В разгара на лятото президент и премиер кръстосаха шпаги за едно назначение в армията, което по закон не се прави под светлината на медийните прожектори. Става дума за новия шеф на служба „Военна информация”, чието истинско име е Военно разузнаване.

При премиерстването на Иван Костов военните шпиони предвидливо смениха името на службата с безличното „Военна информация”, за да оцелеят. Във времената на дивата приватизация сини талибани поискаха да закрият елитната структура със стогодишна история.

Понеже се плашеха от ефикасните й структури зад граница, които можеха да осветят поредната далавера с външни инвеститори, като Гад Зееви.

Звучи парадоксално, но именно премиерът Костов не позволи Военното разузнаване да се разформирова, оглавявано по това време от покойния вече генерал Ангел Кацаров. Но за да парират мощните атаки на заинтересовани сини олигарси, Ангел Кацаров и Иван Костов смениха името на автономната дотогава служба и я поставиха на директното подчинение на военния министър. Така Военното разузнаване преживя и тези управници.

Като дипломат в бивша Югославия (1997-2002) имах близки контакти с генерал Кацаров – един достоен български офицер, за когото патриотизмът и професионализмът стояха над всичко. В този период Военното разузнаване впечатляваше външните партньори с прецизна и изпреварваща информация за военно-политическите процеси в разкъсваните от гражданската война югославски републики.

Генерал Кацаров бе изключителна личност. Интелигентен и почтен човек. Напоследък откривам, че все по-рядко срещам тези две качества в една и съща персона. Но като всеки почтен, той бе измамен от непочтените. Когато през 2002 г. правителството на Сакскобургготски пенсионира шефа на Военното разузнаване, Кацаров посочи името на своя наследник – полк. Пламен Студенков. Кацаров смятал Студенков за най-подготвен в професионално отношение. Но в чисто човешки план попаднал на друго лице. Няколко дни след поемането на поста от Кацаров, неговият възпитаник забранил на генерала достъп до кабинета му. Дори ограничил влизанията му в сградата на службата. И то при положение, че има официален период поне от месец, през който става предаването и приемането на работата... Разказвам всичко това, тъй като правителството на Борисов сега иска да инсталира външен човек на директорския стол във Военното разузнаване. Докато президентът Първанов държи наследникът на Студенков да е офицер от системата. По ирония на съдбата Студенков е в положението на своя покоен благодетел. Военният министър Аню Ангелов изрично настоява за две неща: Да се извърши пълна ревизия на служба „Военна информация” и това да се направи от новият й шеф, който трябва да е външен за системата човек. Комодор Валентин Гагашев - допреди два месеца началник на щаба на НАТО в Скопие, е фаворитът на Аню Ангелов и Бойко Борисов.

Лоялните пък на Първанов военни, представяни от президентския съветник ген. Никола Колев, стоят зад лансирано от ген. Студенков име – в момента негов заместник.

В този казус и двете страни имат своите убедителни аргументи. От една страна, наистина е добре военен разузнавач, с дългогодишен опит в системата, да поеме нейното ръководство и така запази приемствеността. Но и правителството е право, твърдейки, че кадровото освежаване на „Военна информация” ще е полезно за закостенялата структура. Впрочем преди 15 години ген. Кацаров дойде на този пост от оперативните части на вътрешноармейското разузнаване, което е с различна специфика от опериращия навън военен шпионаж.

Тук нетърпеливият читател вече се пита: Какво толкова важно има в това назначение, та президент и премиер водят дуел на живот и смърт? Сякаш наблюдаваме не поредната генералска оперета, а величавите битки при Одрин или Каймакчалан.

Нека кажем открито: Войната за военното разузнаване е война за комисионните от планираното превъоръжаване на армията. До две години за Военновъздушните сили (ВВС) ще се купят нови или използвани изтребители. Битката е между американския гигант "Локхийд Мартин" (производител на самолета „Ф-16”), шведския концерн „Сааб” („Грипен”) и европейския проект "Юрофайтър".

Скоро предстоят външни търгове за кораби за Военноморския флот (ВМФ), оценявани за около 500 млн. лева. Там точат зъби французи и белгийци. Апетитни са и вътрешните търгове за униформи и екипировка за контингентите в чужбина, от които също ще паднат солидни комисионни.

Лобитата около Борисов опитват да разбият статуквото, при което досега комисионните се прибираха от инсталирани във военното министерство кадри на БСП, ДПС и НДСВ. Герберите са хвърлили око на комисионните пачки по две причини: Лична – за персонално обогатяване. Партийна – за пълнене на тайните каси преди президентските, общинските и парламентарните избори. С партийните каси ще се купуват избиратели и цели избирателни комисии.

Проблемът на „Военна информация” е, че отново е трън в очите на корумпираните управници. Понеже службата събира информацията си чрез външните си резидентури, тя е заплаха за корумпираните участници във военните сделки. Както и в другите натовски страни, военното разузнаване доставя данни за евентуална корупция при воденето на преговорите за армейска продукция. След като крупните международни контракти с оръжейния бизнес се сключват предимно от правителствата, разузнавателните служби на всяка армия са упълномощени да пресичат опитите за лично обогатяване от сделките, напр. чрез купуване на остаряла и негодна бойна техника на цените на новата.

Така преди 20 години генералният секретар на НАТО Вили Клаас подаде оставка заради аферата „Мангуста”. С късна дата се откри, че като военен министър на Белгия Клаас получил комисионна от покупката на италианските бойни хеликоптери „Мангуста”. Което обяснява избора на точно тази италианска фирма от белгийското министерство на отбраната. Въпреки че мръсните пари били дарени до цент в партийната каса на Клаас, той сдаде поста в НАТО. Според запознати, белгийското военно разузнаване е в основата на скандалното разкритие, струвало кариерата на натовския шеф.

Затова да не живеем с илюзии. В битката за новия шеф на Военното разузнаване Първанов и Борисов не воюват за каузи. Войната е за комисионните пари. За много пари!