Нали знаете оня виц, дето попитали радио „Ереван“, вярно ли е, че България изнасяла нелегално компютри? А радиото отговорило – вярно е. Само дето не е изнасяла, а е внасяла. И не е било нелегално, а официално. И не са били компютри, а компоти. Ей тоя виц ни го припомни Бойко Борисов тези дни, покрай драмата с шейха и милионите му, с които ще правим писта за Формула
Първо из медиите се появи грандиозната новина, че шейхът на Абу Даби Мохамед Абдул Жалил ал Блюки подписал споразумение с икономическия министър Трайчо Трайков за изграждане на трасе за високи скорости край софийското село Доброславци. И това щял да бъде само първият проект на държавната инвестиционна компания "Емирейтс асошиейт бизнес груп" (EABG), чийто президент бил самият шейх. Така обещал емирът по време на среща пък с нашия премиер.
В угода на правителствения пиар, някои журналисти направо се размечтаха и започнаха да се надпреварват с публикации, как след въпросната среща с Борисов милиардерът от Абу Даби щял да инвестира още в наши пристанища, в земеделието, високите технологии и недвижими имоти. Информационната „бомба“ гръмна на 30 август.
Само два дни по-късно стана ясно, че Мохамед Абдул Жалил
ал Блюки не е никакъв шейх,
а бизнесмен. Нито фирмата EABG, на която той е президент е държавна, а е обединение на 67 частни компании. Смаяни от безпрецедентния гаф, от консорциума заявиха, че никога не са се сблъсквали с подобен непрофесионализъм и даже заплашиха, че ще предупредят партньорите си да не инвестират в България.
И въпреки, че грешната информация бе подадена от правителствения пресцентър, виновна за международния скандал се оказа... Българската федерация по мотоциклетизъм. От там подвели министерството на Трайчо Трайков, а той пък от своя страна предал дезинформацията по разваления телефон на пресслужбата на Борисов. Така, на юнашко доверие. И пак в същите медии „лошите“ тутакси бяха изобличени. В случая – президентът на федерацията по мотокрос Богдан Николов и председателят на Организационния комитет за изграждане на трасето Румен Петков, които натресли мнимия шейх на незапознатия с действителните факти Борисов.
Да оставим настрана обаче смешните изцепки на платените пиари на премиера и да се върнем на пистата за Формула 1. Оказа се, че идеята за построяването на такова трасе никак не е нова за България. Даже, за една бройка да го изградим и без парите на „шейха“ още преди 20-тина години. Перфектното място е в местността „Романуша“ край Сливен. И цяло чудо е, че покрай преговорите с EABG никой не се сети за този стар проект, в който и без друго
вече са заровени 25 милиона лева
държавни пари.
Тази история започва някъде в края на 1983 г. Баща на идейния проект е генерал Иван Врачев, който по това време е шеф на Съюза на българските автомобилисти. По някакъв начин той успява да убеди ръководството на БКП, че страната ни ще спечели много от построяването на такава писта, която ще е единствена по рода си на Балканите. И понеже генералът е родом от Сливен, естествено той лобира мястото й да е точно в града на стоте войводи.
Година по-късно е създадена специална работна група, която има за цел да води преговори със западни компании, навити да инвестират в държава от тогавашния соцлагер, при това, считана за сателит на Съветския съюз. По предварителни разчети мегапроектът е щял да глътне 800 милиона долара!
Готовност да набавят парите проявяват три фирми от Германия, Италия и САЩ. Започва серия от срещи в елитни заведения в Мюнхен, Виена, Париж, все на разноски на българската държава. В групата е и шефът на сливенския Окръжен комитет на партията Кольо Николов. Екип на ДЕСАНТ го откри в Нова Загора с надежда, че бившото комунистическо величие ще хвърли повече светлина върху грандоманското начинание, зарязано недовършено.
„През 1987 г. трасето на мотопистата беше напълно готово. Това беше ангажимент на българската страна и ние се справихме със задачата. С наши средства са изградени и изкуствените хълмове, на които трябваше да бъдат разположени трибуните за зрителите. Цялото съоръжение е за над 100 000 души. Теренът е с обща площ 2 000 декара, а земята по това време беше общинска собственост“, спомня си Николов.
От Международната федерация по мотоциклетизъм даже идват на оглед и обещават, че
ще включат България във Формула 1,
,но първо трябва по пистата да бъдат нанесени някои дребни корекции.
Започва ново бясно строителство по разширяване на трасетата, а заради международните стандарти (като неделима част от мотопистата) в центъра на Сливен се полагат основите на болница с хирургически корпус, замислена да стане най-голямата в Югоизточна България. По указания на чужденците на покрива й е предвидено да има хеликоптерна площадка. Започва изграждането и на още 5-6 хотела с по 5 звезди, а много преди да бъдат направени първите им копки, вече са назначени и бъдещите им директори.
Паричните потоци към Сливен рязко секват през 1989 година. Идва Демокрацията. Чужденците решават да се отдръпнат, докато разберат накъде ще задуха вятърът на промяната. И повече не се завръщат. Градът на сините камъни получава в наследство една свръхмодерна мотописта с тунели и изкуствени възвишения, която стои сега като паметник на абсурда.
Още по-абсурдна обаче е другата „придобивка“ - недовършената болница, която можеше да влезе в книгата на Гинес, ако някой се беше сетил да я предложи навреме, преди кметът Йордан Лечков да я взриви през 2008 г. За да разчисти терена за новите му собственици. Цели 22 години в сградата, строена под формата на каре, стоя зазидан кран гигант, висок цели 65 метра. Нелепият архитектурен ансамбъл минаваше за един символите на града и представляваше дивна гледка от лифта към Карандила.
С днешна дата
От амбициозният проект е останал само асфалтирания път до стартовата линия на трасето. От административната сграда няма и помен. Все пак, съоръжението е в непосредствена близост до село Сотиря, обитавано предимно от цигани.
Вярно, стоят възвишенията, тунелите, очертанията на самото трасе, което и в момента отговаря на международните стандарти за провеждане на състезание по мотоциклетизъм. Всъщност, с малки козметични промени тази писта идеално пасва и за надпревара с тежкотоварни автомобили, казват специалистите.
И докато Бойко Борисов се захласва по шейхове и се надява на милионите им, неговият приятел Йордан Лечков подхожда към идеята „Формула 1“ съвсем прагматично. Земята, върху която е изградена пистата там отдавна не е общинска, а по една случайност - изкупена от негови приближени бизнесмени. Та сега, ако някой милиардер с чалма прояви инвеститорски интерес към Сливен, например, да преговаря лично с кмета. А не да подписва договори с премиера.
