Да се събудиш една сутрин и да разбереш, че леглото, в което спиш, вече не е твое. И докато се чудиш, в каква реалност си попаднал, на вратата да ти позвънят хора, които твърдят, че живееш на чуждо място. И за капак, ти дават документ от който става видно, че ти си продал имота си. Доброволно. Първата ти мисъл е да потърсиш помощ от пазителите на закона. Но там попадаш в друг театър на абсурда. И преди да полудееш, се молиш всичко това да е просто сън.
Тази съвременна приказка ни е до болка позната, както и схемите, по които работи имотната мафия през последните 20 години. И въпреки това, някои истории продължават да изненадват. Като тази на Тодор и Мария Инджови от Бургас, които за една нощ „продадоха“ не апартамент или къща, а цял хотел в центъра на най-големия курортен комплекс край морето Слънчев бряг.
Всъщност, централна роля в тяхната съдебна драма играе един изпечен измамник, който открито се подигра с цялата ни правораздавателна система. Под маската на крупен бизнесмен с грандомански амбиции Стефан Николов е извършил купища престъпления, за които в нормална държава отдавна щеше да гние в затвора. 43-годишният мъж е бивш съдружник в старозагорската фирма "ГИР- 2" и „инвеститор“ в несъстоялия се мегапроект за изграждането на суперлуксозен търговски комплекс на бургаския централен площад „Тройката“.
На пръв поглед казусът е елементарен, а решаването му не би затруднило и първокурсник по право. Не така обаче счита съдът в Несебър. Там Николов е подсъдим за... самоуправство. Иначе делото срещу него е заведено, след като със съдействието на държавни служители от службата по кадастъра и данъчното, той сложил ръка върху "Лилия", собственост на шефката на модна къща „Франц Мари“ Инджона и нейния съпруг Тодор Инджов.
Почти по Гришам
Датата е 18 май, а годината – 2001. Инджова (днес председател на Алианса по туризъм за Югоизточен район) е „поканена“ на беседа в РПУ Несебър. Очаквайки тази й визита в полицейското управление да е свързана с адресната регистрация на персонала, тя с ужас установява, че е извикана, за да подпише декларация за това, че е... заплашила с убийство бизнесдама от Стара Загора.
„Потърпевшата“ се казва Мариана Маринова, която иначе търгува със зърно. Неизвестната на никого до този момент дама твърди, че е собственик на хотела на семейство Инджови, който те обаче не са продавали. Развитието на историята, достойна за роман на Гришам, преминава през почти всички институции и очертава абсурдите в държавата ни, оказала се майка-закрилница на един обикновен мошеник.
Следствието установява, че „Лилия“ е продаден с фалшиво пълномощно, а подписът не е на истинския собственик. Сделката била извършена с помощта на нотариус Юлия Ваклинова от Пазарджик, която я заверила само след представена шофьорска книжка и подправено пълномощно.
С него Тодор Инджов уж възлага на неизвестно за него лице – Андрей Димитров, да извършва от негово име сделки с хотела. Той пък от своя страна продал хотела на Маринова.
Докато истинските собственици се опитват по всички законни начини да си спасят хотела, след четиригодишно размотаване из различните съдебни инстанции, Маринова, без да има право, харизала „Лилия“ на своя приятел Стефан Николов. Независимо от факта, че върху сградата е наложена възбрана, Николов също на своя глава и със съдействието на бившия председател на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков (застрелян със 7 куршума в главата на 9 май 2007 г) изненадващо дал разрешение да се събори ресторанта на туристическия обект.
Инджови сезират прокуратурата, случаят е поет от Севдалина Станева, за която злите езици в Несебър шушукат, че е в тесни връзки с тогавашния председател на Районната прокуратура в града Георги Русев. Той пък, пак според мълвата, често се срещал с Николов, а разговорите им протичали на прословутите бели покривки. След няколко месечно разследване Станева излиза със заключение, че няма данни за престъпление. Междувременно обаче окръжният прокурор Светлозар Костов отменя постановлението на Станева, заради очевиден отказ от правосъдие.
Последвалият акт на Бургаската окръжна прокуратурата води до правен прецедент –
отвод на цялата магистратура
в Несебър. Делото е изпратено в Районната прокуратура в Поморие и възложено на прокурор Йовита Григорова. След няколко месечно разследване Григорова изготвя обвинителен акт срещу Стефан Николов. Той е подсъдим за това, че в условията на висящ съдебен спор самоволно е разрушил ресторанта на хотел „Лилия“. Делото стига до Районния съд в Несебър и е разпределено на съдия Атанаска Атанасова. Макар обвинителният акт да е изпипан и до най-малкия детайл, съдия Атанасова решава го върне обратно в прокуратурата със задължителни указания за провеждане на допълнително разследване – назначаване на нови експертизи и разпит на свидетели.
