография е показала белодробен оток, предизвикан от престоя във водата. Мъжът се борил три часа за живота си, плувайки в открито море. Той има „ретроградна амнезия за случилото се по време на катастрофата.”
Повтаря само, че всичко е станало за минута, никой не е имал време за реакция и всички паднали във водата са били без спасителни костюми, жилетки или каквото и да било предпазно средство.
На следващия ден в легналия на дъното „Карам I” влизат подводен робот и водолаз. Снимките показват, че в потъналия съд няма удавени, водолазът потвърждава. Издирването продължава от брега, от Обзор до Маслен нос.
Дори и най-големите оптимисти не вярват, че може някой от петимата да бъде открит жив, но дори и най-големите песимисти се надяват на чудо.
(до редакционното приключване на броя спасителната операция все още не беше прекратена).
На 27 май 2008 година корабът „Толстой”, минавайки покрай нос Емине, в сравнително спокойно море, се разцепи на две и потъна. Той също носеше старо желязо, както „Карам I”. След тридневна операция по спасяване, включваща дори и военноморски кораби, на надуваем сал бяха открити двама полумъртви украински моряци. Останалите осем се удавиха. Започна разследване, което до ден днешен не се е произнесло за причината за трагедията.
