След неглижирането на подписката за референдума против членството на Турция в ЕС от страна на политическата ни върхушка и най-вече след лакейското поведение на Бойко Борисов към Реджеп Еродган и високомерието му към собствения му народ, „стана безпощадно ясно”, че новото робство на България тепърва предстои. Ако на някого това твърдение все още му изглежда невероятно, нека се огледа около
себе си, за да види как жените ни вече носят шалвари, как децата ни хвърлят гюбеци под ориенталските чалга ритми, как възрастните ни родители зяпат турските сериали, а в смесените райони мюезините се дерат от минаретата, та се късат.
Новото заробване на България, предшествано от вълнообразната ислямизация, разбира се, е дълъг процес. Всъщност историята от ХІV век почти се повтаря, но при други декори. И тогава е имало опипване на почвата от хитрите османлии, и тогава е имало подкупи, и тогава е имало подлост и жестокости. Онова, което Хайтов беше писал за българина, че не си взима поука и забравя горчивите уроци на историята се оказва напълно вярно. Но аз все си мисля, че ислямизацията нямаше да бъде толкова интензивна и настъпателна, ако имаше отпор от нашата заспала и угодлива интелигенция. Ако ги нямаше, както и тогава, преди шест века, еничарите и майкопродавците. Съвременните ибрикчии, обаче, са цял легион. Наскоро четох интервю с Мартина Балева, която за мене е единица мярка за национален нихилизъм, завоалиран зад благовидната маска на обективната научна истина.
На въпроса дали има забранени зони за изследователите на историята, Балева отговаря следното: „Примерът с изследването ми за Батак, което беше от чисто изкуствоведски характер, но бе използвано умело за политически цели (изборите за депутати в ЕП), и то от най-високо място, говори сам за себе си”. Първо, ровенето на Балева в нашето трагично минало има определено нездрав характер. Уж коментирайки картина на полския художник Антони Пиетровски, тя се опитва не само да омаловажи кървавите събития в Батак от 1876 г., но и да оневини турските сатрапи. Защо например не се е захванала с картината на Дьолакроа за клането на остров Хиос, извършено също от „милите” османски главорези? Ами много просто. Защото Дьолакроа не е Пиетровски и защото тогава цялата й наукообразност, тенденциозност и простотия щяха да блеснат пред учения свят. Тъй като едно е Гърция, друго е България. България винаги са я ръфали и ще я ръфат не само враговете й, но за съжаление и такива отродители като Балева. Ако тя само си беше отворила устата да оспорва картината на Дьолакроа, прословутият гръцки национализъм щеше да я преследва по всички кътчета на земното кълбо. Проблемът на нея и на дучето й Брунбауер е в това, че те не очакваха такава бурна реакция от българския народ, както и от някои наши историци, като Божидар Димитров, за когото световно неизвестният титулуван учен пише следното: „Не бях и чувала за историк на име Божидар Димитров. Името му не се среща в нито един сериозен научен форум, било то списание, сборник или монография по въпросите на българската история”. Тук лъжата е просто въпиеща, но най-интересен е гьонсуратлъкът на авторката. А кой беше чувал за нея преди скандала около „Митът Батак”. Никой! В известен смисъл нейната слава по нищо не се отличава от славата на Херострат или пък на Моника Люински. Но нека продължим по-нататък.
Самото заглавие на книгата „Митът Батак” е показателно за намеренията на създателите й. Защо Балева не коментира примерно летописа на поп Методий Драгинов за потурчването на чепинските българи или пък житието на Свети Георги Нови Софийски, ами се спира на никому непознатия полски художник? Освен това Батак няма нищо общо с митологията. Към митологията можем да отнесем твърденията на турските псевдоучени, че Омир бил турчин, който в действителност се наричал Омер, както и т. нар. „слънчева теория” на Ататюрк, според която всички езици произхождали от турския, а не от индоевропейския и ред такива нещастни хипотези.
