Миналия четвъртък министърът на културата Вежди Рашидов направи забележителен рейд из българския североизток. Показа как я разбира културата и с личен пример сведе някои принципи на провежданата от него културна реформа. Рашидов каза: „Шекспир е измислил театърът да се движи, а не да лежи в кафенето. Театърът трябва да се движи”. И стана ясно, че реформата е също толкова умна,
интелигентна и подредена като мислите му.
Рашидов първо пристигна в Русе, където местната организация на ГЕРБ му бе организирала среща по актуални творчески проблеми. „Въпросът е човекът да познава добре материята. Той е един от големите и известни наши актьори, целият му живот е минал в театъра. Явно поставил правилно нещата” – така Рашидов със задоволство коментира работата на директора на местния театър Рашко Младенов, като не пропусна да намекне, че лично го е назначил миналата есен.
После посети Варна, където преди два месеца също лично сложи за шеф на театъра човек, който обаче никога не е бил актьор и не е прекарал минута там. Чакаха го гневни артисти, които искаха да го питат защо им натресе машинен инженер за началник, но той предпочете да се скрие във формална и безсмислена среща с кмета Кирил Йорданов.
Актьорите искаха да го питат и защо сля драматичен театър „Стоян Бъчваров” с операта, след като в Силистра например, пак заради „принципите” на същата реформа, обединените културни институции бяха разделени. Поканиха го на постановката „Фауст”,
но той и нея не уважи,
дори цветя не прати. За сметка на това посети пленер на Дарик радио, където най-забележително, което направи, бе да вдигне наздравица за собственика му Радосвет Радев.
По същото време във Фестивалния и конгресен център течаха трескави приготовления за кинофестивала „Златната роза”. Беше ясно, че се готви нещо като бойкот от страна на режисьорите. Рашидов и за това не намери време. В крайна сметка се поразсърди на артистите, че протестират, похвали художниците, че не протестират и обобщи: „Май напразно бих път”.
А седмица преди това културната общност на Варна се мъчеше да докара министъра или поне да обърне внимание за случващото се там. Не път, а магистрала прокараха от писма, апели и закани за протести.
Рашидов бе длъжен да поостане, да пообиколи, за да види какви ги сътвори местната организация ГЕРБ с негова помощ. Защото иде реч не просто за „проблеми с реформата”, а за едно от
най-бруталните и безсмислени кадрувания
на ГЕРБ в страната. Да се чуди човек няма ли си ГЕРБ проблеми, та така лековато дроби нови.
Скандалът във Варна започна в средата на юли. Тогава културното министерство реши, че ДТ „Стоян Бъчваров” и Оперно-филхармонично дружество-Варна се сливат. Досегашните им шефове стават артистични директори, а над тях бе поставен друг началник. Обединението носи името ТМПЦ (Териториално-музикален продуцентски център), навяващо позабравени асоциации с ТКЗС, ПУЦ и други подобни.
Но истинският потрес настана на 4 август, когато с подписа на Вежди Рашидов за шеф на ТПМЦ-то бе назначен местният бизнесмен Славчо Славов. Той трябваше да ръководи до приемането на закон за сценичните изкуства, т.е. неизвестно докога.
Славов никога не е бил ни продуцент, ни музикант, ни артист, ни режисьор, а от действията му не се разбра и зрител даже дали е бил. По образование е инженер, преди 10 ноември е работил във варненските производствени предприятия, последните години бе известен като собственик и мениджър на Бизнесбанк училище. Още от началото успя да стресира всички, като
наричаше репетициите „тренировки”,
а и така не научи кой какво работи в театъра и операта. Артистите възроптаха, медиите застанаха на страната на артистите, а той със серия неадекватни действия доказа, че са били прави. Последният му „ход” бе изтръгване на подписка срещу назначението му от ръцете на младежи, приканващи варненци да се присъединят.
Поначало който и да беше сложен на поста, щеше да срещне много гняв. Варненските културни институции, като всички държавни институции, са блато, в което потъват пари.
