Фактите са отдавна известни и пределно неудобни, за да бъдат наречени новини: известни български бизнесмени и групировки притискат Българския туристически съюз (БТС) за приватизацията на планинските хижи; Народният парк „Витоша” тъне в немара, а голяма част от ценните смърчове са болни или вече мъртви; Столична община спря в началото на годината градския транспорт до планината; най-старият лифт – „Княжево-Копитото” и най-големият хотел в
планината – „Щастливеца” бяха приватизирани, за да се погубят!
На фона на тази нерадостна, но до болка позната родна картинка, поне на Витоша мотото на поредната скъпа рекламна кампания на българския туризъм – „Магията живее тук” – звучи като просташка проява на мутренски хумор. Може би неслучайно министърът на тюрлю-гювеча „икономика-енергетика-туризъм” Трайчо Трайков обяви началото на тази кампания пред малък брой глашатаи на добрите вести в скъп частен хотел, а не примерно на Черни връх, където планинарите вероятно щяха да изпотят министъра с неудобни въпроси. Изпоти го чак показното изкачване на върха, замислено като апотеоз на тържествата по случай 115-ата годишнина на организираното туристическо движение в България.
Тъжен, тъжен Щастливец
По традиция в последната неделя на август туристите честват онзи знаменателен поход на Алеко Константинов, завел през далечната 1895 година 300 ентусиасти на Черни връх. На Витошкия първенец за председател на първото туристическо дружество е избран писателят Иван Вазов, а за секретар – Алеко Константинов. Признателните потомци кръщават „Алеко” построената през 1924 г. хижа в подножието на върха. Години по-късно тук се открива и най-големият хотел в планината, кръстен „Щастливеца”.
Днес Щастливеца – бащата на бай Ганьо – със сигурност би бил пределно нещастен, ако можеше да види какво става с Витоша. В яката на планината китните някога селца Бояна, Драгалевци, Симеоново и Бистрица са гъсто застроени от стари партийни величия и млади новобогаташи, но приликата с Бевърли Хилс свършва до оградите на имотите им. Отвън са разбитите пътища, допотопната канализация (където въобще я има) и нравите на Дивия Запад. Само статутът на народен парк, който Витоша има още от 1934 г. спира походът на мутробарока и предпазва планината от това, което се случи в Банско и на Пампорово. Така ще е поне до 2014 година, когато ще се приема нов устройствен план на Витоша.
На Витоша има 17 хижи и 8 туристически заслона. За тях с пълна сила важат опасенията на изпълнителния секретар на БТС Венцислав Удев, че са апетитна хапка за групировки и бизнесмени. По думите на Удев в България за приватизация са останали само хижите и има сериозен натиск от различни групировки, а БТС води много дела. Удев не се поколеба да посочи имената на Христо Ковачки, сложил ръка върху Мальовица с подправени документи, на Манол Велев и Цеко Минев… След различни процедурни хватки за 20 години БТС е загубил 121 хижи и сега има 241.
Тъмната страна на приватизацията не подмина и хотел „Щастливеца”, който бе продаден през далечната 1995 г. и преди няколко години бе взривен, за да се разчисти терен за ново строителство. Според БГНЕС последният собственик е "Витоша ски" – фирма свързана със споменатия Цеко Минев. Ето какво пише за този бизнесмен в блога: Черен списък на фирмите, организациите и личностите, унищожаващи българската природа: Цеко Минев е главен собственик на "Първа Инвестиционна банка", "Витоша Ски" и "Юлен АД", председател на Българската федерация по ски. Той е най-големия персонален виновник за незаконното изграждане на ски-зона "Банско". Неговата фирма "Юлен" унищожи голяма част от Национален парк Пирин и причини трайни свлачищни процеси. Спечелил е и търг срещу себе си за всички лифтове на територията на Природен парк Витоша. През октомври 2008 г. неговата фирма "Витоша ски" започна незаконно взривяване на прочутите витошки морени.
Смерч и смърт Под Черни връх се намират два резервата: Бистришко бранище с около 1177 ха площ, включено в списъка на ЮНЕСКО за биосферните резервати, и торфеният резерват с площ около 782 ха. Силна буря /смерч/, преминала през територията на резервата през 2001 г., повали 60 ха смърчова гора. Трупите бяха нападнати от торфен бръмбар-корояд (Ips typographus). В следващите години популацията на този вредител се увеличи неимоверно много и днес стотици дървета в Бистришко бранище и околните гори са вече мъртви, а нападнатите са хиляди. И докато природолюбители алармират в блоговете си, че атаката на бръмбарите срещу иглолистните видове се е превърнала в бедствие, от управата на Природен парк „Витоша” се оправдават с твърдението, че на територията на резерватите е забранена всякаква употреба на инсектициди, както и санитарна сеч, която би създала буферна зона между болните и здравите дървета – нещо, което меко казано, е доста встрани от истината. „Черногледци” дори твърдят, че от мора по дърветата ще спечелят хората и фирмите, настояващи за строителството на още ски-писти на Витоша. Софийската инспекция по опазване на околната среда от години пасува по този проблем. Държавните еколози се оправдават със становище на учени от БАН, според които „числеността на корояда-типограф в резерват „Бистришко бранище” бележи спад в сравнение с предходните години. Изследванията сочат още, че е по-ниска и интензивността на нападение на вредителя по смърчовите дървета. Очаква се разпространението му да продължи да затихва по естествен път”. И общината е мащеха на планината От години на Витоша е забранено ползването на лични автомобили в почивните и празнични дни и това не създаваше неудобства никому, тъй като съществуваше удобен и сравнително евтин масов градски транспорт. Но още през 2009 г. столичната компания за градски транспорт започна да оревава орталъка, че линиите до „Алеко” и „Копитото” са нерентабилни и губещи. Така в началото на тази година се стигна до решението на софийските общинари да спрат автобусните линии, обслужващи Витоша без дори да се направи опит те да се дадат на концесия или да се обслужват от по-малки и икономични бусчета. Междувременно и цените на лифтовете се увеличиха многократно и така общуването с планината се превърна в луксозно преживяване – нещо съвсем в реда на нещата за новобогаташите, които в последните години лениво разтоварват стреса, карайки нощем ски по осветената писта „Витошко лале”. За хората с по-тънки джобове остава възможността да стигат до Витоша с велосипеди… както и да й се наслаждават с чаша бира в ръка от някоя софийска бирария. Всичко казано дотук вероятно се знае от министъра, дал 7,5 млн. лева за да примамва чужденци в страната, където се живее като по магия. При мимолетното си появяване на Черни връх Трайчо Трайков „коментира” в традиционния за него социалистическо-пожелателен стил: „Отговорността да се грижим за българската природа, да популяризираме красотата и богатствата на страната ни, е обща. Част от тази отговорност е и стопанисването на хижите и изграждането на туристическа инфраструктура”. И дълбокомислено заключи:„Нито една хижа не трябва да бъде затворена, нито една хижа не трябва да бъде заменена за апартаменти или да се използва не по предназначение".А ехото му отвърна:”Преназначение, преназначение…”
