Страсти под звездите в Родопите

Новината е видяна 1274 пъти
» виж останалите снимки

Добавена на: 02.09.2010 05:30
Брой 69
Автор : Златина Стоянова

Цяла нощ до изгрева на слънцето траят наблюденията на небето

Казват, че когато обичаш родината си, то е завинаги. И я обичаш заедно с всичките й прелести и кусури, и даже с небето над нея. Има една младежка общност, за която нощното небе е любов завинаги. Това са младите астрономи от цялата страна, които всяко лято се събират в лагер-школата в курортния комплекс Бели брези край Ардино.

Тази година в нея се включиха над 60 участници. Кръщение не с меч, а с телескоп – това беше кулминацията за новото попълнение

в братството на звездобройците. Над 20 деца бяха посветени в званието „Млад астроном любител” на тържествена поднебесна церемония. „Посвещаването се извърши в светилището на музата Урания, след като посветеният беше призован от комисия от жреци на астрономията и положи пред тях клетва”, пише в раздадените по този повод свидетелства, подписани от главния жрец Агоп Узунбохосян (директор на Астрономическата обсерватория в Кърджали), както и от главните жреци на метеорите Валентин Велков и на променливите звезди Васил Желев.

Списъкът на участниците в школата, които впоследствие не са кривнали от „звездния” път, е много дълъг. Антония Савчева и Светлин Тасев са докторанти в Харвард, които всяка година си идват в България за двуседмичен отпуск, като половината от него задължително прекарват при младите си колеги на Белите брези. Най-известният лагерник е професор Димитър Съселов, преподавател в Харвард. Друг работи в Торун, Полша. Бивш кръжочник е Светлозар Жеков от Добрич – много известен астроном, сега на специализация в Колорадо, САЩ. Златан Цветанов от София, редовен участник в школата от студентските си години, сега е шеф на отдел

в централата на НАСА

в Балтимор. Двама „школници” са докторанти в Атина, но са си дошли у нас заради заниманията в планината. Докторант по биология във Виена пък, който от дете се обучавал в лагер-школата, продължава пристига тук всяко лято.

През тази година в Катедрата по астрономия в СУ са се дипломирали шестима студенти, догодина ще бъдат само двама, магистрите са трима, а догодина ще бъдат двойно повече, обяснява преподавателят доц. Валери Голев. В разговора се включва и Петър Тасев, вече

докторант в Парижката обсерватория,

където е завършил магистратурата си по астрофизика, а преди това е бакалавър по физика от университета „Пиер и Мари Кюри” в Париж. От 2004-та той е редовен участник в школата, а вече е и лектор в нея. Миналата година след един семестър в САЩ, направо от летището в София потеглил за Кърджали и после стоварил огромния си куфар на Белите брези. „Засега не предвиждам завръщане в България. Имам перфектен договор за докторантурата с добро заплащане. А тук стипендията ми би била точно 10 пъти по-ниска. Един новопостъпил научен работник получава мизерните 410 лева. А и на всяко правителство у нас по някакъв начин парите за наука са му трън в очите. Не ми се иска някой държавен мъж в един момент да ми каже, че съм феодален старец”. Така Петър отговаря на баналния въпрос дали ще се върне в родината с елитната си диплома. Астрономията е вид мислене и хора от различни професии са силно изкушени от нея, казва 24-годишният учен от Варна. Според него тази наука е за глобалния свят и няма нищо чудно в това, че България

изпраща своите мозъци навън.

Преди няколко години Петър довел 6-има свои състуденти в школата. Това лято пък група от турския град Текирдаг внася международен елемент в заниманията, които за членовете й се водят на английски език. Ганчо Ганчев е другият „чужденец” в голямата група – 22-годишният къдрокоско живее от 13 г. в Марсилия и е студент по физика в Университет дьо Прованс. През последните 3 години е редовен участник в планинската школа. Пристига „въоръжен” до зъби – със собствен телескоп, мощен фотоапарат, лаптоп и т.н. И той не вижда бъдещето си на учен в родината, поне засега. А всички останали от школата под звездния дъжд на Персеидите си пожелаха неговата съдба.