Театърът и операта имаха на щат около 300 души и Славов стартира съкращения. Махна пенсионери на половин бройка, поинтересува се кой как управлява парите за представления, поразрови се дали творците не захлебват и с други дейности покрай държавната работа.
Подобни действия винаги срещат протести и за да бъдат преодоляния, човекът-реформатор трябва да е подготвен. Не просто за да тушира напрежението, но и да предаде смисъл на реформата. Славов очевидно не бе подготвен и базисният въпрос „Защо точно той” остана без отговор.
А Славов бе назначен по една единствена причина. Просто човекът е от ГЕРБ, добре работи за ГЕРБ, а
партията обича хората, които работят за нея.
И нямаше друг толкова ентусиазиран труженик, който да се заеме с отговорната работа. А ентусиазмът на Славов е пословичен. Управляващата партия винаги успява да го ентусиазира. До към 2007 г. бе виден член на НДСВ, стана царски общински съветник, следваше стриктно да се спазва партийната дисциплина. После откри, че обича ГЕРБ.
Депутатът Павел Димитров и областният управител Данчо Симеонов, който са му съпартийци в момента, ратуват за такива хора. Лансираха го пред Рашидов. Ръководството на ГЕРБ има къде-къде по-големи проблеми, с далеч по-важни кадрувания се занимава – за него Славов бе просто един съвестен активист, на когото трябва да се намери някаква шефска работа. И културата, която по принцип е периферна сфера, бе подходяща за това.
Емблематичен стана начинът, по който губернаторът Симеонов представи Славов на длъжността. Тогава Славов призна, че нищо не разбира от култура, но пък добре познавал сградата на театъра и операта (каквото и да означава това). Обикновено при подобни случи се измисля някакво CV, изобретяват се достойнства в областта на ресора, където е спуснат парашутиста. Но ГЕРБ постъпи откровено и заяви, че инженер Славов няма нищо общо с културата. Малко утешение все пак е, че е специализирал икономика.
Още по-интересна бе и реакцията на Вежди Рашидов по казуса „Славов”. След срещата с Кирил Йорданов във Варна обяви, че стартира процедура за нов директор. Но набирането на кандидатите ще тече месец, после ще има препитване, ако има обжалване, процедурата ще се проточи и Славов може да зимува на поста. А най-интересното бе, че инженерът даде да се разбере, че
не му е чужда идеята да се кандидатира отново.
„Първо да видим условията на конкурса”, каза Славов на пресконференция. А стоящият наблизо Рашидов направи всичко възможно, за да го предпази от категоричен отговор. Ясно е, че и двамата не знаят какво ще стане. Партията ще реши.
Запознати твърдят, че с най-големи шансове за директор на ТМПЦ е Даниела Димова. Тя е оперен певец, бе шеф на операта преди разделението. И също така отговаря на най-важното условие – член е на ГЕРБ.
Дори е с едни гърди напред, тъй като има по-богат партиен опит - освен член на НДСВ като Славов, за кратко гастролира и в БНД (формация, която се отцепи от царистите в края на мандата).
Рашидов така и не обясни защо въобще го назначи и трябваше ли да се стига до драми. В които, изненадващо се включи и друг отговорен фактор в артистичната гилдия – Христо Мутафчиев. Той цялото лято прекара във Варна, среща се с колеги, но трябваше варненските артисти да му пратят специално писмо, за да реагира. Възропта срещу Славов, но разсеяно пропусна казусът „ТМПЦ”.
И нямаше как да е иначе, след като първи подкрепи сливането на институциите преди месеци. Варненската трупа чака и от него обяснения. Мутафчиев не е член на ГЕРБ, но пък миналото лято бе спряган за министър, което показва, че никак не е чужд на управляващата партия и идеите, които споделя.
Ако човек гледа телевизия, остава с убеждението, че за разлика от здравеопазването, финансите и социалната сфера, реформата в културата е единствената, която върви. Но варненският пример показа как. С тази партия и кадрите й – толкова.
