Независимостта – в дела и документи


Независимостта – в дела и документи
Цар Фердинанд с правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта в Царска Бистрица
22 Септември 2018, Събота


Стремежите на българския народ към отхвърляне на васалността на Княжеството към Османската империя се увенчават с успех на 22 септември 1908 г.



Автор: Диана Славчева

Стремежите на българския народ към отхвърляне на васалността на Княжеството към Османската империя се увенчават с успех на 22 септември 1908 г. В този най-тържествен в историята ни ден княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат към изстрадалия ни народ с Манифест, с който провъзгласяват „съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство”, която добива по този начин статут на самостоятелен и равноправен субект на международната сцена.

Манифестът е изработен върху пергамент, чието художествено оформление е възложено на първият български художник-декоратор проф. Харалампи К. Тачев. Неговото приложно творчество е всеобхватно – той е автор на множество корици, илюстрации, адреси, грамоти, екслибриси, гербове, медали, банкноти, монети, емблеми, значки, пощенски марки, бланки, покани, календари, плакати, стъклописи, знамена, интериори и др.

Изпълнявал е поръчки за Двореца, Народното събрание, различни министерства, банки, акционерни дружества и др. Тачев е създателят на първият герб на София, създаден пред 1900 г. На него е възложено художественото оформление на българските павилиони на девет международни изложения.

По негови проекти са изпълнени интериорите на много обществени сгради у нас, след които орнаментиката в интериора на Партиаршеската катедрала „Александър Невски“, мавзолея на Александър Батенберг, двореца „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, църквата „Света Марина“ в Пловдив.

През 1903 г. става един от основателите на дружество "Съвременно изкуство" и негов пръв председател. Манифестът на независимостта е едно от най-големите му постижения. Той е подписан от Царя и членовете на кабинета и е скрепен с осем кръгли висящи восъчни печати (всеки от които в сребърно ложе) на отделните министерства.

Съхранява се в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.

„Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят...

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!“

Това е записано в Манифеста на княз Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България. Тя е провъзгласена в църквата “ Св. Четиридесет мъченици “ в старопрестолната столица Велико Търново. Министърът на финансите Иван Салабашев пише по този повод:

« ...Понеже в Търново трябваше да присъства доста много народ, за да стане церемонията по-тържествена, търновският окръжен управител бе поканен да свика от околните градове и села много лица под претекст, че уж в Търново ще се състои голям митинг, на който шефът на правителството Малинов ще държи програмна реч...»

Пред входа на Царевец е бил издигнат голям лозунг, а на самия хълм, зад третата порта на главния вход, са били построени специален павилион-трибуна и П-образна арка, богато украсени с цветя и зеленина. На върха на Царевец се развявали шест знамена, а между тях – сноп пръчки, символизиращ завета на хан Кубрат, че съединението прави силата.

През 1911 г. V Велико народно събрание прави цялостна редакция на Търновската конституция. В съответствие с новия международно-правен статут на България, който тя получава след обявяване на независимостта си, навсякъде, включително и в нейното название, думите княжество и княз са заменени с царство и цар. Освен редакционни, поправките са и по същество. Българският монарх разширява пълномощията си и заедно с правителството получава право да сключва международни договори, без да уведомява за това Народното събрание. Мандатът на българския парламент става 4 г. Създават се и две нови стопански министерства. Нейните дипломатически агентства се повишават в ранг на суверенни легации, а българските дипломати стават пълномощни министри, равноправни на останалите.

 



Възпоменателният кръст „За независимостта на България“ ...и неговият дамски вариант Страница от поправената Конституция Конституция на Царство България от 1911 г., известна като „Сребърна конституция Турско-българският протокол за признаване на независимостта на България от 6 април 1909 г. Манифестът на княз Фердинанд за обявяване на Независимостта на България, изработен от проф. Тачев

В категории: Новини , История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки