Исихазмът през вековете


Исихазмът през вековете
Рисунка на Синайската планина и манастира „Св. Екатерина” от 17 в.
02 Декември 2010, Четвъртък


Значението на гръцката дума „исихазъм” е „покой, безмълвие, вглъбеност”. В по-широк смисъл това е аскетично учение за пътя към единението на човека с Бога чрез самосъсредоточаване на съзнанието и пречистване на сърцето. Това е ставало с особени психофизични техники. Но православният исихазъм е дълбоко философско учение. В основата му е желанието за единение на човека с Бога. Затова именно исихастите са изучавали най-вече живота на Иисус Христос, понеже той е



Автор: Милен Николов, археолог в РИМ - Бургас

съвършеният човек. В следващите редове ще представим възможно най-кратко мнението на богословите относно исихазма.

Исихазмът е твърде старо учение, пряко свързано с древните аскетични практики. Основите на това учение са положени от първите отшелници – св. Антоний Велики, (ІІІ-ІVв.) Макарий Египетски (IV в.), Евагрий Понтийски (IV в.), Йоан Лествичник (VI в.) а също и Исихий Синайски (VIII в.). Особено голям принос към развитието му имат отшелниците в Синайската планина. Именно аскетите говорят за докосването на Божественото начало до човека, което за тях не е просто абстрактна идея, а факт, породен от специфичният им начин на живот. Според тях умът се освобождава от всички страсти вследствие на непрестанни молитви и се изпълва със светлина, което носи на душата абсолютен покой. Именно при аскетите се запазва в много по-голяма степен мистиката на християнството, която в общежитийните манастири в по-голяма или по-малка степен постепенно се загубва. Разбира се, това е свързано с манастирското стопанство и изобщо с все по-силната връзка на манастирите с обществото.

В края на Х и началото на ХІ в. исихазмът преживява ново развитие благодарение на Симеон Нови Богослов. Той бил византийски аристократ, който след една среща с духовник от Студийския манастир без колебание се замонашил. Именно Симеон Нови описал и техниките при изричането на молитвата, както и специалният начин на вдишване и издишване, докато тя се изричала. Но най-известен учител и наставник е св. Григорий Синаит. При неговите манастири в Странджа се събирали последователи от всички краища на Балканския полуостров. Той е автор на няколко съчинения, основното от които е „За безмълвието и молитвата”. В него св. Григорий описва двата стадия на отшелничество. Първият е „трудене” (праксис), който включва постене, отшелничество и отдалечаване от света. Вторият етап е „съзерцание” (теория), в основата на което е „недеянието”. Именно при този втори етап се постига опознаване същността на света и се достига абсолютна чистота на ума. За тази цел многократно се повтаря Иисусовата молитва – „Господи Иисусе Христе, помилуй мя грешнаго”. Молещият се застава седнал, опрял брадичка в гърдите. Целта е да се „насочи ума в сърцето”. За да се ограничат мислите, се забавя дишането; така се достига до момент, в който не човек казва молитвата, а тя преминава през него. Допълнителният похват, предложен от св. Никифор Усамотени, се състои в това, че вдишването и издишването се свързват с ударите на сърцето, а всяка дума на молитвата се произнася при един удар на сърцето. При това първите три думи на „Иисусовата молитва” се произнасят при вдишването, а следващите три – при издишването. Ритмичността на повтаряната молитва, свързана с дишането, води постепенно до това, че мислите угасват, а умът се успокоява и пребъдва в сърцето. Тези похвати възбудили доста духовете през ХІV в., при което се стигнало до сблъсък между теоретика на исихазма – св. Григорий Палама, и Варлаам Калабрийски. Последния е считал исихазма за учение, произхождащо от еретичните учения на месалианите и богомилите. Ето едно описание на исихастките практики, оставено ни от Варлаам: „Те ми съобщиха за удивителното разделяне и възстановяване на (единството) на разума и душата, за връзката на душата с дишането, за разликите между червената и бялата светлина, за вдишванията и издишванията, произвеждани от ноздрите при дишане, за някакви „заслони” около пъпа и най-сетне за виждането на Господа от душата, което по осезаем начин... се извършва вътре в пъпа”. Това любопитно описание много напомня на някои източни практики като Йога в Индия, Дао и Будизма в Китай и Индия, както и за техниките на някои ордени на суфите в мюсюлманския свят. Но отново ще напомним, че приликата е външна, въпреки че и исихазма, и източните учения целят не просто познание, но и единение с Бога.

В житията на българските светци-исихасти св. Теодосий Търновски и св. Ромил Видински има много данни за това как са живеели исихастите. Основно правило било всеки един начинаещ ученик да има учител – „старец”. Изисквало се е пълно послушание от страна на ученика. Веднъж св. Ромил отишъл на риболов, но неговият старец му поставил условие да се върне в точно определено време. Риболовът обаче бил успешен и младият монах се забавил. Въпреки че било през зимата и валял сняг, старецът прибрал рибата в килията си и оставил св. Ромил сам навън. На сутринта той бил покрит с купчина сняг, полумъртъв от студа. Самият Григорий Доброписец – автор на житието на св. Ромил, е бил наказван за това, че веднъж си позволил да чете книга, която не била негова. Така че несъмнено правилото за послушание се е спазвало много строго. Основното било да се постигне смирение, както е казал Йоан Лествичник: „От послушанието – смирение; от смирението – безстрастие”. Това се постигало също и чрез усамотяване. Отново в житието на св. Ромил има описание на това как светецът е преживял пет години сам в изградена от него килия. Всеки монах от братството се е хранил и молил насаме. Само в определени дни монасите се събирали заедно на трапезата.

В крайна сметка всички описани практики имали една единствена цел – пълно изчистване на сърцето и душата от всякаква страст и връзка със земните наслади. Именно това води до единение с Бог и истинско познание на света. Център на учението през Средновековието били манастирите на св. Григорий Синаит в Странджа, Атон и Кефаларевският манастир на св. Теодосий Търновски. Именно оттук традициите на исихазма продължили да се развиват в Сърбия, Влашко и най-вече в Русия.



Св. Григорий Палама Св. Макарий Египетски Св. Йоан Лествичник Св. Антоний Велики

В категории: История , Традиции , Вяра , Горещи новини , Фоторазказ

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки