Родната полиция ни пази?


Родната полиция ни пази?
карикатура: Николай Арнаудов
09 Септември 2010, Четвъртък


След вдъхновения химн, който Веселин Маринов изпя за своя приятел Цветан Цветанов и родната полиция, „която ни пази” е добре все пак да се огледаме около нас, за да видим дали това наистина е така, защото напоследък доста възхвали и обещания сме чували, но малко от тях се оказаха верни или пък се изпълниха. Няма нищо по-хубаво за едно общество от мъжествените му пазачи както от външни, така и от вътрешни врагове. Но тези мъжествени пазачи би трябвало да са най-доблестните, най-достойните и най-смелите от гражданите в една държава.



Автор: Стоян Георгиев

Какво обаче се случва у нас? Както винаги, всичко отново е наопаки. Увлечени в най-разнообразни операции с причудливи или кулинарни названия, служителите на реда превърнаха родината ни в една холивудска сцена, където ежедневно се арестуват или пребиват български граждани, някои от които даже не са и помирисвали организираната престъпност. Интересното е, че именно те получават най-много унижения и са подложени на незаслужени изтезания, а босовете на българската мафия безпрепятствено си ходят по улиците или пък са на доста облекчен режим като прословутия Митьо Очите, на когото полицаите стоят диван-чапраз, докато той си вилнее из чалга-клубовете до зори, независимо че излежава ефективна присъда. В замяна на това пък обикновеният човечец не е застрахован от нищо. Всеки редови полицай може да го съсипе заедно с цялото му семейство, стига да поиска да си направи кефа. Примерите в това отношение са много, но аз ще си позволя да посоча само два.

Жертва на полицейски произвол и насилие стана внукът на първия олимпийски шампион по борба Никола Станчев. 27- годишният Николай Стоянов без причина е бил свален от автомобила си при рутинна полицейска проверка и налаган с юмруци по главата от униформени служители. Насилието станало миналия месец по пътя Созопол-Бургас в района на Отманли. Николай е бил спрян от патрул от четирима души, двама униформени и двама мъже, облечени в черни дрехи. След проверка на документите го попитали дали има оръжие. Той им отговорил, че носи и законно притежаван пистолет, тъй като е бивш полицейски служител. Накарали го бавно да излезе от автомобила и като извадил чантата с пистолета започнали да го душат, налагат, съборили го на земята. Без смислен отговор хвърлили документите и чантата обратно и му казали да се маха.

Жалба за полицейско насилие подаде и семейство от софийското село Волуяк. Причина за това е инцидент от нощта на 15 август. Според семейството служители на реда от столичното 9-то РПУ са пребили двама мъже от фамилията. В борбата са пострадали още две жени и 5-годишно момиченце. Потърпевшите твърдят, че по време на сблъсъка се е стигнало дори до стрелба. В сблъсъка един от полицейските служители вади пистолет, твърди Кристина. По думите й те не стреляли във въздуха, а насочили оръжието към детето с думите „Искаш ли да те застрелям". „Колега, ще стрелям. Стреляй, бе, стреляй", спомня си диалог на полицаите и Валентина. „И гръмна, настрани, не във въздуха", допълва тя.

При това положение думите на Цецка Цачева, че у нас не се толерирал полицейския произвол звучат напълно йезуитски.