Давайки ни за пример Германия, „където на национално конструираната идентичност до голяма степен се гледа критично до отрицателно” поради травматични исторически причини и уверявайки ни, че „не „деконструкцията” на консолидиращите митове и героическата иконография, а тяхната „мистификация” заплашва животоспособността на нацията”, Балева се втурва към баташката касапница, за да я изличи от българската памет и да се изгаври с нея уж в полза на народа си, а всъщност за да обслужи глобалистичните мераци на шепа изперкали международни магнати и техните политически марионетки. Лицемерието и подвеждането й са прозрачни, ала облечени в тежка терминология, завъртяни и усукани, те звучат почти като истина. Но както казваше Лев Толстой „гениалните неща са прости”. Словоблудството се употребява обикновено там, където краката на лъжата са къси, та й са нужни по-дълги и хлевоусти езици.
На въпроса доколко автентично е „изконно българското” и доколко е културен експорт, Балева отговаря така: „Изконно българско” не съществува само по себе си, затова и не може да бъде автентично, а е създадено в един не толкова дълъг и сравнително млад исторически процес в рамките на последните 150-160 години от конкретни исторически актьори, политика и медии”. Цитирайки чешкия историк Хрох, тя разглежда три фази в образуването на всяка нация: първата фаза е „импортът” на националната идея отвън, от чужденци (тук цитира Каниц, Мърквичка, Венелин, Иречек и други, а като период ХVІІІ-ХІХ век), следвана от втората фаза, когато хората „се превръщат в обект на агитация на патриотично настроената интелигенция и политическите предприемачи” (българското Възраждане). Едва в третата фаза се наблюдава „екпортът” на „изконно българското” (цитира се времето на Людмила Живкова). Разбира се, тази схематичност е изцяло фалшива. Първо тук не се говори за т. нар. ранно Възраждане, чийто най-ярък представител е Свети Пимен Зографски. Не се говори и за това, че кървавият турски ятаган пресича и осакатява нашия народ точно в периода, когато се формират нациите (ХІV-ХV в). Не е вярно например, че Жефарович, Раич или Веркович не са с български произход. А още по-странното е, че се подминават тихомълком техните съвременници Паисий, Йеросхимонах Спиридон и Софроний. Защо за тях не се говори, а се наричат „османски българи”. Що за налудничаво определние е това! То ми напомня за неграмотните данни в интернет, когато се отбелязва, че някои видни българи са били родени в Османската империя. Кому служи Балева и защо ни лъже? И ако нямаме „изконно българско” по време на „Златния век” на цар Симеон, какво имаме тогава? Защо в средновековната ни литература се срещат разкази като „Чудото с българина” и „Българската царкиня Персика”? Защо Руската православна църква и до днес нарича Светителя Киприян Цамблак „Българин”? Какво самосъзнание са имали всички наши велики личности, ако не българско? Какви са били Априлов, Берон, Бозвели, Славейков, Ботев, Каравелов? Нима са били чужденци? А защо Балева не говори за християнските мъченици, като Свети Висарион Смоленски, убит по най-садистичен начин от турските изроди за своята народност и вяра? Защо? Но както се казва: „Гузен негонен бяга”. Скрита зад някаква мъглява антикомунистическа поза, Балева иска да омаловажи собственото си предателство и мерзост, да успокои нечистата си съвест. Накрая незнайно защо виновна се оказва ТВ СКАТ. „Ако обществеността обаче продължава – уверява ни тя – да консумира манипулиращи медии като телевизия „СКАТ”, то рано или късно националистически мотивираните атаки ще се обърнат срещу самата нея, притисната от заплахи и атмосфера на страх”. И като връх на всичко немските вестници ни наричат ”Варварите от Батак”, защото сме дръзнали да защитим националното си достойнство.
Ако картината на Пиетровски е измислица, ако Захари Стоянов бил заслепен от патриотизъм и послъгвал, ако Генчо Стоев не е съвременник на събитията в Перущица, описани в „Цената на златото”, то аз ще цитирам един съвременник на завладяването на България от турците. Ето какво пише нашият велик писател Григорий Цамблак в „Похвално слово за Евтимий” за търновските аристократи: „Когато ги видя в ръцете си, кръвоядният звяр ги изкла всред църквата, или, по-добре да се рече, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта; гърлата им превърна в играчка на ножа.. О, свето войнство!”.
Нима и това е митология, г-жо Балева? Когато друг път се опитвате да ни лъжете толкова елементарно, попрочитайте родната ни класика. Там ще намерите доста истини и никаква митология. Уверявам ви!
