Как да стоим и да се държим в църква

Новината е видяна 1449 пъти
» виж останалите снимки

Добавена на: 02.09.2010 06:01
Брой 69
Автор : Десислава Главева

В храма влизаме прилично облечени, защото там невидимо присъства сам Бог

Мнозина днес посещават Божия дом, но малцина са наясно как подобава да се държат в него. Повечето от нас смятат, че знаят всичко що се отнася до Вярата и нейното практикуване, но това съвсем не е така. Както човек се образова, учи се на добри обноски и поведение в обществото, така и всички ние трябва да знаем някои неща, ако искаме да бъдем православни християни, а не да се заблуждаваме, че сме такива, сами да ставаме „учители” на другите и да тормозим с претенциите си служителите в храма.

Едно от най-обичайните неща, които прави християнинът, когато иска да пообщува с Бога, е посещението в Неговия дом, затова ще започнем първо от него и ще го разгледаме в няколко части.

През многото векове на своето съществуване, в Православната Църква са били изработени и установени определени правила, обичаи и обряди, спазването на които създават хармоничен духовен живот за всички християни – свещенослужители и миряни. Както в обществото съществуват правила на поведение, които трябва да бъдат спазвани, така и в храма има такива правила. Така че, за да влезем в там, трябва предварително да се настроим за това. Когато отиваме на гости, по-напред обмисляме какво да облечем и каква прическа да си направим, за да изглеждаме прилично пред домакините и останалите гости. Колко повече трябва да се замислим, как да сме облечени преди да отидем в Храма Божий, където невидимо присъства Сам Бог.

Облеклото

Както на опера не подобава да отиваме облечени в анцунг, неучтиво е да закъсняваме за официална среща, да говорим и се смеем високо в киното или театъра, така трябва да да внимаваме и за своето облекло и поведение в църква. Там е добре да избягваме скъпите дрехи и бижута, защото не отиваме на модно ревю или на коктейл. Както никой не отива на среща при Президента по бански, така не е прието в храма да се влиза в оскъдно и неприлично облекло. Добре е жените да са облечени с поли, а не с панталони или бермуди, защото в Библията пише, че на жени не подобава да се обличат като мъже и обратното. Не бива да са с разголени рамене, крака и дълбоки деколтета. Прието е също в църква да си покриват главите си с кърпа, шал, гугла или шапка. А и как ще се молим пред иконата на Божията Майка, когато Тя самата е облечена и с покрита глава, а ние натъкмени като за плаж?! Мъжете в храма пък стоят задължително гологлави, без шапки.

Жените не бива да слагат грим и особено да целуват светите икони с червило. Защото така не само оскверняват светите образи, но предизвикват погнуса и отвращение у останалите, които искат да ги целунат след тях. Кой не се е сблъсквал със зацапани с дебел слой червило икони, които изглеждат така, сякаш са намазани с лютеница?!

Също така, когато жените са в месечния си цикъл, могат да отиват на църква, но тогава не бива се докосват до светите икони или до другите светини в храма. Парфюмите и дезодорантите също следва да се оставят за времето, когато отиваме на среща или тичаме в парка, защото никому не е приятно в храма вместо приятната миризма на тамяна да вдишва нечий чужд парфюм.

На влизане в храма...

В църковния двор не е позволено да се пуши, да се хвърлят боклуци, да се говори на висок глас. Не бива да се влиза в двора с кучета, защото могат да го осквернят. Снимки или заснемане на филми могат да се правят само след разрешение на свещеника.

Влизайки в храма се прекръстваме с молитвичката: "Боже, бъди милостив към мене грешния/грешната". Ако носим ръкавици е редно да ги свалим преди да се прекръстим. Прекръстването трябва да става внимателно и благоговейно, да не е бързо и небрежно. Много често християните не знаят как да се прекръстят и се кръстят наобратно като католиците, а после целуват пръстите си. Други пък се кръстят така, все едно че пъдят от себе си муха – набързо и отривисто. За да има сила кръстът ни, трябва да го положим на себе си по следния начин: правим кръстния знак с дясната ръка, събирайки първите три пръста (палец, показалец и среден), а другите два прибрани към дланта. Поднасяме ги най-напред към челото, след това на диафрагмата, след това към дясното рамо и накрая лявото рамо. След като се прекръстим, леко се покланяме.

...и когато пристъпим прага

За да не нарушаваме благочинието в храма, трябва да се държим тихо и благоговейно: не бива да говорим или да се смеем, да държим ръцете си в джобовете, или зад гърба, да ядем или да дъвчем дъвка. Храмът не е картинна галерия, музей или дом на културата, а тайнствено жилище на Небесния Цар. Не бива да заставаме с гръб към светия олтар. Познатите поздравяваме с леко кимване и се стараем да не заглеждаме останалите богомолци, за да паднем в празно любопитство или осъждане. Когато се наложи да пресечем пространството пред централните (Царските) двери на иконостаса, за да преминем от едната половина на храма в другата, трябва да спрем, да се прекръстим с лице към Дерите и лекичко да се поклоним.

Ако идваме в храма с малки деца, не бива да им позволяваме да тичат, да играят и да вдигат шум, за да не нарушават молитвената тишина и да не смущават останалите богомолци. Не е хубаво, докато ние се молим, да оставяме децата да скучаят. Добре е, да ангажираме и тях с това, което правим сами. Да им кажем още преди влизане в храма, че влизат в Дома на Небесния Отец. На влизане да ги накараме да се прекръстят, а ако не знаят как да им покажем. Да им дадем възможност и те да запалят свещичка, да целунат светите икони и да им кажем как и за какво да се помолят.

Съгласно древната християнска традиция пред светите икони палим свещи. Те се продават в храма. Не бива да си носим свещи отвън, защото нашият принос е когато си купим свещи от самия храм, с което подпомагаме неговата поддръжка. Осветената църковна свещ е символ на нашето молитвено горене пред Господа, Неговата Пречиста Майка и светиите.

(очаквайте продължение)