В деня, в който чествахме успението на Божията майка, спря да бие сърцето на един голям българин – странджанския Орфей – народния певец Георги Павлов. Жизненият му път приключи след 84 години живот, отдаден изцяло на уникалните песни на Странджа планина. Като легенда в родното му село Визица се разказва как още от съвсем малък Георги не спирал да пее, покачен в клоните на гърниците – мощните странджански дъбове, докато от сутрин до вечер родителите му жънели на нивата. Така, надпявайки се със сладкогласните птици, певецът постепенно получил прозвището „Славеят на Странджа“.

Любовта на Георги Павлов към автентичния фолклор е много силна и неподправена. Огромно е и желанието му да се съхранят традициите на странджанския регион. Затова и настоява да се създаде певческа формация, която да се погрижи невероятното богатство на странджанската народна песен да пребъде във вековете. Неговото вдъхновение довежда до раждането на знаменития ансамбъл „Странджа“ през 1965 г., който и до днес издирва, съхранява, претворява и разнася славата на песенния, танцов и словесен фолклор на най-югоизточния край на България. Самият певец заснема в родното си село 30-минутен филм „Песните на село Визица“.

Има още нещо любопитно, което пряко е свързано с творческия път на Георги Павлов. Малко известен е фактът, че първият събор-надпяване в България е проведен в далечната 1960 г. в малкотърновското село Граматиково, недалеч от родното място на странжданския славей. В него взимат участие 560 талантливи народни певци от три окръга. Както можете да се досетите, с голямата награда е отличен именно Георги Павлов. И като стана дума за награди, не можем да не споменем и 2-та му златни медала от надпяванията в Копривщица, наградата „Нестинарка“, която се връчва всяка година за индивидуално песенно творчество на Международния фолклорен фестивал в Бургас, както и призът „Златна лира“ на Съюза на музикалните дейци, която получава по повод 40-годишнината от основаването на ансамбъл „Странджа“. От 2004 г. се провежда и ежегоден конкурс за странджанска песен, който носи името на народния певец - "С песните на Георги Павлов".

С вълнуващите си изпълнения на едни от най-популярните странджански песни - „Видо ле, бяла българко“, „Тодор събира, тръгнува“, „Страти Ангелак думаше“ и въобще с целия си репертоар, изграден предимно от юнашки хайдушки песни, името на Георги Павлов завинаги ще остане символ на родолюбие и патриотизъм, а неговите песни вовеки ще огласят горите и поляните на родната му Странджа планина. А сега ще омайват и ангелите в небесните висини на отвъдния свят.