Както се казва срещу фактите и боговете мълчат. За мене всъщност е по-интересно защо се получава този странен феномен? Защо престъпниците и мутрите се толерират и пазят, а почтените граждани се измъчват? При това арестуването им, униженията им, лежането на земята и подритването им от полицаите са заснемат веднага и се излъчват по медиите. Отговорите никак не са в полза на нашата полиция, „която ни пази”, както вълци пазят стадото. Първо на първо, нашите полицаи в по-голямата си част са или оядени дембели, или пък мутроподобни и празноглави същества. Обикновено в техните редици влизат най-големите некадърници и лешпери, когато всъщност би трябвало да е обратното. В тези редици ние трябва да виждаме цвета на нацията ни, а не нейните зловещи карикатури. И понеже тези карикатури не са подготвени за своята служба нито физически, нито морално, и понеже шефовете им ги унижават с малки заплати, те се озверяват и си изкарват комплексите и недоволството върху най-бедната и беззащитна част от населението, която в действителност ги храни. Освен това медийното представяне на тъпите издевателства целят глуповатия ефект, преследван от правителството за внушаване на страх сред българите дотам, че да не могат да си вдигнат главите нито за протести, нито за някаква що-годе ефективна стачна дейност или пък за икономически и граждански искания. Сценарият е прекалено елементарен, защото се изработва от също такива елементарни хора като парвенютата на управляващата партия ГЕРБ. Затова и в Страсбург, в Европейския съд за правата на човека, има най-много дела срещу държавата ни. Вместо да решава истинските проблеми на обществото ни, полицията се занимава с глупости. Вместо да пресече циганските банди и насилия, вместо да постави на мястото им развилнелите се депесари и изкуфели мюфтии, вместо да защити националните ни интереси, полицията върши точно обратното – насилва народа си. Тя е престъпна по отношение на българите, от чиито данъци се издържа. Ако това не е нахалство и безхаберие, аз не знам какво друго би могло да бъде?

Този синдром у нашата полиция на пръв поглед е странен и необясним. Но това е само на пръв поглед. Защото както твърди народната поговорка „Има си крушка опашка”. Ако се обърнем назад към историята ни, без да се истеризираме от разни идеологически мъгли, ще забележим, че родната полиция всъщност винаги си е била такава за разлика от армията, която е защитавала своя народ. Полицейските репресии са били традиционни у нас още от времето на диктатора Стамболов, та до кръволоците от времето на белия терор. Защото необясними и до днес са беззаконните убийства на българските интелектуалци, като Гео Милев - удушен и захвърлен в обща яма край Илиенци, след като е бил условно осъден и глобен дни преди това. Поетът, който изобщо не беше комунист, а просто честен граждани, загубил окото си във великата битка при Дойран за прослава на отечеството си. Христо Ясенов и Йосиф Хербст изчезнаха безследно. Сергей Румянцев беше изгорен жив в пещите на Дирекция на полицията в София. Възмутеният френски хуманист Анри Барбюс посвети на родната ни жандармерия покъртителната си книга „Палачите”, а потресеният Антон Страшимиров написа: „Те клаха народа ни, тъй както и турчин не го е клал!”. Колят го и днес! Ами как да си обясним разстрела на шестте деца от Ястребино през 1943 година и последвалото изгаряне на труповете им за прикриване на следите? Ами отрязаните партизански глави? Нима наследниците на такива сатрапи, днес ще бъдат по-различни? Не, не могат да бъдат. Но, видите ли, те пазели царя и отечеството? От шестте ястребинчета ли? Що за плоски обяснения на гузни съвести! Ами издевателствата по време на Народния съд? Ами лагерите в Скравена и Белене? Ами подлото убийство на писателя Георги Марков? Ами хилядите потулени зверства, прикрити от народната власт? Как, откъде да се вземат смелите, морални и честни полицаи у нас? Би трябвало да ги внесем от чужбина.

Аз разбирам, че министър Цветанов има желание да се справи с организираната престъпност, но тогава той би трябвало не само да защитава на всяка цена своите гавази, но и да се замисли какви хора влизат в редиците на родната полиция и ако е необходимо да я реформира по възможно най-бързия и ефективен начин. В противен случай е осъден на жалък и неминуем провал, защото насилието само по себе си говори както за непрофесионализъм и липса на всякакъв морал, но и за страхливи служители, тъй като отдавна е известно, че най-жестоки, безогледни и фанатични са тъкмо слабите и деградирали хора. А в полицията такива типове не вършат никаква работа. Напротив, те само пречат и уронват престижа на институцията.

И накрая се сетих за оня страшен миг от романа „Хоро” на Страшимиров, когато развилнелите се жандармеристи застрелват по погрешка през една кървава септемврийска нощ и бедния псалт дядо Рад – бивш въстаник от Април 1876 година и опълченец, борил се за свободата на отечеството. По същия начин и днес по погрешка могат да си отидат доста доблестни български граждани!

Замислете си над този казус, министър Цветанов!



В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки