Един от най-видните поети, публицисти, есеисти и преводачи на нашето съвремие Никола Инджов навърши на 30 септември 75 години. Разговаряме с него за родното море, Беломорието и „Тракия без граници“.
- Роден сте в Бургас, а в едно свое младежко стихотворение пишете, че сте „почти орач, почти моряк...“ Има ли някакво раздвоение у вас между земята и водата?
- Кой знае колко колко хиляди българи са родени на черноморския бряг и кой знае колко от тях преживяват живота си, обърнати с гръб към морето. Повечето от нашите нашите черноморски поселища бяха по-скоро земеделски градчета и села и се препитаваха от нивите, а не от морето. И днес типични рибарски селища по нашите брегове като че ли няма. Вярно, развиващият се туризъм е свързан преди всичко с морето, но с плажа, а не с водната шир, и аз познавам черноморци, които години наред не са се топвали в глъбина „с дъх на йод и водорасли“, както пише един друг поет. Обяснението може да се търси, да речем, в митичната същност на българските планини като закрилници на нацията.
- Нима искате да кажете, че макар цялата източна граница на България да е морска, ние не сме морски народ?
- О, не. Далеч съм от елементарната дискусия, избухнала през 70-те години, в която тезата „народни песни за морето няма“ бе шумно огласена. Но нашето море все още не може да запълни онази огромна бездна, която се отвори в душата на българина, когато ни бе отнето Беломорието. Защото то бе средиземноморската България. Отечеството, което навлизаше към егейските архипелази, към азиатския и африканския бряг, пълзеше към световния океан по свои води. Черно море е класическо наше, мило и родно, но не му достига историческия мащаб на вековечното българско отечество, лишено насилствено и от своето Средиземноморие.
- Значи според вас морският човек на родината ни е бил беломорският тракиец?
- Въобще тракийците са били средиземноморски хора, защото са населявали не само Беломорието, но и двата бряга – европейския и азиатския, на Мраморно море.
- Какво по-конкретно представлява вашата словесна формула „Тракия без граници“, лансирана преди десетина години във в. „Тракия“?
- Това, което е обединена Европа. Тя се обедини не въз основа на сантиментални идеали за общност на етноси и територии, а заради икономически алтернативи. Да почнем от това, че тракийци са не само българите. Има тракийци гърци, турци, арменци, албанци и пр. Векове наред те са съжителствали при първостепенната роля на българския етнически елемент – най-многоброен в пространството от Солун до Цариград.
- Какво ви даде родният Бургас?
- Чувството за принадлежност към света на морето. Бил съм и съм живял дори на някои от големите острови на планетата, но Бургас е началото. Първата солена капка на устните – като първа целувка на морето.
