Съвременните вицове са народно творчество, спор за това няма. Като такова, обаче, те са и наследство на старовремските, отколешни митове, предания и песни. Творения за чутовни юнаци, страшни премеждия и битки със змейове и лами триглави.
Вижте как сегашните българи са префасонирали преданията за Ламята, прекръствайки я на „Спаска” и превръщайки я от ужасно страшилище в комичен образ. Всичко това в името на невероятното българско чувство за хумор, помогнало ни да оцелеем през всичките тези векове:
Прибира се страшният Дракон, ужасно изморен вкъщи. Цял ден летял и безчинствал над селата, всявал страхотии у хорицата. От вратата се провиква:
- Ей, жена, какво има за вечеря?
- Тройка братя с гарнитура и за десерт - златна ябълка - отговаря покорно Ламята Спаска.
Седнали огнедишащата Ламя Спаска и огнедишащият Змей Горянин да си говорят. Говорили си, говорили си, по едно време змеят казал:
- Ох, ламьо, хайде малко да помълчим, че стана много горещо...
Прибира се Змей Горянин, изключително весел, пее си под носа, леко залита и се хили глуповато. Жена му, Ламята Спаска, го подхваща още от антрето:
- Алкохолик! Простак! Пак си бил в горската кръчма! Не лъжи! Я, ела, ми дъхни!
...С три думи – каква глупава, нелепа смърт...
Змей Горянин лети над гората и крещи:
- Демокрация! Плурализъм! Прозрачност! Равнопоставеност на идеите!
Ламята Спаска го вижда и угрижено клати трите си глави:
- Тц тц тц тц, горкичкият...Пак е преял с депутати...
Добрият юнак отишъл да се бие с лошата Ламя Спаска. Замахнал с меча и отсякъл едната й глава. На нейното място веднага пораснали две нови. Добрият юнак отсякъл и тях. На тяхно място моментално поникнали нови четири. Храбър мъж бил той, замахнал юнашката с меча и отсякъл и тях. Израснали нови осем. Юнакът бил истински решен да се справи със страшилището, дето тормози селото, след тежка двучасова битка, отрязал и осемте. Тутакси пораснали шестнадесет.
- Ндааа – замислил се юнакът – Очертава се геометрична прогресия...Тука без калкулатор няма да стане работата.
Бие се добрият юнак с лошата Ламя Спаска. Сече й първата глава, победоносно вика:
- Хааа, едно на нула за мен!
След около час изнурителен бой отсича и втората:
- Охоо, две на нула за мен!
Изведнъж третата глава отхапва неговата и я изплюва. Ламята Спаска доволно се озъбва:
- Две на едно. За Теб...
Добрата Ламя Спаска решила да стане лоша, да си пооправи малко репутацията. Тръгнала из гората и срещнала Кума Лиса:
- Лисо, довечера ела в моята пещера. Ще те ям. Въпроси имаш ли?
- Не – промълвила отчаяната от живота Лиса.
Продължила си по пътя Ламята Спаска, срещнала Кумчо Вълчо:
- Ей, сив, довечера те чакам в пещерата. Ще те ям. Въпроси?
- Ммм, не, нямам – изхлипал през сълзи Вълчо.
Не след дълго видяла Зайо Байо. Весел, доволен от живота, подскача по полянката...
- Зайо, идваш довечера при мен, в пещерата. Ще те ям. Нещо да питаш?
- Даа! – весело се ококорил той.
- Казвай веднага!
- Може ли да не дойда?
- Може.
Триглавата ламя Спаска наложила изключително строги непосилен данък на селото. От всеки десет бутилки ракия, вземала деветте. Щом вечер едната глава заспивала, другите две изваждали ракиите, пускали рокендрол и се напивали ужасно.
Една вечер третата глава се събудила, посегнала да пие малко вода, понеже напоследък постоянно се чувствала пияна и зле. Видяла какво са си спретнали останалите й посестрими и бясно изревала:
- Ах, сестрици! Ах, гадинки! Всяка вечер пиете, като за Световно, а на сутринта само аз повръщам!
През девет реки, че зад десета, през десет планини, че в единадесета, през единадесет царства, че в дванадесето...Живеела добрата Ламя Спаска...
Събудила се една свежа сутрин добрата Ламя Спаска, излязла от пещерата, протегнала се и си казала:
- Брех, бе! Каква съм глупава ламя! Защо живея толкоз далече?
... а на брега на реката си стояла триглавата Ламя Спаска, силно почерпена от хората, защото била добрячка...и си пеела пиянска песен в нестроен хор...