Григорова изпълнява тези указания и в едномесечния срок внася нов обвинителен акт в съда. Съдия Атанасова изненадващо отново връща делото на поправка и иска допълнително разследване. След нови перипетии тя е отстранена и делото е поверено на друг съдия – Мария Берберова. Очакванията, че най-сетне Николов ще бъде изправен пред съда, се оказват напразни.
Ходът на събитията, който следва оттук нататък граничи с абсурда.
Обвинението срещу измамника
е повдигнато на 23 юни 2009г. и от неговия старт досега делото срещу него е отлагано цифром и словом.... десет пъти. И докато магистратите в Несебър се чудят на кой адрес да призоват Николов, полицаите от Сливен му щракнали белезниците, налагайки му постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по обвинението в присвояването на 3800 тона зърно, собственост на държавния резерв, изнесено тайно от него от мелницата в Нова Загора. Далаверата е за около1, 8 милиона лева.
След всички тези врътки, когато Николов най-после е „доставен“ в несебърския съд, следва нова изненада – съдията-докладчик по делото най-неочаквано напуснал съдебната система. Това наложило процесът да започне отначало, с нов съдия. После пък адвокатът на подсъдимия изпратил в съда болничен лист, че състоянието му не му позволява да пътува и да се яви в съда. Следващия път пък защитникът не бил редовно призован и процесът отново бил отложен...
След като защитата изчерпала вече всички трикове за отлагане на делото, дошъл ред на подсъдимия, той взел че се представил едва ли не на невменяем, представяйки една след друга медицински свидетелска и експартизи с неясни диагнози и становища. Какво е действителното състояние на Николов съдът отказва да съобщи, понеже огласяването на заболяването му можело да накърни правата му. Дали проблемите с правораздаването не са докарали набедения бизнесмена до такова състояние, че да е изпаднал в подобно умопомрачение, не става ясно, но факт е, че той повече не се явил в съда.
Отишъл да лекува нервите си,
както твърдят, в Александровска болница. Това е причината за поредното отлагане на делото. Разстройството на личността му, описано от специалистите, е толкова специфично, че под сурдинка магистрати споделят, че дори за самите тях е непонятно. И още нещо любопитно хвърля съмнение върху това иначе сериозно заболяване на Николов.
Докато е следствен, бизнесменът успял да ипотекира хотел „Лилия“ за колосалната сума от милион и шестотин хиляди лева в ОББ. Ипотеката е направена, въпреки че хотелът никога не е бил негова собственост, а в нотариалния акт, представен пред банката, е посочено, че обектът е с вписана възбрана, което би трябвало да е сериозна индикация за незаконността на сделката. ОББ обаче не само не поставят под съмнение твърденията на Николов, но и щедро му отпускат искания кредит. Естествено и до ден той е погасен.
И докато Инджови се борят в съда да докажат, че те са истинските собственици на хотела, Николов сварва да го продаде на друга фирма. После той е препродаден на втора компания, след това на трета.
Историята се заплита още повече, когато през миналата година изведнъж се появява фирма, която изкупува кредита на Николов от ОББ и по закона за особените залози става собственик на хотела. Тогава изведнъж „бизнесменът“ изпада в умопомрачение.
Всичко това намирисва, че изпеченият измамник най-вероятно
симулира психично заболяване,
за да се изкара невменяем и да се спаси от наказателна отговорност, като цялото това протакане се прави с една единствена цел – погасяване на делото по давност. Така, както е прекратен процесът срещу друг от героите в аферата – Андрей Димитров. Същият този, който уж бил упълномощен от Тодор Инджов да се разпорежда с хотела му. Димитров скоропостижно изчезна от България след този удар. Години по-късно, след четири поръчки от Интерпол, беглецът най-после бе заловен в Англия. Следствието доказва по несъмнен начин, че Тодор Инджов никога не е упълномощавал задържания да продава хотела му, а подписът, който Андрей представя под пълномощното, е фалшив. За да получи по-леко наказание, той решава да сключи споразумение с прокуратурата и се признава за виновен.
Най-неочаквано споразумението не е прието от съда, което води до започване на нова процедура, назначаване на друг съдия и докато делото се прехвърля от една канцелария в друга, давностният срок изтича и мошеникът отървава кожата си от правосъдието. Питаме се дали и в случая с Николов не работи по същата схема и ще остане ли Темида сляпа и за това безобразие.
