Първо ще живееш на гърба на тези, които блъскат по 12 часа тежък труд, за да се изхранят. Както да нахранят и теб. После ще им покажеш среден пръст, като дойдат да ти искат сметките за ток и за вода. Накрая ще отърчиш в Хага и ще се ожалиш, че ти отнемат човешките права. За да друснат глоба на държавата, която те хрантути. А парите ще ги плащат тези, които и без друго работят вместо теб.
И тъкмо ще си заживееш доволно живота, когато системата пак ще те прецака. Минал си... в групата на мнозинството. И вече няма кой да те издържа.
Нещо такова ще трябва да е минало през ума на Сорос, който далновидно реши да инвестира маса пари в бъдещето на новата каста цигани – на тези с бели докторски престилки и черни съдийски тоги. За да си има под ръка готови, отгледани и предани кадри, цяла нова армия от електорални единици, които утре ще решават кой ще бъде премиер. Естествено под благовидния предтекст, че изпълнява тежката мисия, наречена „интеграцията на ромите“. Всъщност, ние всички знаем, че безплатен обяд няма. Каква ли ще бъде цената на Сорос за това, че ще превърне насила няколко стотици роми във висшисти?
