На 15 септември България почете 91-та годишнина от раждането на един от най-големите патриоти на нашето съвремие, на един от най-големите таланти на двадесетото столетие – Николай Хайтов. Той е известен на широката публика като автора на „Диви разкази“, на „Козият рог“ и „Капитан Петко войвода“. Не са забравени и дългогодишните му опити да установи къде е гробът на Левски. Българите го помнят и като човек, който винаги открито е изразявал гражданската
си позиция; който не мълчеше пред партийните величия; който не спестяваше критиките си към властта в опитите си да запази българщината във всичките й аспекти. Той показа на всички нас как да виждаме през „вълшебното огледало“, за да опазим чистотата на родния ни език и се превърна в учител на нацията по родолюбие. Това е познатият на всички ни Хайтов.
Тук, с няколко уникални фотоса „Десант“ разкрива няколко непознати щрихи от неговата богата биография. За нашия фоторазказ сме използвали кадри от документалната кинолента „Кольо... това е“, оценен от близките му като автентично най-верния и най-пълния филм за него. Петсерийната кинематографична творба е дело на телевизия СКАТ и е създадена по идея на продуцента му Валери Симеонов непосредствено, след като Хайтов напусна този враждебен нему свят, в който ръка му подаде единствено патриотичният телевизионен канал.
***
Думите остават
Бидейки самият той един от най-изявените будители на своето съвремие, Николай Хайтов остави на поколенията непреходното наследство на мъдрите си и непримирими слова. По повод годишнината от неговото раждане и наближаващия Ден на народните будители, нека си припомним неговите думи, изречени за тях, в края на жизнения му път.
Слово за будителите
Мнозина се подбиват сега с понятието „будител“. Казват, че трябва да е имало много заспали българи, за да се появила обществена потребност от събуждане. Така е. В доосвобожденската селска България, когато будителството придобива своя размах, я е имало, я не 25 процента „писменни“, т.е. грамотни. На останалите е трябвало да им отварят очите към светлината на буквите и словото. Така са се появили и намножили ученолюбивите мъже будители начело със светогорския монах ОТЕЦ ПАЙСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ. Последван от Неофит Бозвели, Раковски, Ботев, Каравелов, Матей Миткалото, Софроний Врачански, Петко Рачев Славейков и т. н. За тази фаланга достойни мъже будители ще ми се да кажа само едно: Сполай ви, мъже, достойни за възраждането на българския дух през миналото и по-предишното столетие, за размаха и силата, която му дадохте, за да се превърне той и в негово лице! И бъдете, достойни отци, доволни, че о време сте го направили, защото ако сега ви се беше паднало на будите, първо – нямо кого и второ- гласът ви няма да се чуе. Колкото и да е яростен като на Паисия, звучен – като на Миткалото, втълпителен – като на Раковски, и сладкоречен – като на магьосника Славейков – старши.
Няма да се чуе, защото в сегашната електронномедийна неразбория едному само в дадено да буди – на многоканалната, уж национална телевизия. Най-драгоценният продукт на цивилизацията КНИГАТА е почти окончателно подменена с т. нар. СИН ЕКРАН. Ето защо, ако речете да се преродите при следващото ви завръщане в родната земя, превъплътявайте се, мили братя, не в пишурки и писатели, а в тележурналисти, телеводещи и още по-добре – в лицензирани собственици на телевизии, за да ви е будилото в кърпа вързано.
И побързайте, защото българският народ бързо се топи и ако се позабавите – може и да не го сварите.
Ако се случи да се разминем на тоя свят, ще се търсим на ОНЯ, в кръчмата на дядо Матейко, ако все още не е преструктурирана.
С поклон към вашето дело.
1 ноември 2000 г.
