Всяка година го отбелязваме. Голямо тупане в гърдите пада, голям вой от медиите, а най-намазват учители и ученици, понеже им е почивен ден и имат възможност да изкръшкат от задължения. Мога да се хвана на бас, че 90% от последните изобщо нямат представа за какво става дума на този празник, та ето специално за тях извадка от Интернет енциклопедията, за която някога може би са чували, че се нарича „Уикипедия”:
„В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.”
Историческата справка дава сбита информация кой, кое и защо. Каквото всичко около празника, обаче, такава и справката – надута, префърцунена и суха. Как, после, да се радваш и празнуваш с гордост в сърцето?
С какво е по-различен този празник от всички други, наистина значими и много сърдечни за българина? Не сте ли обръщали внимание как преминават всички „тържествени чествания?”
От най-ранна сутрин по телевизиите тръгват „преки включвания”, в които водещи, репортери и гости с траурен тон обясняват „защо страната е притихнала в очакване на отбелязването на светлата годишнина” и още с миенето на зъбите и закуската ви наслояват дебели пластове тежка мъка и тъга. Докато сте на работа, безмислените интервюта с изкуфели куртуртрегери в сутрешния вестник, са последвани от монументални новини и репортажи по радиото, в които полуграмотно се повтарят папагалски исторически факти, с назидателен тон. В края на деня, когато отново седнете пред телевизора, вечерята силно ви догорчава от погребалната атмосфера, от която лъха по време на „тържествената заря-проверка”. Там едни хора във военни униформи скръбно нариват с тон „сообщение от Советского информбюро”: „С изключение на геройски загиналите....”
, в които водещи, репортери и гости с траурен тон обясняват „защо страната е притихнала в очакване на отбелязването на светлата годишнина” и още с миенето на зъбите и закуската ви наслояват дебели пластове тежка мъка и тъга. Докато сте на работа, безмислените интервюта с изкуфели куртуртрегери в сутрешния вестник, са последвани от монументални новини и репортажи по радиото, в които полуграмотно се повтарят папагалски исторически факти, с назидателен тон. В края на деня, когато отново седнете пред телевизора, вечерята силно ви догорчава от погребалната атмосфера, от която лъха по време на „тържествената заря-проверка”. Там едни хора във военни униформи скръбно нариват с тон „сообщение от Советского информбюро”: „С изключение на геройски загиналите....”Не искайте от младите да харесат тези бастуни, които и вие не харесвате още от времето, когато сте били ученици и сте ги гледали по телевизията. Нищо не се е променило в начина, по който те извършват този ритуал! Сменени са само действащите лица и фактът, че президент-историк с бодър перчем говори безмислици, с особено английско „р”, вместо камерите да излъчват в едър план лицето на Тодор Живков (лека му).
, които и вие не харесвате още от времето, когато сте били ученици и сте ги гледали по телевизията. Нищо не се е променило в начина, по който те извършват този ритуал! Сменени са само действащите лица и фактът, че президент-историк с бодър перчем говори безмислици, с особено английско „р”, вместо камерите да излъчват в едър план лицето на Тодор Живков (лека му).Как такива похвати от 1962-ра година ще залепят от интерес побеснелия пубертет, чиито хормони са врящи по съвсем други теми?
Но да говорим за Деня на будителя и сегашното му място в сърцето на българина. Честно си признайте кой от вас веднага може да изброи поне петима, обявени за народни будители!
и сегашното му място в сърцето на българина. Честно си признайте кой от вас веднага може да изброи поне петима, обявени за народни будители!Колко от вас ще отидат до паметник на някой от тях (ако въобще някога са чували къде има такъв в техния град), та да сложат цвете пред него?
Дали сте обръщали внимание как на предишни чествания на този ден, гимназисти и по-малки ученици най-чистосърдечно заявяват, че НЕ ЗНАЯТ кои са Паисий Хилендарски, Добри Чинтулов и Христо Ботев. И не могат да рецитират поне първите два стиха от „Аз съм българче”.
Не мислете, обаче, че с възрастните положението е много по-различно! Затрудняват се да кажат „обичам наште планини зелени, българин да се наричам, първа радост е за мене.” Същото е положението и с с първия куплет на националния химн „Мила родино”. Не вярвате, нали?
Проверете в интернет сайтовете за видеообмен, ще се втрещите на десетки подобни примери. Под някои пише коментари „весело клипче”. Би било смешно, наистина, ако не навеждаше на плач...
Какъв е смисълът от отбелязване на този ден на будителите, след като отдавна техните идеи и въжделения са забравени – болгаринът не знае своя род и язик, с вярата му може да се погаври всеки, които има „законно регистрирано вероизповедание”, а „Жив е той, жив е, там на Балкана” е успешно подменено с „прав е той, прав е, гьобеци мята, на една страна фърлил пура, на друга – чаша на две строшена.”
, след като отдавна техните идеи и въжделения са забравени – болгаринът не знае своя род и язик, с вярата му може да се погаври всеки, които има „законно регистрирано вероизповедание”, а „Жив е той, жив е, там на Балкана” е успешно подменено с „прав е той, прав е, гьобеци мята, на една страна фърлил пура, на друга – чаша на две строшена.”Излишно е да врещим за „светлия завет на нашите деди”, когато не сме положили усилие първолачетата да се дивят на Хитър Петър, „Гозба от камъчета” и събраните от братя Миладинови народни приказки, а търсят в книжарниците книги и тетрадки с Майли Сайръс.
Може би мъдрите глави ще търсят причината в „дългите години на тоталитарен мрак”, когато от 1945 до 1992 година е било забранено този ден да бъде честван. Много поздрави бих им изппратил веднага, с фразата, че когато някой иска да направи нещо, намира начини. Когато не иска – открива причини. И при соца интернационализмът си беше най-основният идеал, ама хората някак си се сещаха да четат български книги и знаеха отлично кой кой е от старите будители.
Дори бъдещите „силови застрахователи”, превърнали се впоследствие в „добре облечени бизнесмени”, бяха принуждавани в спортното училище да казват поне едно стихатворение наизуст, за да вземат срока. (След първоначалното натрупване на капитала, те лека-полека го забравиха, но тай стори и масата българи, която не е в авангарда на богатите и известните).
Да не преиграваме, наистина, но каква уважавана европейска държава може да бъде тази, в която символи и икони на младите са нелепи карикатури от силикон с по едно име, полуграмотни, обилно татуирани религиозни футболисти, криковци, шапки, дендита и трамвайни светски водещи? А герои от миналото, вдигали народа напред и нагоре и палили огън в сърцето му, се споменават само веднъж в годината и то по фарсовия начин, за който ви говорих по-горе.
каквауважавана европейска държава може да бъде тази, в която символи и икони на младите са нелепи карикатури от силикон с по едно име, полуграмотни, обилно татуирани религиозни футболисти, криковци, шапки, дендита и трамвайни светски водещи? А герои от миналото, вдигали народа напред и нагоре и палили огън в сърцето му, се споменават само веднъж в годината и то по фарсовия начин, за който ви говорих по-горе.„Който не се учи от миналото е осъден да го повтаря”, твърди една стара мъдрост от Сантаяна. Очевидно е, че ние от нашето не се учим, щом не помним хората, които са полагали всякакви усилия, за да го променят.
твърди една стара мъдрост от Сантаяна. Очевидно е, че ние от нашето не се учим, щом не помним хората, които са полагали всякакви усилия, за да го променят.А да ви припомня ли какво е било нашето минало? Робско.
