Политиката за даване на българско гражданство на хора от български произход, които по една или друга причина живеят извън България, като цяло заслужава адмирации. На предишните две правителства това не само, че не им беше приоритет, а дори напротив – стараеха се да забатачат максимално процеса. И това е съвсем логично, след като коалиционен партньор в тях беше ДПС. Хората на Ахмед Доган нямат никакъв интерес българските граждани да се увеличават, тъй като това намалява относителната тежест на електората им.

Не може да се отрече, че настоящото правителство полага усилия да отпуши нещата. Парламентът прие поправки в закона за българското гражданство. С тях институциите бяха задължени да дадат гражданство или да постановят отказ в определен срок, за да не се получава безкрайно чакане и натрупване на молби. Всеки желаещ да стане български поданик вече трябва да подаде лично документите си, с което отпаднаха фирмите-посредници, превърнали се в извор на корупция.

Според представители на администрацията повечето хора искат да получат гражданство най-вече, за да се заселят в България. Около 30 % от тях заминават на Запад, но за мнозина целта е да спечелят пари и да се върнат. За по-възрастните причините са по-скоро сантиментални. За българите в Македония пък гражданството е и инструмент за защита от издевателства, каквито за съжаление все още се случват понякога в тази страна.

За последната една година е дадено гражданство на 17 000 души, което е три пъти повече в сравнение с предишните управления. Отказано е на 1774 човека, като част от отказите са заради проблеми с правосъдието в миналото. Има и случаи на хора, които представят фалшиви документи за български произход.

В общественото пространство се вдигна шум по няколко случая на експресно сдобиване със заветното гражданство срещу дарения за повече от 100 000 лв. Някои заклеймиха това като покупко-продажба на паспорти. При внимателното вглеждане в тези прецеденти обаче се разбира, че става дума за хора – американци, канадци и др., чиито лични документи всъщност им дават повече права от българските. Проблемът в получаването на гражданство срещу дарение се корени в това, че преценката на кой да бъде дадено то е напълно субективна. А това наистина е предпоставка за корупция. Може би ще е добре въпросът да бъде детайлно разписан в закона или в подзаконов акт.

Като цяло обаче предоставянето на българско гражданство на наши сънародници, живеещи зад граница, е сериозен инструмент за противодействие на демографската криза. А въпросът дали тези хора ще останат в България има същия отговор като въпроса дали онези, които емигрираха, ще се върнат. Всичко зависи от държавата.