Тайните на Троянската сливова

Новината е видяна 2809 пъти

Добавена на: 24.09.2010 02:32
Брой 72
Автор : Дончо Сивков

Тук, зад стените на Троянският манастир, преди векове се ражда рецептата на прочутата напитка

Вече 18 години подред през септември в Троян и в близкото с. Орешак се провежда традиционният Празник на сливата и троянската сливова ракия. Тази година фиестата е насрочена за 25 септември. Нищо чудно. В Троянския край открай време битува култ към сливата. Тя отколе е основно средство за препитание в този район. Още в началото на миналия век произведените там мармалади,

пестили, сушени сливи и пулпове са се изнасяли в Западна Европа. Но естествено най-много уважение този плод събира като суровина за производството на прочутата троянска сливова ракия.

Рожденото място на това култово питие, както се досещате, е Троянският манастир. Зад неговите стени монасите са практикували още с основаването на обителта – някъде през ХІV в., тайнствените процедури за дестилирането му. Оригиналната рецепта е с 40 билки и се предава през вековете от игумен на игумен. В далечната 1894 г. манастирската ракия била представена на конкурс в белгийския Анверс, където спечелила бронзов медал. Така и светът научил за нея.

Днес едни от най-известните личности, които са опитвали троянската сливовица са папа Йоан-Павел II и американският президент Бил Клинтън. С нея почерпи миналата година в Софийската митрополия за 95-ия си рожден ден и патриарх Максим.

Троянската сливова е единствената българска ракия, призната в Европейския съюз и има лиценз за САЩ. Само дето от 2007 г. мажоритарен собственик на троянския „Вимпром” вече е чешката „Рудолф Йелинек", която има амбицията да стане „крал на сливовицата”. Именно чехите (в сътрудничество с българското правителство все пак) защитават марките "Троянска сливовица" и "Тетевенска сливовица" в ЕС. Дори планират да инвестират в производството на нашенската напитка в Сърбия, Румъния и Молдова. Но пък са посвалили градуса й, за да плащат по-малък акциз.

Леко ще открехнем някои от тайните на истинската троянска сливова ракия. Преди всичко тя се прави от сорта сливи, който расте именно в троянския регион. Това е стар сорт, който местните хора наричат „Маджаркини сливи” – много сладки и ароматни, чиято костилка, за разлика от тетевенските сливи, се отделя лесно от плода. Много важно условие ракията да стане хубава е, съдът, в който се извършва ферментацията да се възможно по-голям. Колкото по-голям е той, толкова по-качествена ще е сливовицата. Добре е също казанът, в който се изварява питието, да е от 80 до 120 литра. Опитни дестилатори са забелязали, че от един и същи изходен материал от различните казани се получава разлика във вкуса на крайния продукт.

Не е за подценяване и качеството на плодовете. Дори и най-малкото количество скапани и некачествени сливи, попаднали в джибрите, влошава продукцията.

Според местни капацитети, ракията не трябва да е много силна – най-добре е да е в диапазона между 39 и 41 градуса. Тогава ароматът й най-добре се усеща и е най-пивка.

Ключови думи: