От една година Министерството на образованието, младежта и спорта в Кишинев разработва реформа, която цели съкращаване на бюджетните средства. В тази връзка се закриват най-малките училища или се обединяват по няколко малки в едно, а румънският език се налага като основен за преподаване.
Макар молдовските власти да са в правото си да правят каквито си решат
реформи, специално тази кара хилядите български граждани там основателно да се притесняват, тъй като в категорията на учебните заведения с нисък брой ученици попадат всички български училища в столицата Кишинев и в българския регион Тараклия. Формално в Молдова няма проблем с малцинствата, но идването на власт на националистично правителство на Влад Филат е свързано с румънизацията на населението и в областите, където държавният език дефакто не се говори.
„Образователната реформа на новото правителство предвижда малките училища да се влеят в по-големи, което означава, че нашите ще станат част от румънските – обяснява Васил Стоянов, директор на българския теоретичен лицей "Васил Левски" в Кишинев, където в момента учат 300 ученици. – Новата власт вече оряза бюджетите за българските училища из цялата страна, а това доведе до съкращаване на учители, орязване на заплати. Принудени сме да съкратим и извънкласните дейности, кръжоци и културните мероприятия“.
Масовото съкращаване на разходи за сметка на малки училища всъщност започна още в края на 2009 г. Под брадвата на Министерството на образованието, младежта и спорта в Кишинев попадна и лицеят към българския Тараклийски университет. Официалната причина бе недостатъчния брой ученици, но според българите учащите са достатъчни, за да функционира едно малко училище.
Местните твърдят, че са се опитали по всякакъв начин да защитят учебното заведение, но не са срещнали разбиране от страна на държавата. Сега те се притесняват да не би същата участ да застигне и самия университет, който е филиал на Великотърновския и все още няма ясен статут.
Посланикът ни в Кишинев Георги Панайотов се опитва да не допусне закриване на българските училища или Тараклийския университет. Той се е срещнал с вицепремиера и министъра на образованието на Молдова, с които е провел разговори за намиране на компромисен вариант, при който реформата да не засегне българските учебни заведения. Един от възможните изходи според него е българските училища, разпръснати из селата в Южна Молдова, да се обединят помежду си и така да избегнат закриването.
Проблемът тази схема да проработи е, че тези училища са на големи разстояния едно от друго, а някои от тях дори попадат в различни административни области. Родителите също не посрещат радушно тази мярка, тъй като това ще натовари бюджета на семействата с ученици с нови разходи за транспорт до новите училища. На всички е ясно, че нито молдовската, нито българската държава имат възможност да предоставят автобуси за превоза на децата. Реформата на образованието в Молдова не се ограничава само с рязането на разходите, а има и строго политически характер с цел да наложи румънския език за единствен държавен и в учебните заведения. В българските училища в Молдова, освен държавния език, се преподава и български език, литература и история.
За целта всяка година България командирова учители по тези дисциплини, а също и по музика и хореография. Именно те възпитават бесарабските българчета в любов и уважение към българския книжовен език и ги подготвят за кандидатстване в българските университети. Самите българи в Молдова са силно притеснени от задължителното въвеждане на румънския език, на който ще трябва да се преподават всички учебни предмети и в българските училища. Те се опасяват, че може да се ореже преподаването на българския език в по-малко часове седмично в ползата на преподаването на държавния език.
Посланик Панайотов ще се опита да преговаря преподаването на български и румънски език да става за сметка на руския.
Но не бива все пак да се забравя, че новото правителство в Молдова е националистическо, което само по себе си не обещава светло бъдеще за малцинствата там. Включително и българското.
