Тайните на Троянската сливова


Тайните на Троянската сливова
Тук, зад стените на Троянският манастир, преди векове се ражда рецептата на прочутата напитка
23 Септември 2010, Четвъртък


Вече 18 години подред през септември в Троян и в близкото с. Орешак се провежда традиционният Празник на сливата и троянската сливова ракия. Тази година фиестата е насрочена за 25 септември. Нищо чудно. В Троянския край открай време битува култ към сливата. Тя отколе е основно средство за препитание в този район. Още в началото на миналия век произведените там мармалади,



Автор: Дончо Сивков

пестили, сушени сливи и пулпове са се изнасяли в Западна Европа. Но естествено най-много уважение този плод събира като суровина за производството на прочутата троянска сливова ракия.

Рожденото място на това култово питие, както се досещате, е Троянският манастир. Зад неговите стени монасите са практикували още с основаването на обителта – някъде през ХІV в., тайнствените процедури за дестилирането му. Оригиналната рецепта е с 40 билки и се предава през вековете от игумен на игумен. В далечната 1894 г. манастирската ракия била представена на конкурс в белгийския Анверс, където спечелила бронзов медал. Така и светът научил за нея.

Днес едни от най-известните личности, които са опитвали троянската сливовица са папа Йоан-Павел II и американският президент Бил Клинтън. С нея почерпи миналата година в Софийската митрополия за 95-ия си рожден ден и патриарх Максим.

Троянската сливова е единствената българска ракия, призната в Европейския съюз и има лиценз за САЩ. Само дето от 2007 г. мажоритарен собственик на троянския „Вимпром” вече е чешката „Рудолф Йелинек", която има амбицията да стане „крал на сливовицата”. Именно чехите (в сътрудничество с българското правителство все пак) защитават марките "Троянска сливовица" и "Тетевенска сливовица" в ЕС. Дори планират да инвестират в производството на нашенската напитка в Сърбия, Румъния и Молдова. Но пък са посвалили градуса й, за да плащат по-малък акциз.

Леко ще открехнем някои от тайните на истинската троянска сливова ракия. Преди всичко тя се прави от сорта сливи, който расте именно в троянския регион. Това е стар сорт, който местните хора наричат „Маджаркини сливи” – много сладки и ароматни, чиято костилка, за разлика от тетевенските сливи, се отделя лесно от плода. Много важно условие ракията да стане хубава е, съдът, в който се извършва ферментацията да се възможно по-голям. Колкото по-голям е той, толкова по-качествена ще е сливовицата. Добре е също казанът, в който се изварява питието, да е от 80 до 120 литра. Опитни дестилатори са забелязали, че от един и същи изходен материал от различните казани се получава разлика във вкуса на крайния продукт.

Не е за подценяване и качеството на плодовете. Дори и най-малкото количество скапани и некачествени сливи, попаднали в джибрите, влошава продукцията.

Според местни капацитети, ракията не трябва да е много силна – най-добре е да е в диапазона между 39 и 41 градуса. Тогава ароматът й най-добре се усеща и е най-пивка.



0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки